Фридрих Адолф Вилхелм Дистервег (1790-1866)

Фридрих Адолф Вилхелм Дистервег (1790-1866)




Всяко истинско обучение е
едновременно и гимнастика на ума,
формиране на живота и характера.

Дистервег


Произведения:

• “За образованието като цяло и за
училищното образование в
частност” (1820);
• публикува стотици статии в
редактираното от него списание
“Рейнски вестник за образование
и в частност за началното училище” (1827 – 1866);
• “Ръководство за подготовката на немските начални учители”
(1835);
• “Жизненоважни въпроси на цивилизацията” (1837);
• “За образованието на учителите” (1849);
• “Алманах на началните учители и на приятелите на
училището” (1851);
• “Педагогически стремежи и императиви” (1857);
• 15 учебника за ученици, 9 учебника за учители и
дидактически книги по геометрия, математика, география,
астрономия и немски език.


Епоха:

Времето след Френската буржоазна революция. Дистервег е
свидетел на края на свещената римско-германска империя, на
поражението на Прусия и на последвалите реформи на пруската
държава, на войната с Наполеон, Виенският конгрес и
създаването на Германската конфедерация, на бунта на тъкачите
и революцията от 1848 г., на датско-пруската война. Свидетел е
и на развитието на немския католизъм и на първите опити на
организираното работническо движение.

Хронологична таблица:

1790г.,29.10.– роден в Зиген, Вестфалия, Германия в
семейство на съдебен чиновник;
• завършва хуманитарния профил на класическия лицей в
Зиген;
1808г.– постъпва в Херборнския университет и изучава
математика, физика, философия, история. Учи и в Хайделберг.
Дипломира се в Тюбингенския университет;
1812–1813г.– учител по математика в гимназията във Вормс;
1813-1816г.– преподавател по математика и физика в
образцовото средно училище във Франкфурт, където преди това е
преподавал Фрьобел;
1817г.– защитава докторска степен по математика и
философия;
1818г.– назначен за втори ректор (директор) на латинския
лицей в Елберфелд;
1820г.– поема ръководството на Берлинския учителски
семинар и става директор на Висшето педагогическо училище в
Мьорс;
1832г.– директор на Вишето педагогическо училище в Берлин;
1847г.– пруската администрация му отнема всички функции и
го пенсионирва с аргументацията, че е автор на противодържавни
текстове и че поставя под заплаха връзката между училището и
църквата;
1857г.– избран за народен представител в пруския
парламент;
1866г.,7 юли – умира от холера.


Водещи педагогически идеи:

�‰ подчертава единството между обучение и възпитание,
обучение и образование. Според него възпитанието и
обучението имат цел да насочват подрастващите към търсене
на истината и пробуждане стремеж към красивото и доброто
у тях;
�‰ възгледите му за възпитанието са всъщност продължение на
идеята на Песталоци за елементарното училище. Вярва в
изначалното равенство на хората и тяхната способност да
бъдат образовани. Според него обществото трябва да
гарантира еднакъв потенциал за всички деца;
�‰ разглежда обучението като отношение между учене и
преподаване, при което тежестта пада върху ученето;
�‰ подчертава необходимостта от обвързване на обучението с
нравственото възпитание. За него дисциплината е резултат
от истинското обучение;
�‰ обучението не бива да бъде насочено към подготовка за
определена професия и към запознаване на дадена религия,
а трябва да цели общо образование на човека в
индивидуална форма и индивидуална изява;

‰ отделя принципите на обучението в две групи – основни
(принципът на природосъобразност и културосъобразност) и
допълнителни (принципите за нагледност, задълбоченост и
непрекъснатост на обучението);
�‰ идеята за еволюцията е център на педагогическите му
убеждения. Дистервег смята, че принципът на еволюцията
удовлетворява изискването за свобода, защото предполага
всеки индивид да има възможност да развие способностите
си и личния си потенциал, а обществените институции да му
предоставят за това възможност. Педагогиката му, основана
на този принцип, изключва всякакво преднамерено условие
или манипулиране на човешката природа, всякакъв подтик
към сляпо и механично поведение, всякаква форма на
дресиране, запаметяване, еднообразие, тъпчене на умовете
с несмилаем учебен материал.
�‰ отделя голямо значение на понятието за развитие на
интелектуалния потенциал. Според него именно тогава човек
става истински човек, когато развива интелектуалните
аспекти на своята природа. За тази цел препоръчва една
прогресивна методика, която нарича индуктивна или
индивидуализационна, при която се тръгва от
действителността към теорията, от сетивното към идеята,
от експеримента към теорията, от познатите близки идеи
към многостранното единство.


Приноси:

• Систематично прилага в началното училище и в работата на
началните учители големите принципи на класическата
педагогика – естествено равенство и способност за
усъвършенстване на всички живи същества, схващанията за
образованието като хармонично развитие на всички страни на
човешката личност; образование за всички.
• Неговата дидактика е силно ориентирана към дейността на
учителя. В центъра й поставя “развиващото обучение”, което
има две цели: да запознае ученика с определен учебен
материал, да му даде определени знания (материална цел) и да
развие силите на ученика (формална цел). Приоритетна е
формалната цел, т. е. развитието на умствените способности
на ученика.
• Разработва правила на обучението, които обхващат: работата
на ученика, учебния материал, учителя и външните условия.
Поставя изискването в народното училище да се преподават
знания с висока научна и нравствена стойност, полезни и
отговарящи на новите обществени потребности, а учителите да
владеят до съвършенство учебното съдържание.
• Доразвива идеите на Коменски и Песталоци като разработва
методите на обучение. Според него те трябва да бъдат активни
и да са в пряка зависимост от субекта (ученика) и обекта

(учебния материал) на обучението. Не разграничава учебни
форми и методи. Разделя учебните форми на два вида: излагаща
(докладваща) и въпросна (евристична), като на тях
съответства докладващ и въпросен метод. Външната страна на
тези учебни форми се отнася до излаган на учебния материал
като лекция (учениците пасивно възприемат) и до
разработването на този материал с въпроси (учениците са
активни). Вътрешната страна касае учителя - как той гледа на
учебния предмет. От логическа гледна точка методите са
приложение на анализа и синтеза, дедукцията и индукцията.
• Създава “педагогически семинар”, в който години наред
подготвя теоретически и практически учители, работи за
усъвършенстването им. Добрият учител трябва да притежава
стабилни знания, истинска сериозност и добър характер. За да
може да се отдаде на призванието си, учителят трябва да е
материално обезпечен и обществено оценен. За тези свои
прогресивни възгледи, още приживе Дистервег е наречен
"учител на учителите".



Библиография:
Дистервег, А. Ф. Избрани педагогически произведения в 2
тома. - С., 1970.
Гюнтер, Карл-Хайнц. Дистервег. - В: Мислители на
образованието, Перспективи, т. 1, - С., 1994, с. 302-311.
Стаменов, И. Дистервег за основните начала на активното
обучение. – Народна просвета, 1964, № 12
W. Rein. Encyklopadisches Handbuch der Padagogik. -
Langensalza, 1904, b. 2, s. 215-230.