Емоционалната интелигентност

www.dipku-sz.net
Емоционалната интелигентност – условие за успешна
професионална изява на педагогическите специалисти
Автор: Александрина Величкова
60-76 minutes
РЕЗЮМЕ
Проблемът за изследването на емоционалния интелект на педагога в контекста на
професионално значимите качества на личността остава и до този момент недостатъчно
изучен в най-новата българска научна действителност. Нарастването на интереса към
въпросите, свързани с емоционалната компетентност и професионалното самоосъзнаване
на педагозите във връзка с успешността на дейността им е обусловено от съвременните
социални тенденции и основни цели на образование. Чрез развитието на емоционалната
интелигентност като значим фактор за повишаване на психологическата култура,
педагогическите специалисти ще усъвършенстват своята емоционална компетентност, ще
повишат нивото на професионалното си майсторство, ще обогатят възможностите си за
пълноценна личностна и професионална изява и реализация.
Ключови думи: емоционална интелигентност, емоционална компетентност.
„Великите дела започват с велики чувства.”
д-р Даниъл Голман (Голман, 2011)
„Успелите хора използват емоционалната интелигентност,
за да преживяват през „най-доброто време” и „най-лошото време.”
д-р Робърт Холдън (Холдън, 2012)
В психологията на интелигентността отдавна се правят опити наред с традиционно
разграничаваните интелектуални способности да се намерят нови, които биха били
непосредствено свързани с решаване на социални и личностни задачи, възникващи пред човека
в хода на неговия жизнен път (Люсин, 2006: 3). Историята на появата на емоционалната
интелигентност е свързана с радикалната преоценка на подходите за изучаване на особеностите
на взаимодействието между емоционалните и когнитивните процеси: от деформиращото
въздействие на емоциите към тяхната регулираща функция в процеса на познание (Деревянко,
2007: 108-112).

В последните две десетилетия проблемът за емоционалната интелигентност сериозно привлича
вниманието на учените и се разработва активно. Достатъчно е да се отбележи, че на
конференцията на Международното общество по изучаване на индивидуалните различия (ISSID),
проведена в Грац през 2003 г., на тази тема са посветени две секции, без да се броят
множеството пленарни доклади. Първоначално понятието емоционална интелигентност в голяма
степен принадлежи на популярната психология, но академичната психология също бързо го
признава като важен конструкт, притежаващ висок обяснителен и прогностичен потенциал
(Люсин, 2004: 29). Широкият интерес към емоционалната интелигентност (ЕИ) свидетелства, че
това понятие съответства на житейската психология, перспективно е за решаване на приложни
психологически задачи, разширява съществуващите представи за разнообразието на човешките
способности, като по такъв начин обогатява научната психология (Люсин, 2006: 3).
Емоционалната интелигентност засяга физическото и умственото здраве на индивида, както и
взаимоотношенията му с околните, и е неразривно свързана както с личностната му реализация,
така и с успешната му професионална дейност, особено в сферата „човек-човек”. Х. Вайсбах и У.
Дакс разглеждат емоционалната интелигентност като умение „интелектуално” да управляваш
емоционалния си живот, умение, което способства личния и професионалния успех на човека
(Ситдикова, http://www.geum.ru/next/art-144747.php). Преуспяващите хора, постигнали значителни
професионални успехи, притежават високо ниво на развитие на емоционалната интелигентност.
Тя им осигурява „нужната вътрешна гъвкавост за справяне със стреса, с ниската самооценка, с
вътрешното поражение и с депресията” (Холдън, 2012: 279). „Мислейки чрез чувствата”, т.е.
използвайки емоционалната си интелигентност, човек установява по-добри отношения и прави
по-добър избор както в личен, така и в професионален план (Нойес, 2011: 11).
Очевидна е важността на емоционалните способности за оптимизация на функционирането на
организациите. В наше време по емпиричен път се потвърждава фактът, че повишаването на
равнището на емоционалната интелигентност на служителите влияе позитивно на дейността в
организацията (Андреева, 2011). Работодателите търсят ЕИ в процеса на подбор на персонал.
Освен традиционно признаваните способности като комуникативни и социални умения,
служителите с по-високо равнище на ЕИ са оценявани като по-подходящи за наемане от
приелите ги организации, отколкото тези с по-ниско равнище на ЕИ (Maynard, 2003: 791-792).
Работодателите все повече осъзнават, че емоционално интелигентните хора са от голяма полза –
те могат да управляват по-ефикасно както себе си, така и другите, а също и да работят по-добре
в екип (Уилкс, 2003).
ЕИ е важна за успеха в кариерата в много култури. Неотдавнашно изследване в Австралия
установява, че високите нива на ЕИ са свързани с успех на работното място. ЕИ подобрява
способността на човека да работи с другите членове на екипа и да осигурява висококачествено

обслужване на клиентите; служителите с висока ЕИ е по-вероятно да предприемат стъпки за
развитие на техните умения (Stough & De Guara, 2003: 145). ЕИ се смята за важна способност за
много типове професионални области (в т.ч. и в сферата на образованието – б.м. – А.В.). ЕИ
подпомага изпълнението на работата по последователен начин. Способността да се възприемат
емоциите позволява на човека по-добре да ги разбира, което впоследствие засилва
емоционалната регулация. Способността да се регулират собствените емоции, така, че човек да
демонстрира подходящите от тях на работното място, му позволява да се представя по-добре
(Joseph & Newman, 2010: 54-78).
Ейдриън Фърнам – професор по психология в Лондонския Юнивърсити Колидж, бивш
председател на Международното дружество за изучаване на индивидуалните различия и водещ
специалист в областта на изучаването на емоционалната интелигентност, привежда няколко
основни аргумента в защита на тезата, че високата ефективност в трудовата дейност на човека е
в правопропорционална зависимост с високото равнище на коефициента на емоционалната му
интелигентност:
индивидите с висок коефициент по-добре презентират своите идеи, намерения и цели;
изразяват се по-ясно, по-настойчиви са и притежават по-силна чувствителност;
EQ (коефициентът на емоционална интелигентност) е тясно свързан с умението да се
работи в екип, което е от голямо значение за работата;
ръководните кадри с висок EQ успяват да създадат по-добра работна среда, която
увеличава съпричастността на служителите и съответно води до по-високи резултати;
наред с това те са по-възприемчиви, наясно са със силните и слабите страни на екипа си и
това им позволява да вземат правилни решения;
EQ е свързан с умението за ефективно справяне с проблемите, което позволява на хората
да посрещат по-успешно различните изисквания, натиска и стреса;
лидерите с висок EQ могат по-добре да идентифицират какви служители са им необходими
и как да бъдат по-вдъхновяващи и подкрепящи спрямо тях; те създават по-ентусиазирана,
по-приятна и по-оптимистична работна атмосфера;
мениджърите с висок EQ (за разлика от тези с нисък) са по-малко склонни да бъдат
негативни, страхливи и дори „разрушителни” при вземането на важни управленски решения
(Furnham, 2008; Фърнам, 2010: 62).
Особено внимание на организационните умения и коефициентът на групова интелигентност
обръща Даниъл Голман – изтъкнат американски психолог и изследовател (Голман, 2011: 223-227).
Той счита, че емоционалната интелигентност – т.е. уменията, които помагат на хората да работят

в хармония – става все по-важен актив на работното място, тъй като, когато хората се съберат на
едно място с цел сътрудничество, напълно оправдано може да се говори за коефициент на
интелигентност на групата – общата сума от талантите и уменията на всичките ѝ участници.
Единствено от този коефициент зависи колко добре ще се справят те със задачата си. „Оказва се,
че най-важният елемент на груповата интелигентност е коефициентът на интелигентност не
толкова в академичен смисъл, колкото в емоционален. Ключът към високия коефициент на
интелигентност в групата е социалната хармония. Тъкмо тази способност за хармонизиране – при
равни други условия – ще дари групата с особен талант, производителност и успех...”. В групи с
високи нива на емоционална и социална статичност хората не могат да дадат всичко от себе си.
Хармонията обаче позволява на една група да се възползва максимално от способностите на
своите съзидателни и талантливи членове. Организационните умения – способността да се
координира екипната работа, бързо да се постига консенсус, да се виждат нещата през очите на
другите, да се убеждава и да се насърчава сътрудничеството, като същевременно се избягват
конфликтите – са особено важни, но това са все социални умения. „Звездите” в дадена
организация имат и други предимства: те с готовност поемат отговорности, които надхвърлят
длъжностната им характеристика, като освен това добре управляват времето и ангажиментите си.
Това вече са аспекти на емоционалната интелигентност. В заключение Голман изтъква, че в
бъдещето на целия корпоративен (организационен – б.м. – А.В.) живот основните умения,
дължащи се на емоционалната интелигентност, ще бъдат все по-важни – и в екипната работа, и в
сътрудничеството, и в това хората да се научат как да работят по-ефективно заедно. За да
процъфтяват – та дори и за да оцелеят, - корпорациите (организациите – б.м.-А.В.) трябва да
направят всичко възможно, за да подхранват колективната си емоционална интелигентност.
„Емоционалните” личности са способни да владеят афективните си прояви, напълно
противоположно на широко разпространеното схващане, че емоционалните личности са тези,
които бурно, невъздържано изразяват своите афекти (Йорданов, 1989: 46). „Емоционалните
личности са с висока емоционална култура, преживяват дълбоко и фино ситуацията, но винаги
действат адекватно. Може да се приеме, че това е оптималният емоционален тип реактивност
при изградените личности, особено в дипломатическата и военната (а така също и в
управленската, и в педагогическата – б.м. - А.В.) дейност, когато емоционалната култура
мотивира висока поведенческа гъвкавост и личностна устойчивост”. Ето защо емоционалната
интелигентност може да се определи като „дипломация от висша степен в аспект на
себеотношението и рефлектирането му във взаимоотношенията между хората” (Господинов,
2010:49).
Основавайки се на концепциите на редица изтъкнати автори (Salovey & Mayer, 1990: 185-211;
Goleman, 1998 и др.) може да се твърди, че нивото на емоционалната интелигентност е важен
фактор за акмеологичното развитие на личността, осигурява постигането на високо равнище на

професионализъм, в частност в сферата на социалн