Джон Лок (1632-1704)

Джон Лок (1632-1704)




Безпредметно е възпитателят
да говори за обуздаване на
страстите, ако самият той
дава воля на някоя своя
страст; и безрезултатни ще
бъдат старанията му да
изкорени у възпитаника си
порок или непристойна черта,
които самият той си
позволява.

Джон Лок


Произведения:

• “Послание относно
търпимостта” (1689);
• “Опит върху човешкия
разум” (1690);
• “Два трактата за
управлението” (1691);
• “Мисли върху възпитанието” (1693);
• “Разумността на християнството” (1695);
• “Елементи на природната философия” (1720 - посмъртно).


Епоха:

Просвещението обхваща времето от края на 17 век до
началото на 19 век. Възниква в Англия, но после се
разпространява в цяла Европа като политическо и интелектуално
движение. Просветителите се отличават с голямата си вяра в
разума на човека, подлагат на критика религията и се стремят
към хармония в човешките отношения чрез знанието и
творчеството. Основният лозунг на Просвещението е “Знанието е
сила”. В различните европейски страни Просвещението има своите
особености. Английските просветители се обединяват около
идеята за цялостния човек и онова обществено състояние, при
което той ще може да разгърне своите потенциални възможности.

Хронологична таблица:

1632г.– роден в семейство на адвокат в Рингтон, близо до
Бристол в Англия;
• завършва Уестминстърския колеж;
1658г.– завършва Оксфордският университет, където изучава
естествени науки и медицина и остава да преподава гръцки език
и реторика;
1664г.– постъпва на дипломатическа служба – секретар на
английския посланик при Бранденбургския двор;
1666г.– домашен лекар в семейството на граф Шефтсбъри и
частен възпитател на сина му, а по-късно и негов секретар.
Член на Лондонското кралско природонаучно общество;
1682г.– избягва в Холандия заедно с граф Шефтсбъри;
1689г.– завръща се в Англия.


Водещи педагогически идеи:

�‰ изходно положение на неговите етически и педагогически
възгледи е, че душата на детето е “tabula rasa” ( чиста
дъска), върху която се пише всичко от опита и придобитите
познания;
�‰ за него опитът от живота е по-важен от теоретичните
знания, доброто възпитание стои пред начетеността, а
добродетелите - пред науката;
�‰ разглежда въпросите за физическото, умственото и
нравственото възпитание на джентълмена;
�‰ реалната и практическа цел на възпитанието е да подготви
човека да осигурява сам своето благополучие в живота, да
бъде честен, делови, практичен, с гражданско и човешко
достойнство, т. е. да се възпита “джентълмен” (gentleman
– изискан, благороден, възпитан човек);
�‰ като основен метод препоръчва разговорът с децата,
придобиване на опит и обобщаване на всичко известно;
�‰ физическото възпитание изисква приоритетно внимание, тъй
като здравето е необходимо за практически дела и за
благополучието на човека. То включва закаляване на
тялото, много движения, телесни упражнения, леки и удобни
дрехи, проста и умерена храна, режим на живот, игри на
открито, плуване, езда и военни игри. Образованието на
джентълмена трябва да завърши с пътешествие;
�‰ обучението трябва да започва с овладяване на родния език,
после да се изучава френски, а след още две години и
латински език;
�‰ географията, историята и аритметиката са особено важни за
възпитанието и подготовката на практичния и интелигентен
джентълмен;
�‰ в основата на нравственото възпитание поставя
дисциплината на духа и грижата за развитието на волята;

‰ детето трябва да се уважава и да се насърчава чувството
му за лично достойнство и чест; обявява се против
телесните наказания;
�‰ застъпва се за откриване на работнически училища за деца
от 3 до 14 години, в които децата на работещите родители
ще бъдат заети с учене и посилен за тях труд. Те трябва
да си отработват храната с плетене и тъкане, да получават
елементарна образованост и професионална подготовка от
специални майстори и да имат засилено религиозно
възпитание. Така децата на бедните могат да престанат да
бъдат бреме за обществото;
�‰ опитва се да докаже опитния произход на цялото човешко
познание. За него идеите (това, което е обект на разума,
когато човек мисли) като обекти на ума са в съзнанието.
Различава четири вида отношения между идеите: тъждество
или разлика, отношение, съвместно съществуване или
необходима връзка и реално съществуване. На тази база
изследва степените на познанието: интуитивно,
демонстративно, опитно.






Приноси:

• Внася нови разбирания за образованието и педагогиката.
Застъпва за индивидуалното домашно възпитание пред
училищното.
• Превъзмогва традиционизма на църковното образование и се
бори за обновяване на образователното съдържание с предмети,
полезни за живота.
• Със своите сенсуалистични схващания за същността на
човешката психика и за сетивната определеност на съзнанието
оказва голямо влияние върху Просвещението. Като отхвърля
учението на Р. Декарт за вродените идеи, той обосновава
схващането, че всичко, което е в съзнанието, е било най-
напред в сетивата. Категорията опит Лок употребява в смисъл
не само на резултатите от усещанията, но и като резултат от
интроспекцията. За него опитът бива външен (негов предмет е
външният свят) и вътрешен (дейността на самата душа).
• Създател на “договорната” теория, според която първото
състояние на човека е това на свобода и равенство. Държавата
е създадена вследствие на договор, в който владетелят
защитава естественото право на хорат и частната им
собственост. Ако владетелят наруши договора, поданиците му
могат да не му се подчиняват.

Библиография:

Лок, Джон. Два трактата за управлението. - С., ГАЛ-ИКО,
1996
Лок, Джон. Опит върху човешкия разум. - С., НИ, 1972
Лок, Джон. Писмо за толерантността. - С., ГАЛ-ИКО, 1997
Европейска философия 17-18 век. Антология. Т.1, - С, 1994,
с. 238-259
Арнаудов, И. За правдива интерпретация на Джон-Локовата
“Табула раза”, - Предучилищно възпитание, 1976, №2
Олдридж, Ричард. Джон Лок. - В: Мислители на
образованието. Перспективи, т. 3, 1995, с. 63-80