Елементи на изображението

ЕЛЕМЕНТИ НА ИЗОБРАЖЕНИТО – ПРОСТРАНСТВО И КОМПОЗИЦИЯ

Развитието на пространствените представи е свързано с пространственото мислене на детето. В развитието на изобразяването на пространството в рисунката можем да разграничим два етапа, които съответстват на спецификата на зрителното възприятие – плоскостен и пространствен етап. Първоначално отделните изображения запълват листа хаотично. След като детето е в състояние да моделира формата на предметите , то започва да ги разполага хаотично върху листа, без да ги ориентира към някаква плоскост. Малкият творец върти листа на всички посоки и щом фиксира свободно пространство, веднага го запълва с рисунка. На следващия етап на пространственото виждане се появяват и пространствените връзки. Обикновено това започва след петата год. Първоначално предметите се ориентират спрямо горния и долния ръб на листа. В този случай долната част служи като основа за изобразяването на всички обекти, които се намират на земята. В детската рисунка опорната линия става репрезентира всичко върху което сме стъпили. Горната част на листа символизира небето, тавана на стаята, т.е. всичко, което се намира над самите нас. След като обозначи земята с опорна линия, детето поставя върху нея себе си и останалите предмети. В процеса на изобразяването то фиксира първо опорната линия и небето, за да обозначи пространството, където се разгръща действието. Едва след това в тази среда изобразява и останалите обекти. Постепенно ориентирите „долу-горе” започват да се използват за предаване на пространството. Така дълбочината се предава чрез поместване на изображенията едно над друго – предметите разположени в долната част на листа са разположени близо, а тези разположени в горната част по-далеч. Този начин на изобразяване е специфичен за метода на ортогоналните проекции.
Терминът композиция означава организацията, структурирането съгласуването на частите на рисунката в едно цяло, което съответства на съдържанието. Композиционното изграждане на детската творба не се подчинява на строги математически правила, а е свързано с физиологичната и психичната зрялост на детето. Ето защо, както останалите елементи на изображението, композиционната организация в детската рисунка еволюира и се променя. През доизобразителния период все още не може да се говори за композиционно изграждане, тъй като изобразителния процес е на манипулативен стадий. В изобразителния период детето започва да моделира отделните части на предметите и ги разполага върху целия лист хаотично. След като детето може да изобразява отделните елементи на рисунката, то вече е в състояние да структурира изображенията на предмети и да ги обединява и композира върху листа. Когато около 5 год. възраст детето започне да отчита долния и горния ръб на листа отношението му към изображението се променя. Хаотичността се измества от определен порядък на изобразяване на отделните предмети. Тъй като през този етап детето не отчита страничните ограничения на изобразителното поле, композицията чест е деформирана отстрани. След този период детето започва да се съобразява с всички ограничения, които му налага изобразителното пространство. В детската рисунка се появява симетрията която се изразява по два начина в хода на изобразителния процес. Първия се характеризира със спазване на посоката „ляво-дясно”. При втория начин детето запълва първо центъра на листа а след това изобразява останалите предмети симетрично отстрани. Чрез симетрията детето достига до уравновесяване на своята композиция. Композиционното изграждане на рисунката се подчинява на общи закономерности, но ту не е лишена и от определена индивидуалност. Индивидуалния подход към изразните средства и елементите на композицията трябва да се насърчава и развива във всяко дете.

Изготвил:
Марсел Григоров III курс,
НУП-ЧЕ, фак.№ 5198