Теми По Психология

Теми По Психология

Съзнание

Природата на съзнанието

Не на всички езици има дума за съзнание, но на всички има думи за отделни явления, свързани с него: (1) будно състояние (противопоставено на сън); (2) телесни усещания като сърбеж или болка; (3) възприятия, получени чрез слуха, зрението и другите сетива, и (4) размишляване, желание и вярване. Сборът от съзнания, които наричаме съзнание, може да включва видове, които зависят от различни физиологични механизми.

Съзнанието: субек тивно и обек тивно

Традиционно съзнанието е било разглеждано като частен свят, достъпен за анализ предимно чрез интроспекция. Поради тази причина много психолози някога са го отхвърляли като тема на научно изследване. Съвременният напредък в изследванията и теорията обаче е възродил интереса на изследователите към изучаването на съзнанието. След като познанията за вниманието, възприятията, паметта, мисленето, емоциите и другите области на психичния опит се натрупват, става възможно съзнанието да се изучава по нови начини. Чрез изследване на физиологичната дейност, придружаваща промените в съзнанието - например причинените от съня, медитацията или психоактивните вещества - психолозите са научили повече неща за функционирането му. Нови инструменти и нови методологии водят до обективни, проверяеми резултати за различните видове съзнание.
Вследствие на това днес съзнанието се разглежда като едновременно субективно и обективно. Субективното съзнание се отнася до личния ни опит със света, т. е. до начина, по който нещата ни изглеждат. То включва начина, по който изглежда залезът, или този, по който чуваме или чувстваме водопада. Съзнанието ни обаче не е съзнание за самия свят, а възприятията ни за него. Преживяваме интегриран свят и интегрирането на възприятията ни от мозъка създава единството на съзнанието. Друг аспект на субективното съзнание е съзнанието за Аза. Без самосъзнание не бихме могли да се справяме ефективно със света. Не се раждаме със самосъзнание. То се появява постепенно у прохождащите деца и е свързано с когнитивното развитие и социалния опит.
Много учени протестират, че изучаването на субективното съзнание е извън обхвата на науката, но си остава фактът, че хората се справят много добре с комуникирането на субективните си преживявания. Например въпреки че е възможно пациентите изобщо да нямат предварителен опит с някакво заболяване, отговорите им на въпроси за характера на болката - дали е остра или глуха, могат да дадат на лекарите надеждна основа за диагностициране на различни оплаквания. Следователно макар че е трудно да се изучават субективните аспекти на съзнанието, без такива изследвания е
малко вероятно някога да успеем да разберем взаимоотношението между мозъка и поведението. Обективното съзнание се отнася до онези аспекти, които могат да се верифицират от другите. Можем да изучаваме различни процеси на съзнанието, например внимание, възприятие и памет. Възможно е да правим заключения за съзнанието от способността на организма да решава проблеми. Получаваме обективни свидетелства за съзнанието чрез измерване на физиологичните промени, които придружават промените в съзнанието, например мозъчните вълни и движенията на очите. Реакциите от тестове за долавяне на сигнали, които сочат осъзнаване на стимулите, също са били използвани за изучаване на съзнанието.
Съществена характеристика на съзнанието е, че имаме известен контрол над него. Можем преднамерено да се фокусираме върху това, върху което решим да се концентрираме - цвета, формата, същността или функцията на обекта; фактът е, че категоризираме обектите по някакъв начин, звуците, издавани отдаден инструмент в оркестъра, и дори теориите, опитващи се да обяснят точно какво е съзнанието. Такава селективност е от критично значение за всекидневното ни функциониране. Толкова много усещания, чувства, мисли и спомени са достъпни във всеки момент, че ако обръщаме внимание на всички, бихме били смазани от информация. К ато оставяме отвън”
по-голямата част от наличната информация, можем да съзнаваме само онези неща, на които желаем
да обърнем внимание. Този аспект на съзнанието - вниманието - е съществена област от когнитивните изследвания.

М озък ът и съзнанието

От векове се е смятало, че съзнанието и мозъчната дейност са тясно свързани. Невронаучните свидетелства подкрепят тази идея от близо половин век. Например стимулацията на части от мозъчната кора при претърпели мозъчна хирургия пациенти създава съзнателни, макар и подобни на сън зрителни и слухови преживявания. Същевременно независимо от свидетелствата, сочещи тясната връзка между съзнанието и физиологичната мозъчна дейност, точната й природа все още не е
открита. Много невроучени твърдят, че разграничението между съзнание и мозъчна активност е само семантично. Според тях съзнанието не е нищо повече от общия сбор на мозъчната активност. Това обяснение превръща съзнанието и мозъчната активност в две различни равнища на едно и също явление. Ако е така, когато изучаваме съзнанието, просто изследваме същия психичен феномен на различно ниво, измествайки анализа от неврофизиологичната активност към субективното съзнание за нея.
Носителят на Нобелова награда - психобиологьт Роджър Спери, оспорва такова становище. Неговите изследвания се фокусират върху пациенти с разделен мозък и той твърди, че съзнанието има роля в насочването на мозъчната активност и същевременно мозъчната дейност е необходима за появата на съзнанието. Можем да мислим за съзнанието като възникващо свойство на мозъчната активност по начина, по който ледът е възникващо свойство на водата. Идеята, че съзнанието се появява по някакъв начин от мозъчната активност, е привлекателна, защото отразява инстинктивното ни
чувство, че със съзнанието е свързано нещо уникално, непосредствено и волево. Дори ако приемем идеята на Спери обаче, все още не знаем точно какъв вид мозъчна дейност е необходима за съзнанието или колко сложен трябва да е мозъкът, за да се появи съзнанието. Невроните работят” по един и същи начин при всички създания с нервна система; хората и животните учат по сходен начин. Животните имат ли психични преживявания? Съзнават ли потока на съзнанието? По-горе видяхме, че съществува повече от един вид съзнание. К акъв тип съзнание може да има шимпанзето, кучето, рибата? Обръщайки внимание на селективната природа на съзнанието, Джеймс пише: Други умове, други светове от един и същи монотонен, неекспресивен хаос! Моят свят е само един от милионите, по същия начин вкоренен и реален като онези, които могат да ги абстрахират. К олко различен трябва да е светът в съзнанието” на мравките, рибата или рака!”
Опитите да се провери взаимоотношението между мозъчната дейност и съзнанието са надхвърлили
пряката стимулация на кората и са дали някои изненадващи резултати. Изследванията с пациенти с разделен мозък посочват, че познавателната дейност може да се осъществява и извън съзнанието. В един експеримент изследователите показват за миг снимка на гола жена на дясното полукълбо на пациентка. Жената казва, че не е видяла нищо, но се изчервява и започва да хихика, прикривайки устата си с ръка. К огато е попитана защо се смее, тя изглежда объркана и не може да обясни. Дясното й полукълбо е видяло голата снимка и й е реагирало, но вербалната й лява хемисфера не е видяла
нищо. На друг пациент с разделен мозък Майкъл Гадзанига показва за много кратко време снимки на
пилешки нокът на лявото полукълбо и на снежен пейзаж на дясното. Помолен да посочи снимките пред себе си, които съответстват на току-що видяното, мъжът с дясната си ръка (ляво полукълбо) посочва пиле, а с лявата (дясно полукълбо).- лопата за риене на сняг К огато сме изправени пред такива доказателства за когнитивна дейност извън съзнанието, се опитваме да си обясним ситуацията. Помолен да посочи снимките, мъжът обяснява реакцията си в термините на това, което е видяла вербалната лява хемисфера: О, това е лесно. Пилешкият нокът върви с пилето, а човек се нуждае от лопата, за да изрине курешките.” Гадзанига обяснява резултатите си с хипотезата, че в мозъка съществуват съвместно много умствени системи в един вид конфедерация. Съзнанието възниква от опитите на вербалната лява хемисфера да обясни действията на множеството умствени системи и именно тази способност за правене на умозаключения е уникално човешки аспект на съзнанието.

Други равнища на съзнанието

Съзнанието изглежда действа на различни равнища и много от тях са извън субективното ни съзнание. При някои обстоятелства (например когато говорим насън) можем да осъществяваме сложни дейности, без да си спомняме или да осъзнаваме действията си. В други ситуации (когато изпълняваме добре заучени дейности) действията ни са почти автоматични. К огато за първи път се учим да шофираме например, в най-големи подробности осъзнаваме как изпълняваме всяка задача. С усъвършенстване на уменията много от тези процеси (например наблюдаването на трафика, приспособяването на скоростта или сигнализирането на завой) стават автоматични. Трансформацията от фокусирано осъзнаване на всяко действие към неосъзнаване е типична за повечето умения, които усвояваме с практиката - например печатането на машина или карането на колело. Действането на

автоматично равнище освобождава съзнанието да обръща внимание на по-непосредствените задачи.
К огато шофирането стане автоматично, можем да водим разговор, докато караме; когато писането на машина се автоматизира, е възможно да внимаваме в онова, което печатаме, а не в механизмите на
оказване на въздействие върху машината.
К огато някаква функция стане автоматична, промяната е толкова съществена, че ако се опитаме да фокусираме съзнанието си върху някакъв аспект на добре усвоено умение, може да сгрешим - да напечатаме погрешна буква или да паднем от колелото. Тази автоматична страна на съзнанието обяснява защо имаме трудности при преподаването на определено умение на друг човек: трудно е да осъзнаем какво е необходимо да се каже на учещия.
Макар че психолозите не са постигнали съгласие върху това точно как тези равнища на съзнанието трябва да се категоризират, можем да използваме терминологията на 3. Фройд и да говорим за тях
като подсъзнателни, предсъзнателни и безсъзнателни. Дейностите, извършвани на подсъзнателно равнище, се осъществяват изцяло извън субективното съзнание. Информацията (спомени и мисли), за която не мислим в момента, но може преднамерено да се извлече в съзнанието, заема предсъзнателното. Мисли и образи, които държим потопени - вероятно защото са болезнени или създават психологически конфликт - се намират в безсъзнателното.

Подсъзнателни процеси

Някои когнитивни процеси са подсъзнателни: стимулите се наблюдават, но не се регистрират в субективното съзнание. Макар да не сме в състояние активно да обръщаме внимание на всички дразнители около нас, съществуват свидетелства, че на някакво равнище получаваме и записваме голяма част от информацията