Естетика и литература - Теми

Лекции по естетика
Предмет на естетиката
Естетическа теория е онзи дискурс, който систематично и при използването на
философски понятия, се занимава с феномени, свързани с красотата и
изкуството. Те са били предмет на философско мислене във всички епохи на
духа. Отделя се като научна дисциплина през 18 век от Александър Баумгартен.
Естетика произлиза от думата aisqhsiV - усет, усещане, чувство, възприятие?
естетиката въвежда реда на чувството срещу реда на разума. А. Баумгартен
изхожда от троичното делене на способностите на душата: чувство, воля и
разум. Съответно за волята и разума съществуват определени научни
дисциплини - етиката и логиката, но няма такава дисциплина, която да се
занимава с чувството ? естетиката /чувствата се разглеждат не психологически,
а като инструмент за познание/. Според Баумгартен естетиката е наука за
сетивното познание. Естетиката е част от цялата архитектоника на
философията. След Хегел, при Ницше, когато се надмогва мита за единството/?/
на субекта, естетиката ... водещото си значение. Естетиката е нисша
гносеология, нейното познание борави със смътни и неясни образи. Логиката
според Баумгартен е наука за висшето познание. Красотата според него е
съвършенството на сетивното познание, а целта на естетиката е да постигне
това съвършенство. Главният резултат от сетивното познание е удоволствието.
Естетиката има два обекта: изкуството и красотата.
Естетиката днес - 60-те години - Проблем за смъртта на изкуството, което е
антиизкуство. Това рефлектира върху естетиката, защото щом няма изкуство,
няма нужда и от естетика, или пък изкуството само рефлектира върху себе си,
т.е. отново няма нужда от естетика. Някои теоретици смятат, че естетиката
трябва да се раздели на: 1. естетика, която се занимава само с красивото - такава
е естетиката на Платон, тя е рефлексия само върху красивото; 2. философия на
изкуството, т.е. красивото в изкуството - при Хегел предмет на естетиката е
сферата на... изкуство. Съществува изобщо проблем дали може да има
познание,т.е. дали може да се конструира обект на естетиката: 1.радикален
натурализъм - винаги може да се построи теория за обекта; 2.радикален
антитеоретизъм - обект на естетиката не може да се конструира, тъй като
изкуството или представите за красивото са много менливи; 3.тезата на Дерида
-необходимо е да съществува естетиката и неин предмет е метафизическото
разкриване на същността на изкуството; 4.по Витгенщайн - предмет на
естетиката е анализ на езика на изкуството; 5.естетиката е тази, която ще замени
етиката - според Фуко естетиката може да се раздели на 3 и нейна последна част
е естетика на съществуването=естетическо формиране на личността. В
съвременната ситуация старият морал изчезва и се появява морала на
конкретната постъпка; 6. има автори, които смятат, че предмет на естетиката е
всичко - Лосев. Той дава и най-работещата дефиниция за естетика: “В основата

на всичко естетическо лежи интуицията за субект-обектно тъждество
/тъждество между външно и вътрешно/.
Естетическото е изразяване, изразителност /предполага идея и материя в
тъждество/. Естетиката е наука за изразяването в неговата самодостатъчна
ценност.”
Красиво = вътрешното е постигнало своя идеален облик. Грозно = външното е в
противоречие с вътрешното.Всеки предмет е по някакъв начин и изразителен,
но това не значи, че естетиката се занимава с всичко. Естетиката се занимава с
онези неща, чиято изразителност ни кара да се вглъбим в тях и да им се
наслаждаваме, това е безкористно удоволствие. Естетическият предмет е винаги
резултат от някакви социално-исторически реалии.
Източници на историята на естетиката: 1. философските системи в дадените
епохи, като там се търсят естетическите елементи; 2. художествените явления
на дадена култура и дадена епоха- художествени форми, стилове и т.н.; 3.
учения за природата, обществото, морала, политологията.
Предметът на естетиката е "онзи дискурс, който в известна степен
систематично и при използването на философски понятия изследва феномените
на красотата и на изкуството като равнопоставени компоненти в цялата история
на естетиката" (У. Еко). Естетиката е свързана с философията, тя възниква като
самостоятелна, автономна област на науката през ХVIII в. в творчеството на
Баумгартен. За него естетиката е някаква част от философията. Той тръгва от 3-
частното делене на душата: разум, воля, чувство. За разума има отделна наука :
логиката, за волята - етиката, но за чувствата няма обособена научна
дисциплина. Така Баумгартен обособява естетиката. Чувствата като сетивно
познание са обект на естетиката. Естетиката е "нисша гносеология", според
Баумгартен, защото се базира на сетивно познание. Според Хегел истината се
постига чрез 3 пътя: сетивно (изкуството), чрез представи (религията) и чрез
философията. Според Баумгартен "естетиката е нисша гносеология, изкуство за
красивото мислене, изкуство за мисленето по аналогия". Целтта на естетиката е
съвършенство на сетивното познание. Това съвършенство е красотата, а
красотата се изявява най-ярко в изкуството. Хартман твърди, че естетиката няма
да научи човека как да създава, как да разбира и възприема красивото.
Естетиката се занимава с разкриването условията, които правят възможно
възприемането на красотата, закономерността. Естетиката е аксиологична наука
(наука за ценностите).
Идеографските науки нямат обособен предмет, защото са натоварени с много
ценности. Единственото постижимо спрямо тях е разбирането (субектът е този,
който разбира и интерпретира). Оттук естетиката се разглежда от позицията на
естествена наука (обособен предмет - красивото) и като хуманитарна наука (без
обект, върху който да се разглежда закономерност). Дерида смята, че естетиката
е метафизическото анализиране и разбиране на изкуството. Аналогическа
школа - Витгенщайн => езикът на изкуството. Друга теза - на М. Фуко:
естетиката като естетика на съществуването. Тази идея идва от Ницше =>

човекът като потенция. Оттук Фуко извежда, че естетиката на съществуването
предполага развитието на човека към самообразование. Самотехниките в
съвременната епоха са естетическите, разрушен е кодът на моралните норми и
на преден план излиза естетиката на съществуването като норма, т.е. етиката
бива заменена от естетиката. Лосев смята, че естетиката е наука за естетичното,
логиката за логическото, етиката за етическото, но какво е естетическото? В
основата на естетиката лежи интуицията за тъждеството, за субектно-обектното,
за вътрешното и външното. Външното ни дава знание за вътрешното и
обратното, тогава съществува естетиката, т.е. някакво изразяване. Естетиката е
наука за изразяването в неговата самодостатъчна, съзерцателна ценност (т.е.
тези вещи стават обект на естетическо възприемане). През призмата на
категорията естетическо, Лосев разглежда останалите категории: красиво -
грозно, възвишено, трагично - комично и т.н. Красивото е тъждество на външно
и вътрешно, докато грозното е някакъв дисбаланс между външно и вътрешно.
Това определение на Лосев се реализира в цялата история на красивото.
Философията е първият източник на естетиката. Естетиката трябва да познава и
емпиричният живот на изкуството. На трето място, естетиката е във връзка с
теориите за морала, социологическите измерения на даденото общество.
Антропологичен етап в естетиката
В този етап погледът се измества от космоса към човека. Това обръщане се
прави от софистите. Софистите са типични просветители. Тяхното появяване
свидетелства за тоталното разпадане на елинската космология.
Протагор - Човекът е мярка на всички неща, на съществуващите, че
съществуват и на несъществуващите, че не съществуват. Основната теория на
софистите е релативизма. Те отхвърлят идеята за съществуването на общ закон
в природата, според тях няма ред в природата. Изкуството е напълно субективна
дейност. В центъра на вниманието им е реториката. Именно тя дава простор на
субективизма и словесната изтънченост. Те твърдят, че няма нищо абсолютно
красиво, нещата в един случай са красиви, а в друг грозни. Всичко е
относително. Най-важното в софистката естетика е, че софистите се опитват да
преведат основните общопризнати ценности на езика на субективните
усещания, т.е. това е проява на свободно отклонение от съществуващите досега
космологични схеми. Красотата са схваща като преживяване, т.е. “Красиво е
това, което е приятно за слуха и зрението”. Красивото вече се свързва с
чувствата, които поражда. При разглеждането на изкуството софистите се
опитват да изведат различията между изкуството и природата (изкуството е
творение на човека, а природата е независима от човека). Изкуството, според
тях, е плод на целесъобразна дейност, която изключва всяка случайност (за
разлика от природата). Те извеждат и разликата между т. нар. полезни изкуства
и изкуствата за удоволствие(поезия и т.н.). В своята теза за изкуството те
предпоставят илюзионистката теза, че изкуството е илюзия. Софистите
представят първото отклонение от общия античен мироглед. Изкуството е

демоническо, доколкото е измамно и представя несъществуващи неща.
Сократ
Сократ дава нова насока на философията и съответно и на естетиката. По
принцип категорията красиво има някакви граници, тя е социално призната. От
друга страна грозното е безгранично, грозният човек не се съобразява с всичко.
Целият облик на Сократ издава нещо животинско, говори за отклонение от
красивото.
Софистите и Сократ придават антропологичен характер на философията.
Разликата е в това, че софистите разполагат красотата в многообразието на
човешкия живот, а Сократ се опитва да сведе жизнената красота към
систематично разработени понятия. Той се опитва да разбере живота и да го
подреди съобразно разума (критиката на Ницше - животът не може да се
подреди според разума). Добродетелта според Сократ е знание, т.е. трябва да
научиш човек какво е храброст и добродетел и той ще стане такъв. Красотата е
свързана с разума (скъсване с Дионис, с музиката на планетите). Красотата е
това, което е разумно, което има смисъл.
Първо откритие на Сократ: Красотата сама по себе си се отличава от отделните
красиви неща. До Сократ такова различаване не е имало. Красивото е някаква
идеална същност и то се отличава от материалната фактичност. Същността на
красотата е непроменлива, а вещите се променят непрекъснато. Красивото не
може да се търси в отделните материални вещи, защото те са относителни и в
тях не може да присъства красотата. Красотата присъства сама по себе си, тя е
основен принцип, смисъл на нещата - първо раждане на модерната естетика.
Второ откритие: Идеята за отношението между красивото и целесъобразното.
Сократ казва, че и красивото и благото са целесъобразни. За досократическата
естетика космосът също е целесъобразен, но новото при Сократ е, че той търси
целесъобразността като логически принцип на вещите. Така проблемът за
целесъобразността става телеологически проблем. Красивото е винаги
хармония между нещо вътрешно и нещо външно. Битието се състои от някакви
физически стихии, неговото вътрешно - симетрията - съответства на неговото
външно. Но Сократ пита какво представлява симетрията - външното е предмет?
на вътрешното, то е някаква негова цел (Аристотел - това ще се систематизира в
теорията за ентелехията, т.е. външното осъществяване на вещта е всъщност
постигане на нейната цел). Целесъобразността е външна (полза) и вътрешна
(съвършенство). Сократ за първи път поставя проблема за красивото като
целесъобразност, като постигане на целта? Сократовата естетика е
телеологична. Всеки бог е някакъв телеологичен принцип, той е овъншняване,
обективиране на една идея в космоса. Телеологическият принцип и принцип на
разума. Човекът и космосът са целесъобразни. Самият принцип на
целесъобразността има свръхестествен характер - възприема се чрез умственото
зрение. Утилитаризмът на Сократ - “всеки предмет е красив с оглед на своята
полза”. Красотата в живота винаги съществува с оглед на нещо, като полезна за
нещо.

При С