Етимология на психичните разтройства

Тема 7. ЕТИОЛОГИЯ НА ПСИХИЧНИТЕ РАЗСТРОЙСТВА
ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В КЛИНИЧНАТА ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯТА

Със създаването на МКБ стана възможно провеждането на широкомащабни епидемиологични изследвания, свързани с психичното здраве. В тези изследвания участват клиничния психолог, който със своята компетентност в областта на когнитивната личностова и социалната психология оценява общия психичноздравен статус на индивидите. Целта на всички епидемиологични изследвания е да се определели както превалентността (болестността за психичните разстройства сред населението) така и да се идентифицират рисковите фактори за възникването на психични заболявания. В епидемиологията са утвърдени 3 подхода на изследвания – описателен, аналитичен и експериментален.
Описателната епидемиология търси честотата на дадено разстройство в извадка от общата популация в определен момент за различни региони, периоди от време и при различни субекти. Изследванията от този тип дават възможност да се проследи заболяваемостта, да се регистрират новопоявили се случаи в същата извадка от населението в течение на времето и не на последно място да се генерират нови хипотези относно причините, които благоприятстват възникването на психичните болести.
Аналитичната епидемиология има за цел да разкрие рисковите фактори, да определи степента на тяхната значимост, да провери възникнали хипотези посредством сравнения на групи, идентифицирани като случаи по надеждни критерии чрез сравнения с контролни групи здрави хора. Рисковите фактори са онези условия, които увеличават вероятността за възникването и разпространението на дадена психична болест. Рисковата стойност на един фактор се разкрива чрез степента на статистическата значимост на неговата свързаност с определено разстройство. Рисковите фактори могат да бъдат от най-различен вид: неблагоприятни житейски събития, неблагоприятна наследственост, физиологично и психичнонатоварени периоди от живота, отглеждане в девиантна социална среда.
Експерименталната епидемиология се провежда чрез наблюдения в естествена среда или чрез създаване по експериментален път на промени в определени фактори като се проследява отражението, което те могат да имат върху честотата и начините на протичане на психичните болести.
И трите методологични подхода имат преди всичко значение за цялостното планиране на здравната грижа и за нуждите на населението от създаване на заведения за психично болни.
При някои психични заболявания предимно тези с хронично протичане и изход към инвалидизация, издирването на регистрираните и инстуционалнолекуваните случаи (т.нар. регистрирана болестност) може да даде достатъчна информация относно възникването и разпространението на конкретни психични разстройства.
Много от психичните болести обаче имат леко изразени форми на протичане, а при други – благоприятното социално обкръжение дава възможност за задоволителна адаптация на болния към психопатологичната соматика и не се търси помощта на здравни заведения. Това влошава представите за разпространението на много психични разстройства в страната.
Планирането и провеждането на едно епидемиологично изследване среща извънредно много трудности. На първо място трябва да се гарантира репрезентативността на извадката. На второ място трябва да се формира екип от изследователи, които да могат да оценяват еднакво данните от изследователските процедури при един и същи пациент. Еднаквото оценяване на данните се нарича „диагностично” съгласие и това умение се постига с общи „диагностични” упражнения за работа с инструментариума на изследването.
Той включва всички тестове, въпросници, стандартизирани и полустандартизирани интервюта. При извършването на епидемиологично изследване се преминава през два етапа:
1. Скриниране (пресяване) – отделяне на вероятните носители на психичното разстройство чрез попълване на въпросник.
2. Допълнително изследване с пълния набор от изследователски методи на скрининга. Положителните индивиди, т.е. тези, които имат определения брой точки (положителни отговори) от скритинга.