Епаминонд философът - стратег & 9

8ОС1ЕТА5
С1А551СА
КУЛТУРИ И РЕЛИГИИ НА БАЛКАНИТЕ,
В СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО И ИЗТОКА
VI
Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий"
Велико Търново, 2013

ЕПАМИНОНД ФИЛОСОФЪТ - СТРАТЕГ
Живко Ж Жеков
Епаминонд, син на Полимнид, произлиза от старата тиванска арис
токрация (С. Nер., Ерат., I, 1; Р1и1, Ре1ор., Ш, 1). Неговият род принадлежи
към един от петте „кадмови спарти” - най-древните и знатни аристокра
тични тивански родове. В античната наративна традиция е широко
разпространен топосът за бедноста на Епаминонд, който стоял затворен
вкъщи, когато неговият роб отнасял плаща му за почистване, защото
имал само един плащ (АеНап, V, 5). Този топос вероятно не отговаря
напълно на реалността. Основания за подобно твърдение се откриват
във факта, че Полимнид има финансовия ресурс да осигури на сина си
най-доброто възможно образование в Тива и дълги години в неговия
дом живее питагорейският философ Лисис от Тарент, който обучава
младия Епаминонд в тънкостите на философията и ораторското изкуство
(С. №р., Ерат., II, 2).
Липсват конкретни данни относно дейността на Епаминонд преди
преврата в Тива - декември 379 г. пр.Хр. Той не емигрира от родния
полис, след като спартанците завземат Кадмея в 382 г. пр.Хр. наред с
останалите демократи, сред които е и най-близкият му приятел Пелопид.
За разлика от тях Епаминонд остава в Тива, продължавайки да води
уединен начин на живот, без да афишира публично политическите си
пристрастия и неодобрението си към олигархичното управление в полиса.
Епаминонд се съсредоточава върху изучаването на философията
и вероятно дори създава свой кръг от слушатели и адепти (^еVе^ие,
V^йа1-Nа^ие1; 1960: 297-299). Индиректни аргументи в подкрепа на
подобна хипотеза се откриват в биоса на Пелопид, написан от Плутарх.
В него авторът описвайки поведението на Епаминонд през управлението
на проспартанския олигархичен режим в Тива, съобщава, че той под
тиквал младите тиванци да се борят със спартанците в гимназионите, а
когато те побеждават и се радват на победите си, Епаминонд ги упрек
ва, че напразно се радват, защото те са демонстрирали, че са по-силни
от спартанците, а всъщност последните ги управляват (Р1и1, Ре1ор., VII).
55

Фактически по този начин Епаминонд се стреми да настрои тиваските
младежи за борба срещу спартанците, показвайки им, че противникът
не е толкова силен и може да бъде победен. Тези насърчения едва ли
са давани публично, защото вероятно биха довели да репресии от страна
на тиванските олигарси, в тази връзка може да се предположи, че край
Епаминонд се е формирал неформален кръг от младежи, в който под
формата на философски беседи със своите слушатели той е формирал
сред тях нагласи за борба със спартанците и сваляне на олигархичния
режим, поддържан от тях.
Подобна практика от страна на Епаминонд е напълно в духа на
питагорейската философия, в която тайните андрогенни съюзи са раз
глеждани като висша форма на духовна организация. Тази негова дей
ност обяснява и индиферентното му поведение спрямо олигархичния
режим. Той не участва пряко в заговор, довел до свалянето на тиванските
олигарси от власт, а се включва активно на страната на демократите
едва по-късно в обсадата на Кадмея и изгонването на спартанския гар
низон. Поради тези причини в годините веднага след победата на демо
кратите Епаминонод не играе водеща роля в управлението на Тива.
Едва в средата на 70-те години на IV в. пр.Хр. той започва да се налага
като един от водещите политически лидери в родния си полис.
Заниманията на Епаминонд с философия са безспорен факт, но
той остава в историята не с постиженията си в тази научна област на
познанието, а като стратег и победител над спартанците. Той въвежда
редица иновации във военното дело на елините, които са обект на
продължаваща дискусия в историографията, но съществува и един
проблем, на който е отделяно сравнително малко внимание, оказват ли
влияние философските занимания на Епаминонод върху разработените
от него нови тактически стратегеми. Този въпрос е интересен от гледна
точка на опита да се открие връзка между военното дело и философията.
Неговият отговор изисква задълбочен анализ на новостите във военното
дело, които въвежда тиванският стратег-философ.
Тактиката на хоплитската фаланга достига върха в развитието
си в стратегемата, създадена от тиванския беотарх Епаминонд (8а1топ,
377-378). Първостепенни извори за нея са съчиненията на античните
автори Ксенофонт фШегу 1995; Шейтдег 1991; Апйегзоп 1974а;
ВгейепЬасЬ 1966; ^е1еЬес^ие 1957), Диодор фгетоз 1962) и Плутарх
56

(Кшзе1 1973; Шагйшап 1974). В историографията по този проблем се
води оживена дискусия. Част от авторите я интерпретират, като опит
да се устрои засада на десния спартански фланг, чрез строяване на
Свещения лох зад лявото крило на тиванската фаланга, така той от
дълбочина атакува дясното спартанско крило във фланг (Кшбото,
КосШу 1852: 171-172; Апйегзоп 1970: 206-208; 402-403). Делбрюк
лансира тезата, че Епаминонд открива косия боен строй (Дельбрюк
1994: 130). Други автори го детерминират с термина клинообразен
ф е у т е 1983: 204-205).
Прилагането на ретроспективния метод при изследване тактиката
на Епаминонд позволява да се разкрие нейният произход от страте-
гемите, прилагани от тиванските стратези до Епаминонд (СатокгееИ 1972:
258-261). Основната тактика използвана от тях е за пробиване фронта
на противника, чрез увеличаване дълбочината на фалангата, приложена
в сраженията край Делион - 424 г. пр.Хр., Немея - 395 г. пр.Хр. и частично
при Коронея - 394 г. пр.Хр. фейеппе 1968: 129-133; 8а1топ 1984: 196
201; Виск1ег 1996: 61-63). Въпросът, на който трябва да се отговори е,
съществува ли приемственост между тази стратегема и стратегемата,
използвана от Епаминонд.
Епаминонд увеличава дълбочината само на едно от крилата на
фалангата (Хеп., Не11., VI, 4, 12-13; VII, 5, 23; Шой., XV, 55, 1-2; Р1и1,
Ре1ор., 23), същото правят и тиванските беотархи (ТЬисуй., IV, 93, 4-5;
Хеп., Не11., 2, 18), следователно, в случая е налице приемственост
(РгйсЬей 1965: 56-58; Апйегзоп 1970: 217-219). При Делион, Немея и
Коронея целта на тиванците е да пробият фронта на противника (8а1топ
1953: 351-354; ^Ьее1ег 1991: 137-144). Същото цели и Епаминонд при
Левктра и Мантинея (Рагке 1930: 71-77; Ве1з1;ег 1973, 73). В този аспект
също се открива приемственост между двете стратегеми. Посочените
факти показват, че стратегемата на Епаминонд и тази, използвана от
тиванските стратези преди него, са идентични, но Епаминонд доразвива
тази тиванска стратегема на качествено ново ниво.
Новото е, че той увеличава дълбочината на онова крило на фалан
гата, с което нанася главния удар. Преди него тиванските стратези уве
личават дълбочината на фалангата на крилото, където е разположен
тиванският контингент (ТЬисуй., IV, 93, 4-5; Хеп., Не11., 2, 18), без в кон
кретните случаи от него да се нанася главният удар (МйсЬе11 1996, 95-
57

99). Всъщност при Делион и Немея тиванските стратези не фиксират
направление на главния удар. Епаминонд при Левктра и Мантинея
фиксира такова в посока царския фланг на спартанците (Хеп., Не11., VI,
4, 12; VII, 5, 23), тоест срещу онзи участък от фронта на противника, на
който са съсредоточени най-боеспособните му части (Хеп., Не11., VI, 4,
12-13; VII, 5, 23; ^^ой., ХУ, 55, 1-2; Р1и1, Ре1ор., 23). Целта на Епаминонд,
не е както на тиванските стратези при Делион и Немея да победи само
на едно от своите крила, тоест да постигне частичен тактически успех.
Той чрез атаката на колоната от хоплити търси да реши цялото сражение,
за целта я съсредоточава срещу най-елитните части на противника,
правилно определяйки, че техният разгром ще донесе победата като
цяло (Хеп., Не11., VI, 4, 12-13; ^^ой., ХХ 55, 2). Принципно новият момент
тук е, че Епаминонд фактически първи сред елинските стратези фиксира
направление на главния удар (Хеп., Не11., VI, 4, 12; VII, 5, 23) и съсредо
точава по него най-елитните контингенти хоплити (Кгеп{2 1985: 55-57).
При Левктра - 371 г. пр.Хр. в челото на ударната колона е разположен
Свещенният лох (Р1и1, Ре1ор., 23), най-елитната тиванска част (РгйсЬей
1965, 58; Наск 1975, 302; Виск1ег 1980, 63; ^а2епЬу 1985: 157).
Едновременно с плюсовете Епаминонд отчита и минусите на
фалангата с голяма дълбочина. Основна нейна слабост е силната уязви
мост на фланговете, поради скъсяването на фронта (Хеп., Не11., IV, 2,
13). За да я неутрализира, той разделя фалангата на две крила с различна
дълбочина и тактически задачи ^и§тЬШ 1994: 657-658). Крилете за
атака, на което е съсредоточена ударна колона от хоплити, построени в
голяма дълбочина, нанася основния удар по най-боеспособните части
на противника (РгйсЬей 1985: 65-66). Крилото за задържа останалите
части на противника чрез заплаха за атака в тил и фланг, ако те решат
да атакуват в тил и фланг ударната тиванска колона (Хеп., Не11., VII, 5,
24; Шой., Х^, 55, 2-3).
До Епаминонд също се наблюдава известно различие в такти
ческите задачи на двете крила на фалангите (РгйсЬей 1974а: 191-193).
В повечето случаи фалангите нанасят основния удар с десните си крила,
където са съсредоточени най-елитните контингенти хоплити, а левите
крила практически почти нямат шансове за победа и само задържат за
известно време атаката на десните крила на противника. Но тези так
тически задачи са все още много неясни, а освен това хоплитите се
58

разпределят равномерно по двете крила, без значение кое от тях какви
тактически задачи изпълнява. Едва Епаминонд ясно определя и фор
мулира тактическите задачи на всяко от крилата, като в зависимост от
тях и разпределя неравномерно хоплитите по крилата.
След смъртта на Епаминонд този тактически принцип е прилаган
от неговия ученик и наследник на поста беотарх Памен (Ргоп!, §1г., II, 3,
3). Същият принцип макар и леко усъвършенстван, лежи в основата на
тактиката на македонската фаланга, разработена от Филип II (Ргоп!,
§1г., II, 3, 2).
Наред с доразвиване на стратегемите на тиванските стратези
Епаминонд създава и принципно нови. Пръв от елинските стратези
Епаминонд достига до идеята, за създаване на ударна групировка от
хоплити, конници и пелтасти, в която са съсредоточени основните сили
на армията ф е Vо1;о 1984: 116-117). Тази групировка атакува по
направлението на главния удар, т.е. срещу по-силното крило на
противника, както при Мантинея - 362 г. пр.Хр. (Хеп., Не11., VII, 5, 24
25), което е едно наистина ново схващане относно използването на
отделните родове войски на бойното поле (Сатокгое11 1972: 275).
Тактиката, приложена от Епаминонд при Мантинея, води до рязко
увеличаване на ролята на конницата в сраженията, за което има
обективни предпоставки. Най-съществената от тях е фактът, че беотий-
ците и тиванците в частност разполагат с втората по сила конница след
тесалийците в Елада (Ве1з1;ег 1970: 34-47), което предопределя наличието
у тиванските стратези на опит в провеждането на съвместни операции
с конница и пехота. Действията на конницата, комбинирани с тези на
пелтастите, се доближават по своето значение до ролята на хоплитите
за изхода на сражението ^ззаггадие 1990: 45-57), но все още ролята на
конницата и пелтастите в нанасянето на основния удар е спомагателна
(Рп1сЬей 1974Ь: 121). Те само подпомагат атаката на колоната хоплити,
прикривайки фланговете и допълнително усилвайки ефекта от таранния
удар чрез атака на противниковата фаланга в тил и фланг.
Елинските стратези до Епаминонд разглеждат хоплитите, пел-
тастите и конниците, като абсолютно обособени родове войски, които
на бойното поле трябва да се прикриват взаимно, без да образуват един
но цяло, което да има конкретно поставена тактическа задача (§пой§газ8
1967: 111). Хоплитите се явяват опора на бойния ред, разполагат се в
59

центъра, строени във фаланга с дълбочина 8-12 редици (Напзоп 1991,
67-71; РгйсЬей 1971: 135-137). В редки случаи, когато стратега смята,
че противниковите хоплити са по-боеспособни от неговите, той увеличава
дълбочината на фалангата до 16 редици. В много редки случаи се
стр