Емблематична сграда на България за 2014 година

Русенски университет „Ангел Кънчев“
Факултет по Природни науки и образование
Катедра Педагогика, психология и история

РЕФЕРАТ
по методика на обучението човек и общество
на тема:
„Емблематична сграда на България за 2014 година”

Изготвил: ................ Проверил: ................
Станислава Петрова
Специалност: ПНУП

Русе, 2014
Съдържание:
1 . Въведение.
2.Сгради, който участват в конкурса:
2.1. Априловска гимназия, гр. Габрово;
2.2. Боянска църква“Св. Николай Св.Пантелеймон”, гр. София;
2.3. Театрално-музикален продуцентски център гр.Варна, включващ Драматичен театър “Стоян Бъчваров” –Варна и Държавна опера–Варна
2.4. Малката Базилика, гр. Пловдив;
2.5. Музеят под базиликата“Св. София”, гр. София
2.6. Народен театър“Иван Вазов”, гр. София
2.7. Национална художествена галерия, гр. София
2.8. Национална опера и балет, гр. София
2.9. Славейковото школо, гр. Трявна
2.10. Театрален комплекс “Доходноздание”, гр. Русе
2.11. Хан Хаджи Николи, гр. ВеликоТърново
2.12 Цари Мали град, село Белчин
3.Заключение.
4.Използвана литература.

1.Въведение:
Конкурсът „Емблематична сграда на България” има за цел да популяризира значимите обекти, които са част от културно – историческото наследство на Българи да помогне на повече хора да опознаят културното ни наследство. За да разберем характера на обществото трябва да видим какво е създало то и как се грижи за онова, което е наследило. Нашето наследство дава много отговори, но много малко хора отделят време, за да опознаят архитектурното наследство на България. Този конкурс засилва интересът към емблематичните сгради и така повече хора могат да разберат за тях и колко значими са те за нашата държава България.Тази инициатива е част от дългогодишните традиции на Alpha Bank и конкурс „Сграда на годината” да подкрепя и развива значими културни проекти в цялата страна, които имат принос към общото културно наследство и постижения на България. Инициативата се осъществява чрез уеб сайта: emblematichnitesgradi.com имобилноприложение: Емблематичните сгради.
Емблематичните сгради на България” представя 12 реставрирани или реновирани сгради, които са паметници на културата . В сайта всеки човек може да гласува за своята любима сграда, като може да прочете интересни факти за нея и да види видео за нея. Тази, която събере най-много гласове, ще стане „Емблематична сграда на България за 2014 година”. Срокът за избиране на „Емблематична сграда на България” е 10.Декември.2014г [1].
Сградите, представени в инициативата са :
Априловска гимназия, гр. Габрово;
Боянскацърква“Св. Николай Св.Пантелеймон”, гр. София;
Театрално-музикален продуцентски център гр.Варна, включващ Драматичен театър “Стоян Бъчваров” –Варна и Държавна опера–Варна
Малката Базилика, гр. Пловдив;
Музеят под базиликата“Св. София”, гр. София
Народен театър“Иван Вазов”, гр. София
Национална художествена галерия, гр. София
Национална опера и балет, гр. София
Славейковото школо, гр. Трявна
Театрален комплекс “Доходноздание”, гр. Русе
Хан Хаджи Николи, гр. ВеликоТърново
Цари Мали град, село Белчин [1].

2. Сгради, които участват в конкурса:
2.1 Априловска гимназия, гр.Габрово:
Априловската гимназия е основана като първото светсло училище в България през 1835 година.

( Снимков материал : https://www.google.bg/ )
Тя съществува и до днес. Сградата е обявена за паметник на културата през 1979 г.Училището е смятано за едно от най-елитните средни учебни заведения в страната. Днес то носи името на своя основател - Васил Априлов, който първи въвежда взаимноучителната метода вместо килийното обучение. Това го прави първото българско светско училище. Първият учител и уредник е Неофит Рилски, който в годината преди да поеме преподаването написва и превежда някои основни помагала и изучава прилагането на новия метод. То се поддържа чрез създадения от Васил Априлов дарителски фонд, в който се включват много други габровци. През 1988 училището се превръща в гимназия с хуманитарен профил, в която се изучават разширено предмети като литература, история, философия и изкуства. През 1992, след превръщането му в държавно училище, получава сегашното си име Национална Априловска гимназия. По това време Априловската гимназия се помещава в сградата на Математическата гимназия. На 9 февруари 1998 г. е открита обновената историческа сграда на Априловската гимназия като действащо училище. Това става след 25годишно прекъсване на училищната дейност в тази сграда По повод 175-годишнината от основаването си, през 2010 училището получава почетния знак на президента на Република България „за продължаването на националната образователна традиция и за забележителни постижения в съвременното учебно дело“.

( Снимков материал : )

2.2. Боянска църква“Св. Николай Св.Пантелеймон”, гр. София:

( Снимков материал: )
Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е един от културните символи на България и свидетелство за приноса на българското изобразително изкуство.Тя е един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни. Цялата вътрешност на Боянската църква е била покрита със стенописи, изписани през три отделни периодa от живота на храма [1].
Стенописите в църквата са от различни периоди: от XI-XII век са най-ценните. Има стенописи и от XIV век, XVI-XVII век и 1882 г.

( Снимков материал : https://www.google.bg/ )
Изключителни художествени достойнства имат световно известните стенописи от 1259 г. на т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници, сред тях се знае името на Димитрий зограф. Състоянието на сградата и уникалните фрески е тревожело поколения. Още от началото на XX в. влага, соли и замърсявания покриват стенописите и през 1912 г. се реставрират от австрийския художник Йосиф Бала. След това, често се реставрират стенописите. Това продължава и до ден днешен. Боянската църква е затворена за посещения в нея се извършват консервационни и укрепителни работи от Националния институт за паметниците на културата. Работите са прекратени след дискусии около 2000 г. Благодарение на реставрацията, която завършва през 2006 г, ясно се виждат фреските от 17 век. между които е и първото изображение на Свети Иван Рилски [2].

2.3. Театрално-музикален продуцентски център гр.Варна, включващ Драматичен театър “Стоян Бъчваров” –Варна и Държавна опера–Варна:
Първата варненска театрална трупа, Варненски общински театър, е създадена през 1921 г. от големия български актьор Стоян Бъчваров.Тогава общинската управа отпуска субсидия за поддръжането на театралната трупа. На 12 март 1921 г. с пиесата “Инстинктът” от Анри Кестмекер се открива първият сезон. През 1927 г. варненци възобновяват идеята за стореж на театрална сграда с дарителска кампания и за по-малко от месец събират 1 милион лева. През 1932 година, благодарение на доброволната помощ на варненската общественост, набрала средствата чрез фондови марки, една от най-красивите театрални сгради в България е завършена. На 29 октомври 1932 г., в театралната сграда, общинската трупа открива новия театрален сезон с “Боряна” от Йордан Йовков, постановка на първия директор-режисьор Стоян Бъчваров. През 1947 г. варненският храм на изкуствата приютява и Варненската опера. От 1999 г. Варненската опера се обединява с Варненската филхармония и продължава дейността си като държавен културен институт, под новото название Оперно-филхармонично дружество Варна [1].
Сградата е типичен представител на неостиловете, впечатлява със заоблената барокова фасада, богато орнаментирана с декоративни елементи, колони, корнизи и скулптурни изображения. Входните врати, издигнати на няколко стъпала, внушават тържественост при влизането в театъра.
(Снимков материал: )Сградата завършва с мансарден покрив и овален купол над входния вестибюл и четири по-малки купола над страничните стълби. Залата разполага с ложи в близост до сцената, а заоблените овали на меките столове повтарят извивките на балконите.
( Снимков материал: )
2.4. Малката Базилика, гр. Пловдив:
Тя е изградена през втората половина на V век в чест на Базилиск – главният военен командир на провинция Тракия. Той останал в историята, когато през 471 г. успял да отблъсне от града разбунтувалите се готи [1] .
( Снимков материал: )
Скоро след смъртта на Базилиск, базиликата изгоряла до основи. Предполага се, че причината била атака на варвари. Хората, обаче, желаели църквата си възстановена. Малката базилика била вдигната от пепелищата и новите основи легнали върху старите. Мозайките, обаче, така и не били реставрирани. Оставили ги на място и просто ги покрили с нов под от обикновени тухли. Новата Малка базилика, обаче, имала друго, с което да впечатлява посетителите си – баптистерия. Баптистерият на Малката базилика бил проектиран като място за кръщение на новородени и на възрастни хора. Имал и мраморен басейн с форма на кръст [1].

( Снимков материал: )
2.5. Музеят под базиликата“Св. София”, гр. София:
Историята на София е тясно свързана с храма „Света София“.На това място през първата четвърт на IV в. е построена първата християнска църква в зоната на София. Тя била много скромна, с площ около 25 кв. м. Предполага се, че сградата е била мартирион (място, където са погребани останките на мъченик за Христовата вяра) [1].

( Снимков материал: )
В продължение на около 250 г. след построяването на първата църква се пристроява разширение на запад. В последствие постройките биват вградени в трета църква, вече трикорабна базилика, а още по-късно се изгражда четвърта църква, също трикорабна базилика. Всяка следваща църква е по-голяма от предишната [1].

( Снимков материал : https://www.google.bg/ )
Днешната Базилика „Св. София” е разположена в центъра на главния некропол на античния град Сердика. Тази част е най-гъсто наситена с гробнични съоръжения от периода II в. Цялото пространство под днешната Базилика „Св. София” е археологически проучено, извършени са всички необходими реставрационни дейности.Посетителите имат възможност да се запознят с почти 23-вековната историята на това място [4].
2.6. Народен театър“Иван Вазов”, гр. София

( Снимков материал : https://www.google.bg/ )
Сградата на Народен театър е проект на виенските архитекти Херман Хелмер и Фердинанд Фелнер.Живописното оформление на тавана и стените в зрителната зала, която разполага с 848 места, е възложено на известния виенски художник Рудолф Фукс. През 1923 г. по време на юбилейния спектакъл „Апотеоз на родното драматично изкуство” избухва пожар, който унищожава театъра. От началото на новия сезон трупата играе разделена на две части в различни градове на България, а след това шест години – на сцената на специално ремонтирания „Свободен театър” в София. Сградата на Народен театър е реконструирана през периода 1924-1928 г.Цялостното художествено оформление е дело на художниците Дечко Узунов, Георги Чапкънов и Иван Кирков, който е и автор на завесата на театъра с неугасващия Феникс [5].
2.7. Национална художествена галерия, гр. София
Националната художествена галерия е най-големият и представителен музей за българско изобразително изкуство в страната. Помещава в сградата на бившия царски дворец заедно с Националния етнографски музей.Началото на колекцията е положено в 1892 година, когато се създава художественият отдел на Народния археологически музей. През 1948 г. с решение на Министерския съвет Националната художествена галерия се обособява като самостоятелна институция. Колекциите от ново и съвременно българско изкуство на музея – от Освобождението на България от османско владичество (1878 г.) до 90-те години на ХХ век, съдържат над 30 000 произведения и са обособени в три основни експозиции - кавалетна живопис, графика и скулптура. Експозицията живопис е разположена на втория етаж на галерията. Една от залите е посветена на творчеството на тримата големи майстори на класическата живопис от 30-те години на ХХ век – Дечко Узунов, Илия Петров и Ненко Балкански .
„Българските импресионисти” са представени от Никола Петров, Йордан Кювлиев , Цено Тодоров, Борис Митов и др. Тук са и шедьоврите на най-големите български майстори – Владимир Димитров-Май