Синтаксис на българския език

Синтаксисът е преди всичко наука за изречението. Разглежда законите, по които думите се свързват в словосъчетания и в изречения, синтактичната служба на думите в изречението, структурните връзки в изречението, класификацията или типологията на изреченията, условията, при които изреченията добиват строен и осмислен характер, правилната им употреба, интонацията, словореда и пр.
Изречение е основна, граматически оформена единица на свързана реч, която се отличава със смислово и интонационно единство.
Предикативност
– изразява предикативно отношение, т.е подчинително отношение между две части на изказа, което възниква във времето и е във връзка с категорията наклонение.
Модалност
– отразява други особености на отношението между субект и обект, между говорещото лице и предмета на мисълта, на речта.
Интонация
– третият главен признак на изречението, с помощта на който то се оформя като завършено съобщение и като синтактична цялост в говорния поток.
СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ
Словосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които образуват смислово и граматическо единство.
Например:
През елите бликат/слънчеви лъчи
може да се разчлени на следните словосъчетания :
бликат ели, слънчеви лъчи, през елите бликат
. Словосъчетанието изразява понятие или отношение между понятия, например
: бликат лъчи
– предикативно /сказуемно/ отношение и т.н.
Подлог и съществително име не могат да образуват сами словосъчетание, защото подлогът не е пълнозначна, самостойна дума и Изречение е основна, граматически оформена единица

на свързана реч,
която се о
тличава със сми
слово и интонационно единство.
Предикативност – изразява предикативно отношение, т.е подчинително отношение между две части на изказа, което възниква във времето и е във връзка с категорията наклонение.
Модалност – отразява други особености на отношението между субект и обект, меж
д
у говорещото лице и предмета на мисълта, на речта.
Интонация – третият главен признак на изречението, с помощта на койтПредикативност – изразява предикативно отношение, т.е подчинително отношение между две части на изказа, което възниква във времето и е във връзка с категорията наклонение.
Модалност – отразява други особености на отношението между субект и обект, между говорещото лице и предмета на мисълта, на речта.
Интонация – третият главен признак на изречени
е
то, с помощта на който

то се оформя като завършено съобщение и като синтактична цялост в говорния по
ток.

СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. СЛО
ВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ

Словосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които образуват смислово и граматическо единство.
Например: През елите бликат/слънчеви лъчи може да се разчленМодалност – отразява други особености
на отношението между субе
кт и обект, между говорещото лице и предмета на мисълта, на речта.
Интонация – третият главен признак на изречението, с помощта на който то се оформя като завършено съобщение и като синтактична цялост в говорния поток.

СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ

Словосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които образуват смислово и граматическо единство.
Например: През елите бликат/слънчеви лъчи може да се разчлени наИнтонация – тре
тият главен приз
нак на изречениет
о, с помощта на който то се оф
ормя като завършено съобщение и като синтактична цялост в говорния поток.

СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. СЛОВОСЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ

Словосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които
образуват смислово
и граматическо единство.
Например: През елите бликат/слънчеви лъчи може да се разчлени на следните словосъчетания : бликат ели, слънчеви лъчи, през елите бликат. Словосъчетанието изразява понятие или отношение между понятия, например: бликат лъчи – предикативно /сказуемно/ отношение и т
.н. Подлог и съществ
ССЛОВОСЪЧЕТАНИЕ. СЛОВОС
ЪЧЕТАНИЕ И ИЗРЕЧЕНИЕ

Слов
осъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначн
и думи, коит
о образуват смислово и граматическо единство.
ССловосъчетанието е съединение най-малко на две самостойни, пълнозначни думи, които образуват смислово и граматическо единство.
Например: През елите бликат/слънчеви лъчи може да се раз
члени на
следните словосъчетания :
бликат ели, слънчеви лъчи, през елите бликат. Словосъчетанието изразява понятие или отношение между понятия, например: бликат лъчи – предикативно /сказуемно/ отношение и т.н. Подлог и съществително име не могат да образуват сами словосъчетание, защото подлогът не е пълнозначна, самостойнНапример: През елите бликат/слънчеви лъчи може да се разчлени на следните слов
осъчетания
: бликат ели,
слънчеви лъчи, през елите бликат. Сл
овосъчетание
то изразява понятие или отношение между понятия, например: бликат лъчи – предикативно /сказуемно/ отношение и т.н. Подлог и съществително име не могат да образуват са
ми словосъче
та
ние, защото подлогът не е пълнозначна, самостойна дума и свързан със
съществителното, не изразява отношение между две понятия, например: през елите.
Разликата между изречение и слов
осъчетание се състои в това, че изречението е основна, граматически и интонационно завършена единица на речта, а словосъчетаниет
о
е част от изречението, негов строи
т
елен материал. Отношението между изречение и словосъчетание е отношение между цял
ото и неговата част. Изречение
то съответства на една завършена единица на мисленето, на завършено съобщение и поради тове се отличава със завършеност на интонацията. Словосъчетанието не изразява завъ
р
шена мисъл и поради това се отличава
с
незавършеност на интонацията. В известни случаи, при определени условия на речта или на ситуацията, като придобие завършеност на интонацията, словосъчетанието може да стане изречение. Това се наблюдава при безглаголните изречения.

ВИДОВЕ СЛОВОС
ЪЧЕТАНИЯ

Словосъчетанията п
о
начало се делят на свобо
ССловосъчетанията по начало се делят на свободни и устойчиви /фразеологични/. Свободните словосъчетания са предмет на синтаксиса, защото думите в тях са в определено синтактично отношение и са самостоятелни и лексически, и семантически пълнозначни единици. Свободните словосъчетания се образуват свободно в потока на речта, затова имат много вариации.
Устойчивите словосъчетания
са предмет на лексикологията, а не на синтаксиса, защото те се използват в изречението като готов материал, като завършена и
устойчива фра
зеологична единица, равнозначна на една дума и най-често с преносно значение. В устойчивите словосъчетания думите изгубват или замъгляват не само конкретните
си лексик
ални значения, но и синтактичните си отношения, затова тези словосъчетания трябва да се гледа като на неразчленени фразео
логични и
ли синтактични цялости, например: през куп за грош /= небрежност/.
Идиоматическите словосъчетания не подлежат на синтактичен анализ. В някои ус
т
ойчиви словосъчетания с преносно значение,
р
авнозначни по смисъл на една дума, синтактичните отношения между частите им са твърде ясно изразени, например: вдигам шум /шумя
/. Тези от
ношения имат твърде формален и о
твлечен характер, поради което фразеологическите
словосъчетания обикновено се разглеждат като
конкретни цялости. Ако границата между преносното и конкретното значение
не е много я
сна, фразеологическото словосъчетание подлежи
на синтУстойчивите словосъчетания са предмет на лексикологията, а не на синтаксиса, защото те се използват в изречението като готов материал, като завършена и устойчива фр
а
зеологична единиц
а, равнозн
ачна на една ду
ма и най-често с преносно значение. В устойчивите словосъчетания думите изгубват или замъгляват не само конкретните си лексикални значения, но и синтактичните си отношения, затова тези словосъчетания трябва да се гледа като на неразчленени фразеологични или синтактични цялости, на
п
ример: през куп за грош /= небрежност/.
Идиоматическите словосъчетания не подлежат на синтактичен анализ. В някои устойчиви словосъчетания с преносно значение, равнозначни по смисъл на една дума, синтактичните отношения между частите им са твърде ясно изразени, например: вдигам шум /шумя/. Тези отношения имат твърде формален и отвлечен характер, поради което фразеологическите словосъчетания обикновено се разглеждат като конкретни цялости. Ако границата между прен
о
сното и конкретното зн
а
чение не е много ясна, фразеологическото словосъчетание подлежи на синтактиче
н анализ.
Свободните слов
осъчетания на свой ред биват съчинителни и подчинителни, т.е могат да изразяват съчинителни или подчинителни отношения.
Съчинителни са ония словосъчетания, които са образувани от еднородни или равноправни части, т.е думите в тях са независими помежд
у си и имат еднаква синтак
тична служба в изречението. Съчинителната им връзка се изразява чрез съчинителни съюзи /и, или/ с помощта на интонацията.
Частите на съчинителното словосъчетание образуват групата на подлога и са независими в синтактично отношение помежду си. Съчинителните словосъчетания могат да се образуват от две или повече думи, т.е свободно да се разширяват. Затова не са затворени, а отворени словосъчетания, към частите на които могат да се прибавят още еднородни в синтактично
отношение части
.
Например: Женит
е и децата нададоха сърцеразди
рателен писък.
Подчинителни са ония словосъчетания, една от съставките на които е главна, основна, а другата е подчинена, т.е нейно определение, допълнение или пояснение, например: благородно съревнов
ание.
По състав как
то Идиоматическите словосъчетания не подлежат на синтактичен анализ. В някои устойчиви словосъчетания с преносно значение, равнозначни по смисъл на една дума, синтактичните отношения между частите им са твърде ясно изразени, например: вдигам шум /шумя/. Тези отношения имат твърде формал
ен и отвлечен характер, поради което фразеол
огическите словосъчетания
обикновено се разглеждат като конкретни цялости. Ако границата ме
жду преносно
то и конкретното значение не е много ясна, фразеологическото словосъчетание подлежи на синтактичен анализ.
Свободните словосъчетания на свой ред биват съчинителни и подчинителни, т.е могат да изразяват съчинителни или подчинителни
отношен
ия.
Съчинителни са ония сло
восъчетания, които са образувани от еднородни или равноправни части, т.е думите в тях са независими помежду си и имат еднаква синтактична служба в изречението. Съчинителната им връзка се изразява чрез съчинителни съюзи /и, или/ с помощта на интонацията.
Частите на съчинителното словосъчетание образуват групата