Естетическо възпитание

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”

РЕФЕРАТПо Педагогика- теория на възпитаниетоТема: Естетическо възпитание

Естетическото възпитание се появява като термин през XVIII век. За неговото възникване се знае точната дата, но се твърди, че е възникнало не по-рано от 1735г. и не по- късно от 1793-1795г. Понятието „естетичен” произлиза от гръцкото aisthetikos, което означава чувствителен, изящен, хубав. То се въвежда като научно от Александър Баумгартен, който го свързва със сетивното възприемане на света, обозначаването на по- първичното човешко и предшествуващото логическо познание. Първият човек, който разработва в теория за „естетическото възпитание” е Шилер. Той описва предимно дейност, характерна за древността и гръцката античност. Тя може да възвръща човешката цялост и хармония. Мнението на Фридрих Шилер е, че естетиката и естетическото възпитание имат лечебна способност и могат да „излекуват” човека от новото време. Касае се до едностранчивостта, като следствие от разделението на труда и нарушената рационално- емоционална хармония. Според Шилер това е от изключителна необходимост, като се аргументира, че естетически уредената държава и общуването с красивото може да обедини действията на индивидите, а красотата може да подпомогне изграждането на някои качества у индивида. Съществува една идея, отнасяща се до естетиката, наречена „гръцка калокагатия”. Тя включва в себе си целостността и човешката хармония, богатата душевност на човек и единството на неговите добродетели. Целта на тази идея е цялостното възпитание на човека. Други известни идеи за „природата- хармония” и „симетрията на частите” като същност на красотата, са тези на древните питагорейци. Според тях първото е вътрешно присъщо на нещата, които са състава на света, а второто определят като същност на красотата и споменават, че „от кръговото движение на небесните светила възниква хармоничен звук”. Най- общо казано можем да приемем това твърдение, като естетическа същност на космоса. Идеите от Древността за хармонията са продължени от най- прочутите мислители и хуманисти на различните епохи. Типичен пример е Кант, който в края на XVIII век утвърждава истината за единството на природната и човешката красота. Той казва, че природната красота е прекрасна, но човекът е единственият е способен да бъде идеал на красотата. В края на XX век обаче, Фр. Айала и Дж. Кигер потвърждават Дарвиновата теория, която се отнася до единството и хармонията на човека със заобикалящия го свят, особено чрез единството на всички живи същества. Всичко това е определящо за разкриване на човешката същност и характера на естетическото развитие и възпитание. До скоро естетическото възпитание се е свързвало най- вече с изкуството и въздействието му. При тази концепция се отъждествява естетическото с художественото възпитание. Тази концепция има няколко представители, като един от най- видните е Г. П. Бурса. Неговата теза е, че проявата на естетическо възпитание в училище се състои в това, че у учащите се подбуждат добри вкусове, правилни разбирания в областта на музиката, литературата и др. Друг представител на това твърдение е В. Ванслов. Той поставя акцент в своите определения за това, че съществува необходимост от възпитаване на способността да се разбира и твори изкуство и възпитание посредством него. На естетическото възпитание, посредством изкуството стават привърженици и Франсин Бес, Ирена Войнар и др. Разбира се, горе споменатата концепция не е единствената, отнасяща се до същността на естетическото възпитание. При втората концепция се прави широкоспектърен анализ, като представителите й твърдят, че освен всичко важна роля играе и цялата социална среда. Н. И. Киященко и Н. Л. Лейзеров поддържат тезата, че човек е способен да възприема и дава оценка на красивото, съвършеното в живота и изкуството, да живее и твори според законите на красотата и то от позицията на идеала. По отношение на художественото възпитание, те казват, че е процес, използващ средствата на изкуството, които пораждат у възпитаниците художествен усет и вкус, любов към изкуството и умение да му се наслаждават. Най- добро разграничение на понятията „естетическо” и „художествено” възпитание, може да бъде направено в кръга на социалната среда. Българските автори Кр. Горанов, Ж. Атанасов и др. представят някои виждания за единството и различията в тези типове възпитание. Кр. Горанов разглежда естетическото възпитание, като път към изграждането на човешката цялостност, а художественото възпитание определя, като фиксиран и водещ вид естетическо възпитание. В основата на тезата му стои „родово- видов” принцип. При Ж. Атанасов разграничаването става се изразява в „степенно отношение”. В неговите твърдения се представят няколко степени, а именно елементарно- естетическа и художествено- естетическа. Третата концепция разглежда и дефинира най- пълно и точно естетическото възпитание. По- известен представител е М. С. Каган. Според него естетическото възпитание се състои във формирането на естетическо отношение на човек към всички области на действителността, тъй като всяка от тях съдържа определена естетическа ценност. Именно тази ценност се крие в основата, върху която се разглежда хуманната същност и естетическото възпитание и развитие. Взимайки в предвид теориите на хуманизма и учението за единството и хармонията в света можем да твърдим, че: Човекът е синтезиран продукт на високо ниво, който се явява висша естетическа проява на единството от природно и социално, както и материално и духовно. Естетическото развитие на човека, се състои главно в изменението на процеса на взаимодействие на природния човешки индивид, като същност на естетическата социализация. Когато индивидът се намира в благоприятна социална и природна среда, предразполагащи към осъществяване на естетико- художествените му заложби и способности, развитието му в естетически план е прогресивно. Когато условията не са такива, при развитието може да настъпи регресия. Има случаи, в които тези условия се проявяват над нормалния, позитивен статус. Тук се говори за развитие, осъществено на база естетическа социализация и естетико- художествените прояви на по- високо равнище. С голяма яркост и убедителност тук се проявява хуманният аспект. Естетическото възпитание, разгледано в по- широк обхват се определя, като съзнателна осъществявана естетическа социализация на индивида. В подчертан педагогически план се разглежда като абсолютно целенасочено формиране на активно естетическо отношение към действителността, стремеж и способност да се твори, в съответствие с естетическата мяра. Естетическото възпитание играе ръководна роля в естетическата социализация. Съществува и видова отлика на Хомо сапиенс от останалите несъзнателни живи същества, която се състои във възможността да се твори според осъзнати закони на красотата. Човекът е съзнателно същество и като такова е способен да създава самия себе си. Според немският учен Кл. Менце теорията за естетическото възпитание спомага за завръщане на човешкото и появата на предпоставки, позволяващи на човек да живее в съгласие със собственото си аз. Тук се отличава специфичната роля и хуманно значение на естетическото възпитание и самовъзпитание. При реализирането на тази роля от голямо значение е и художественото възпитание, явяващо се като иманентна част от естетическото възпитание. При този вид възпитание се изгражда естетическо отношение към изкуството, като ценност за индивида. Изкуството има водеща функция и е от голямо значение, когато става въпрос за взаимодействието на човешкия индивид в естетическата сфера. Естетическото възпитание има няколко задачи:- Съзнанието на естетическо отношение към реалността да се формира възоснова на естетически знания, убеждения, възгледи и чувства.- Пробуждане, развитие и социализация на естетико- художествените заложби.- Постигане на синхрон между сферите, факторите и средствата на естетическото възпитание. - Изграждане на естетическа възпитаност, водеща адекватната енкултурираност. Процес на формиране на естетическо отношение към реалносттаЕстетико- възпитателния процес е определящ за формирането на естетическото отношение към действителността. То предполага вникването в структурата на естетическото съзнание и степените на отражение при функционирането му. Л. А. Зеленов и Г. И. Куликов представя два аспекта от естетическото съзнание- идеологически и социално- психологически. Идеологическият аспект се характеризира, като израз на теоретическото естетическо съзнание, което от своя страна включва в себе си идеи, възгледи, учение и др. При вторият аспект- социално- психологическият се наблюдава проява на повседневното естетическо съзнание, което има в състава си елементи, като интереси, вкусове, чувства и т.н. За предпочитане при разглеждането на степените на отражение при естетическото съзнание, се явява структурирането на естетическото съзнание в приемлива обобщеност на естетическото възприятие, естетически вкус, естетически идеал, естетическа потребност. Същността на естетическото възприятие се определя, като отражение на въздействащите ни естетически явления от околния свят. Свързва се със способността да се усеща красотата наоколо като едно цяло, да се прави разлика между трагичното и комичното, възвишеното и низкото и т.н. Възприятието е свързано с навлизането на естетическата информация към съзнанието ни и протичането на процеса, при който се изгражда отношението към действителността. Въпросът за възпитаването на естетическите възприятия е от особена важност, тъй като от този процес се определя правилното и ефективното протичане на социализацията в естетическата сфера. Друг елемент от структурирането на естетическото съзнание е естетическото чувство. То се поражда от възприемането на естетически явления, като красивото и грозното, комичното и трагичното и т.н. Естетическото чувство се характеризира, като преживяно отношение, с проявление в определена степен на вътрешната личностна позиция. Във връзка с това, В. А. Сухомлински казва „красотата е кръвна и плътта на човечността, на добрите чувства, на сърдечните отношения”. Всъщност тя е тази, която облагородява емоционалната сфера на човека. Естетическите чувства са едно сложно отражение на психическите преживявания, които от своя страна довеждат до пренастройване на психически и физиологични функции на организма. Според Г. Х. Шингаров естетическото чувство въздейства върху психиката. Особено важно при човека е радостното чувство, определено от Шилер като „двигател на живота”. Някои приемат това чувство, като необходимост при процеса на обучението и възпитанието. Шилер дори възвеличава радостното чувство в своето произведение „Към радостта”. Естетическият вкус се характеризира с проява способността на човек да разбира, оценява, да предпочита естетическите ценности и др. В основата му се корени естетическата оценка, изразяваща се в определени предпочитания. Кл. Менце твърди, че в умениет