Език

Език

Същност – знакова система. Дава възможност с едно нещо да се обозначава друго нещо. Това формира друг тип мислене. Животните мислят конкретно. Чрез абстрактното мислене, човек преодолява времето и пространството, формира и изразява отношенията между абстрактните понятия и понятията въобще. Това е т.н. логическо мислене.
Първа сигнална система – сетивното възприемане на нещата и разпознаването им.
Втора сигнална система – това е сигнал на сигналите. Надгражда се над първата. Но езикът не е толкова прост – сигнал на сигналите. Той не е само названия на конкретни съществителни. Той има и прилагателни, наречия, глаголи и т.н. , който показват абстрактна дейност. Има масови съществителни, които не са сигнали над сигналите ( например „идея“), които нямат сигнал в първата сигнална система. Тук са и съюзи, суфикси, префикси и т.н. Те дават отношения между обектите.
Езикът трябва да има семантика и граматика. Не е важно само да имаме семантиката, важно е да имаме и начинът, по който се осъществяват отношенията в езика, между думите, изреченията и думите и изреченията.
Езикът е абстрактната знакова система,която помага да си измисляме фрази, както и да разбираме фразите на другите, докато речта е инструментална реализация на езика за целите на комуникацията, за да може да се общува между индивидите, да превръщаме кодираната информация в сетивна за другите. Речева дейност е свързана с чуването или прочитането н а фразите, след това трябва да извърши семантично и граматично декодиране.
За да има речева комуникация трябва :
Езиково кодиране – да мислиш на даден език, да избереш семантично думите, който да сглобим граматично.
Реч – трябва да произведем физически речеви сигнали. За речевите сигнали ни трябват сръчни речеви движения – ретикулаторен или писмен праксис (вербален).
Речева дейност трябва и на възприемащият – трябва да разпознае речевите сигнали (чрез чуване или четене), да бъде обучен. (речев гнозис)
Възприемащият също извършва езикова дейност – идва след речевия гнозис. Разбирането е декодиране.