Емоционално развитие

Емоционално развитие

Още от раждането, детето е свързано с майката, но не само майката променя детето, детето също променя майката като и придава нов смисъл на самият и живот. С неговата безпомощност детето създава у майката загриженост и отговорност. Поведението на майката се променя, тя сякаш започва да излъчва любов, грижа и нежност, които детето открива и започва да изпитва радост когато е в непосредствена близост до нея. Тогава между тях започва да се изгражда емоционална връзка, която има значение за духовното развитие на детето. Тази връзка е превързване което се гради с участието на детето и обгрижващата го майка. Любовта на майката изразява вътрешната загриженост за съдбата на детето да стане това което то може. А когато тази любов се съчетае с разумността се издига до проникването за съдбата на своето дете и за това което все още не съществува, но ще просъществува.
Привързването възниква от взаимните действия на майката и детето. От страна на детето е свързано с това, че има нужда от майчина грижа, а от страна на майката с чуството на за сила и отговорност, любов и грижа за безпомощното и беззащитно дете.
Действия като плач, сън, безсъзнателно състояние от страна на детето ни карат да си мислим, че детето е безучастно в изграждането на тази връзка, но не е така. То притежава някои дадености, чрез които влияе бърху поведението. Доказано е, че дори двуседмични бебета могат да разпознават лицата и гласовете на майките си и стават неспокоини при вида на други непознати лица и непознати гласове. Бебетата се раждат с изразени предпочитания към човешките неща. Те започват да имитират майките си от двуседмична възраст, те още от самото наало притежават предразположеност към взаимност и не приемат само пасивно въздействията им от другите. Бебето притежава чустеителност към тези които се грижат за него и се стремят към близост и то изразява предпочитания.
Едно от основните средства за поддържане на взаимността е усмивката, която се появява още при новороденото. Най-ранната усмивка е спонтанната, която се появява като израз на определени вътрешни състояния. Към 3-4 седмица детето започва да се усмихва когато му е удобно илипо време на сън. Между третата и осмата седмица усмивката вече може да бъде и отговор на разлчни външни въздействия като глас, лицева експресия, усмивка и др. След шестия месец усмивката става по емоционално натоварена. Може да е продължителна, кратка, бърза, но от всички усмивки най-изразителна е тази която е отправена към майката, тя разкрива същинската радост на детето.
След изследване на Геуритц той обособява три вида усмивки:
- спонтанна (рефлекторна) - Възниква като отговор на широк клас от стимули;
- социална - като отговор на визуална и слухова стимулация;
- избирателана социална - като отговор на социални стимули, които детето идентифицира като познати.
В началото усмивката е отговор на вътрешни състояния, който се превръща в отговор на външни събития. Тя е отговор на чуждото присъствие и израз на топло върешно отношение.
Друго такова средство, чрез което детето може да влияе на възрастният това е плачът. Уолф открива три вида плач, а майката може да ги разграничи само по отношение на собсвеното си дете. трите вида плач са:
- плач, изразяващ глад-започва неравномерно и неритмично, доста тих и постепенно започва да се усилва и да става по-ритмичен;
- плач, изразяващ болка-запоява изведнъж, много висок, след което затихва, последван от къси хлипания които затихват;
- плач, изразяващ раздразнение-силен и висок, последван от пауза с вътрешно задъхване после се повтаря в цикъл.
Плачът има различни вътрешни функции- изразяване на вътрешни състояния, предизвикване на отзивчивост и др. Доказано е, че взаимодействието между майката и бебето е свързаон с много радост и понякога бебетата спират да плачат дори само когато чуят майчиния глас, а също така една от най= големите наслади за майката е усмивката на бебето.
Чувствителността на майката също има огромно значение за изграждане на привързването. Чувствителността е способността на майката да вижда гледа на нещата от позицията на детето, интерпретирането смисъла на посланията и отговарянето им по подходящ начин. Чувствителната майка не отхвърля, не е равнодушна и базразлична. Неувствителната майка е по-различна, тя оценява детските желания за контакт в плана на собствените си желания. Децата с по-чувствителни майки са по-щастливи и с по-малка тревожност при раздяла. Ранният непосредствен допир с детето прави майката по-отговорна, което се отразява върху силната емоционална връзка между тях. Въпреки това тези ранни контакти не могат да се разглеждат като критични,нито като достатъчни за изграждането на една силна емоционална привързаност между детето и майката. Привързаността не се изгражда в определен ден, тя се изгражда ден след ден в продължение на много време.
Айнсуърт открива четири характеристики на майчиното поведение, което има отношение към привързването:
- чувствителност / нечувствителност - чувствителните майки модат да видят нещата през гледната точка на детето;
- приемане / неприемане - приемащите майки гледат на децата като устремени към положителна промяна и избягват ограниченията;
- съвместност / индиферентност - родителите с позиция за съвместност са много по-склонни да търсят различни форми на "съ-участие" и да ограничават налагането на собствената воля;
- достъпност / пренебрежение - достъпните майки проявяват по-голяма откритост към своите деца.
Айнсуърт показва, че майките които притежават качествата откритост, достъпност, желание за съвместност и чувствителност създават по-добри възможности за изграждането на доверие и привързаност. Той описва развитието на привързването в четири последователни стадия:
- първи садий - обхваща първите 3 месеца - детето използва различни действия, за да поддържа създалите се тесни отношения или да привлече вниманието на възрастния. Тези действия са: сгушване, заравяне в лицето, сграбчване, усмивка, притискане, визуални проследявания; много от тези действия детето овладява от хората, които се грижат за него;
- втори стадий - около шестия месец - детето започва да реагира диференциално, проявява изразени предпочитания; то е много по-развълнувано и усмихнато при появата на близките и много по-неспокойно, когато те се отделят от него;
- трети стадий - след седмия месец - детето започва да търси физическа близост, неговото поведение става целенасочено, опитва да въвлече възрастния в различни отношения;
- четвърти стадий - след дванадесетия месец - детето започва да използва различни действия за привличане на възрастния, за да задоволи потребността си от близост, то се опитва да поддържа разнообразни форми на непосредствен контакт; желание да му прочетат приказки, закачки...
Околко шестия месец възникват две неща свързани с привързването:
- тревожност, породена от появата на непознат;
- тревожност, породена от раздялата с познат.
При първият вид тревожност се наблюдава нарастване на дискомфорта, появява се напрежение при присъствието му. Тези реакции могат да се определят от:
-ситуацията, силата на връзката дете-майка;
-начина, по който непознатият се приближава към детето;
-начина, по който майката отговаря на детето;
-преживяванията, които детето е имало в миналото с непознатите.
Тревожността е знак за разграничаване на другите на познати и непознати и тя се проявява в различни форми през целия живот.
Вторият вид тревожност е свързан с отделянето на обгрижващият (майката). Раздялата може да породи два типа реакции: да стимулира действия чрез които детето да търси близост или протест и отчаяние. Раздялата зависи и от силата на връзката, която се определя от:
-задоволяване на потребностите;
-помощта, получена за преодоляването на физическите бариери;
-усещането за защитеност и сигурност;
-поддържането на разнообразни форми на взаимодействие.
Детето става по толерантно към раздялата с времето. И може да използва различни заместители за по-лесното му справяне с нея. Но телесното присъствие на майката е незаменимо.
Привързването е изградено когато са налице следните три доказателства:
- детето се опитва да поддържа връзка с обекта на привързването;
- детето изпитва безпокойство, когато обектът на привързване отсъства;
- детето се чувства по-спокойно и сигурно в присъствието на обекта и е по-неспокойно с тези към които не еизградило такъв тип отношение.
Самото привързване започва да се изгражда веднага след раждането на детето и продължава във времето, като изменя своето съдържание и форма.
Айнсуърт открива три вида привързвания, изразяващи се с различни поведения.
Първият вид е надеждното привързване. При него децата чустват сигурност и това прави възможно активното изследване на света около тях. Те непрекъснато се уверяват в присъствието на мойките им. Когато майките им излизат те се чувстват разстроени и прекратяват активността си, а когато се завръщали те ги посрещали с топлота и се радвали. Не реагират негативно при тяхното завръщане. Майките им са много по-чувствителни към тях.
При ненадеждното привързване децата изпитват тревожност при раздяла и имат негативно отношение при завръщането на майките им. Пренебрегват майчиното усилие за контакт. Майките на тези деца се отличават с нежелание за телесен контакт и като че ли са водени от вярването, че просто така трябва да се прави.
При амбивалентното привързване децата изпитват безпокойство при раздялата. Изразява се силно привързване, но придружено с гняв когато се завръща майката.
Айнсуърт допуска, че качеството на привързването се определя от чувствителността на майката, което е се изразява в даването на подходящ отговор на детето. Самото антиципиране на този отговор зависи от неговата емоционална наситеност.
Децата които се чувстват сигурни във връзката с майката, по-късно ще се чувстват по-сигурни, самоуверени и независими. Връзката дете-майка е изключително необходима на детето за да развие то у себе си чувството за сигурност, да може да изследва то света в който живее, да изпита вълнението и радостта от срещата си със света.
Икакто детето се нуждае от близостта на майката така и майката има потребност да се грижи за своето дете, инстинкт, който е част от биологичното наследство. Допуска се обаче, че превързването може да се изгради както към майката так и към някой друг, който обгрижва детето. Привързването зависи не от проявената грижа сама по себе си, не и от продължителността на заедността, а зависи от качеството на тази заедност. Детето се нуждае от грижа и любовно отношение което да се реализира от майката или от някой друг.
Има няколко обяснения за привързването. Едно от тях е биологичното-бебето притежава инстинкт за изграждане на връзка с този, който се грижи за него. Бихевиористичното е, че поведението на бебето е резултат от научаването - бебето се научава окй се грижи за него и проя