Етапи в развитието на организационната психология

Етапи в развитието на организационната психология

Съществуват 4 основни етапа в развитието на организационната психология. Те са условни и са аналогични на етапите на развитие на организационното поведение. Свързват се главно с особеностите в развитието и с качествените промени, съпътствали трудовата дейност и нейното структуриране в исторически план.

1. Първи етап

Първият етап е донаучният етап. Границите му са от праисторически времена до началото на ХХ век (1900 г.) Качествените промени в организационното поведение могат да се свържат с 2 неща:
А) С разделението на труда.
Б) С различните подходи при управлението на древните империи.
Този първи етап се характеризира с няколко момента:
Създаването на плочки с писмени знаци от древните шумери (5000 г. пр. Хр.)
Създаването на стройна организация на трудовата дейност от египтяните (4000 год.пр.Хр.)
Тази организация се характеризира с някои особености:
Египтяните за първи път обръщат внимание на човешкия фактор в производствения процес;
Египтяните наблягат върху честността в деловите отношения между хората;
Египтяните въвеждат минималната работна надница;
Египтяните въвеждат елементарното планиране;
Създаването на основните положения в християнското учение (10-те божи заповеди).
Основните християнски догми са крайъгълен камък в организацията на човешкото поведение. Те са морални императиви, които от организационна гледна точка са норми на поведение и взаимодействие между хората.
Приносът на Венецианската република през Средновековието за качествените промени в
управлението:
Възприема се модела на взаимната заменяемост на частите;
Въвежда се техниката на поточните линии;
Въвежда се принципът на инвентаризацията;
Приносът на отделните учени.

2. Втори етап

Вторият етап е етапът на научното управление на организационното поведение (1900 – 1927 г.) Свързва с името на Фредерик Тейлър - английски инженер, който въвежда инженерния (научния) подход.
Тейлър смята, че за да се подобри организацията, на първо място трябва да бъде ефикасно оръдието на труда. Колкото по-добре са проектирани инструментите на труда, толкова по-ефективно ще се действа с тях.
Извежда стандарти и норми, съгласно които за всяка производствена операция се изисква точно определено време.
Този подход довежда до висока производителност на труда, но страда от редица недостатъци – обезличаване на работниците, монотонност в работата, пренебрегване на т.нар. его – включеност в трудовия процес и т.н.

3. Трети етап

Третият етап е хуманистичният период, т.е периодът на човешките отношения (1927 – 1945 г.) Този период е свързан с името на Елтън Мейо (американски психолог) и с т.нар. хоторнови изследвания и хоторнов ефект. Това става по времето на Голямата депресия в САЩ (1927 г.), когато масово фалират банки и безработицата е висока. На Мейо се възлага да започне изследвания върху организацията и управлението на западната икономика. Мейо започва изследвания (траят 12 години) и групира получените резултати в 5 групи:
Изследвания, свързани с промяната на интензивността на осветлението и влиянието й върху ефективността на труда. Хипотезата му е, че с намаляването на интензивността на светлината ще се понижи и ефектът на труда. Резултатите показват, че с намаляването на интензивността на светлината, ефективността на труда нараства. Тази тенденция се забелязва във всички експериментални групи.
Втората група изследвания са свързани със смяна на обичайното работно място. Започват да варират някои условия на работната обстановка (пример: час на почивка, 5-дневна работна седмица, вместо 6-дневна). В този случай, вместо да се намали производителността на труда, тя се повишава.
Заключение: върху производителността и ефективността на труда освен икономически фактори влияят и фактори от психологическо естество. Организацията на трудовата дейност се влияе не толкова от външните условия (величината на възнаграждението), колкото от определени психологични фактори. Демонстрирането на внимание към личността на работещите е достатъчен фактор за повишаване на производителността. Именно този психологически механизъм, който детерминира активното включване на работниците в производствения процес, се нарича хоторнов ефект.

4. Четвърти етап

Четвъртият етап е вероятностният период. Това е съвременният период, който включва периода от 1945г. до наши дни. Не се отхвърля нито научният, нито хуманистичният подход, а се възприема рационалното от тях. Съгласно вероятностния период, всяка организация е детерминирана както от вътрешни, така и от външни фактори и съществува вероятност нейната структура да бъде повлияна от тези фактори във всеки отделен момент.
Към организацииите се подхожда многостранно: отчитат се всички ситуационни фактори за всеки един момент от дейността, държи се сметка за взаимната обусловеност на поведението и дейностите вътре в организацията, не се пренебрегва културната обусловеност на взаимодействието както във външен, така и във вътрешен план.