Елементи на комуникационния процес

Елементи на комуникационния модел
Правят се изследвания на комуникацията, за да изучат убеждаването като желан резултат.
Източникът - характеристиките оказват влияние върху получател, особено при първоначалното възприемане, но нямат съществен дългосрочен ефект. Въпреки въздействието на характеристиките на източника върху процеса на комуникация тяхното влияние е в зависимост от ситуацията, от темата и от момента.
Съобщението – значението се определя от хората, а не от думите. Различните хора интерпретират различно едно и също съобщение, придават му различен смисъл и реагират по различен начин.
Препоръки за убеждаващите характеристики на съобщението:- ако получателите се противопоставят на вашата позиция, изложете аргументите и на двете страни.- ако получателите вече са съгласни с вашата позиция, съобщението ви ще има по-голямо въздействие.- ако получателите са добре образовани, включете аргументите на двете страни.- ако използвате съобщение, което съдържа мнението на двете страни, не изпускайте най-важните аргументи на опонента.- ако има вероятност получателите да получат съобщения с противоположна на вашата позиция, използвайте съобщения, които изразяват позицията на двете страни.
Спечелването на съгласие е много сложен процес. Ако източникът на съобщението може да упражнява някаква власт или контрол върху получателя, убеждаването се превръща в основна стратегия. Но ако получателят има властта или контрола, инструкцията или напътствието се превръщат в уместна стратегия.Основни подходи за постигане на съгласие в хода на комуникацията:- санкциониращи стратегии – използват се възнаграждения или санкции, контролирани от източника, от получателя или които са резултат от ситуацията.- алтруистични стратегии – приканват получателя да се подчини, да съдейства или да помогне на източника или на някоя трета страна, представена от източника. - аргументирани стратегии – използват директни искания, при които източникът не дава на получателя обяснение за причината или мотивацията на искането; обяснения, в които източникът дава на получателя една или повече причини за търсеното съгласие и загатвания, в които източникът описва ситуацията или предлага желаните изводи и да се съгласи.- измамни стратегии – представят ситуацията в невярна светлина, дават лъжливи обяснения или обещават награди или наказания, за които източникът няма правомощия.
Съобщенията, които внушават силен страх, очевидно предизвикват защитни реакции у получателя, които водят до изкривяване, изопачаване или отхвърляне на съобщението.
Има три фактора определящи влиянието на съобщенията, които предизвикват страх:- сериозността или вредността на темата;- реалността или вероятността да се случи събитието, което предизвиква страха;- ефикасността на препоръчаните действия;Получателите на тези съобщения оценяват трите показателя, преди да вземат решение дали да възприемат препоръчаното поведение. Този процес се нарича процес на защитна мотивация.
Средството или каналътОпределят междуличностната комуникация лице в лице като най-правилна, с най-силно влияние и предпочитан метод за обмяна на ифнормация. Разликата във времето и увеличаването на разстоянието често изискват използването на система за доставяне на съобщението, различна от междуличностното представяне. В днешно време контактите лице в лице все повече започват да отстъпват пред комуникацията посредством система за предаване на съобщения. Говоримата комуникация дава път на писмената. Ръкописните писма отстъпват пред печаните съобщения. Печатните публикации отстъпват пред електронните думи и картини. Телевизионните и радиосъобщенията отстъпват пред компютърните мрежи, чиито дигитални сигнали съдържат всякакъв вид информация. Изборът на правилната медия или медии изисква познаването на медиите и медийните ефекти.
Получателите Комуникационните модели и ПР програмите често позиционират аудиторията като пасивни получатели в края на процеса на предаване на съобщенията. Получатели, силно обвързани с дадена група, почти не могат да бъдат повлияни от съобщения, които представят противоположна на тяхната позиция. Тези, които по принцип са агресивни спрямо другите, трудно се поддават на убеждаващи съобщения. От друга страна получатели със слабо самочувствие и чувство за социална незадоволеност се влияят много повече от убеждаващите съобщения, отколкото хора с високо самочувствие и безразличие към околните. Тези разлики във въздействието поставят сериозна отговорност върху комуникатора – трябва да насочи посланието към специфични и добре дефинирани публики.
Контекстът на взаимоотношениятаКомуникацията се осъществява в контекста на взаимоотношенията между комуникиращите страни. Към тях спадат близките и интимните връзки и формалните, конкурентните и конфликтните междуличностни взаимоотношения. Самите взаимоотношения оказват силно влияние върху комуникационния процес.
Всички рационални комуникации се основават на четири принципни измерения:- емоционална възбуда, самообладание и формализъм;- интимност и сходство;- непосредственост и обич;- владеене, подчинение;Не е изненадващо, че невербалното поведение играе съществена роля в комуникационния процес. Близостта предлага интимност, привличане, доверие, загриженост, превъзходство, убедителност и агресивност. Усмивката разкрива емоционална възбуда, самообладание, формализъм, интимност и обич. Докосването предлага интимност. Погледът засилва другите прояви на невербалното поведение.Независимо дали комуникацията е вербална или невербална, близостта помага на комуникаторите да правят предложения за другите. Разбирането на комуникационния процес изисква не само изясняване на взаимоотношенията между комуникаторите, но и на широкия социален контекст, в който се осъществява комуникацията.
Социалната околна средаКомуникацията влияе и е повлияна от социалната обстановка. Тя е структуриран процес, който обвързва системи със собствени елементи и дейности. Социалните системи включват семействата, групите, организациите и всеки друг колектив, който е едновременно производител и продукт на комуникацията. Когато хората смятат, че сами не могат да постигнат нещо, което може да се постигне чрез обединение, те формират групи. Комуникацията в групата зависи от природата на групата, характеристиките на нейните членове, размера, структурата и целта й.Успешното взимане на решение в група изисква изпълнението поне на четири задачи:- изработване на адекватна и прецизна оценка на проблема;- постигане на пълно разбирателство и единомислие за целите и критериите за успех;- съгласуване на положителните резултати от решението;- съгласуване на отрицателните резултати;Ефективността на процеса при взимане на решение зависи от степента, до която комуникацията между членовете помага за постигането на груповите функции.Силите в обществото влияят върху комуникаторите индивиди, групи и организации и върху начина, по който достигат до публиките, споделят съдържанието на съобщението, определят комуникационните цели и условните реакции на публиките.Комуникацията представлява сложен процес, в който комуникатори се опитват да информират, да инструктират или да убеждават в контекста на техните взаимоотношения и социалните обстоятелства.