Език и речеви прояви психологически апекти

Биляна Великова-Цонкова, Стимулиране на емоционалната грамотност ....

11





























ПЪРВА ГЛАВА

ЕЕззиикк ии ррееччееввии ппрроояяввии::
ппссииххооллооггииччеессккии аассппееккттии

Език и психология, колективна монография

12

Биляна Великова-Цонкова, Стимулиране на емоционалната грамотност ....

13




Биляна Великова-Цонкова
........................................................................

Стимулиране на емоционалната грамотност
в контекста на норма и патология
в детска възраст

Публикацията представя анализ на емоционалната систе-
ма на личността в детска възраст в контекста на цялостното
психично развитие и социалните взаимодействия. Акцент е
поставен върху способността да се концептуализират и верба-
лизират преживяванията при деца в норма и техни връстници
със специални нужди. Разискван е модел за стимулиране на
емоционалната
грамотност чрез обогатяване на емотивния
речник на децата. Дефинирането на границите на проблема и
структурираният практичен модел за обогатяване познанията в
емоционалната сфера могат да послужат на педагогическите
спецалисти при работата им с деца със затруднения в социал-
ното функциониране.

Роля на емоциите в психичното функциониране
Множество науки насочват своя
интерес към емоциите и
процесите в личността, свързани с тях. Психология, невронау-
ки, биология, етология, антропология, социология, психиат-
рия, философия, компютърни науки, икономика, лингвистика
и история отделят сериозен научен ресурс, за да изучат специ-
фиките и функционирането на емоционалния компонент на
психичния апарат.
Емоционалната система е една от основните подсистеми
на
личността. Още през 1902 г. У. Джейс твърди, че емоциите

Език и психология, колективна монография

14
са централен компонент на психичния апарат. Без тях събития-
та и заобикалящият свят не биха имали значение, облик и пер-
спектива (Gross, 210: 701). Емоциите представляват сложни
многокомпонентни процеси, които по своята същност са соци-
ални конструкти с биологична основа (Gross, 210: 701).
К. Изард дефинира емоциите като преживявания, чувства,
които мотивират, организират и насочват възприятието, мис
-
ленето и действията на човек (Ильин, 2000: 27).
Въпреки разногласията относно дефинирането на емоции-
те, изследователите в тази област се обединяват около разби-
рането, че те са преходни състояния на личността, отговор на
възприетото или въображаемо значение на обектите. В субек-
тивен план емоциите се проявяват като приятни или неприятни
преживявания, насочени
към определени обекти. Класическите
теории за емоциите акцентират върху субективния аспект на
тяхното проявление. Обективизирането им се изразява в опре-
делени действия, експресивни реакции и физиологични про-
мени. Изследователи като Лазарус и Ширър разглеждат емо-
циите в по-широк контекст, дефинирайки ги като отговори,
включващи не само ментални, но и телесни
компоненти като
мимики и физиологичен араузъл (Reisenzein & Weber, 2009:
55-56).
Съгласно модалния модел емоциите възникват в контекста
на взаимодействие между личност и ситуация, като последната
се възприема като субективно значима за индивида. Вследст-
вие на социалната интеракция емоциите предизвикват коорди-
ниран, но едновременно с това гъвкав мултисистемен отговор
(Barrett, Ochsner, & Gross, 2006; Gross & Thompson, 2007 cited
by Gross, 210: 702-703).
Модалният модел диференцира три
основни характерис-
тики на емоциите:
 Емоциите се пораждат в ситуации, които се възприемат
като релевантни на значимите цели на индивида (Arman-Jones,
1986; Lazarus, 1991 cited by Gross, 210: 703). С промяната на
целта или субективното значение на ситуацията във времето се
променя и изпитваната емоция.

Биляна Великова-Цонкова, Стимулиране на емоционалната грамотност ....

15
 Емоциите включват субективно преживяване, поведен-
чески аспект и реакции на периферната нервна система (Mauss,
Levenson, McCarter, Wilhelm, & Gross, 2005 cited by Gross, 210:
703).
 Емоциите имат способността да прекъсват актуалната
дейност на индивида, карайки го да мисли, чувства и да се дър-
жи по различен начин (Frijda,1986; Simon, 1967 cited by Gross,
210: 703). В същото време емоциите са гъвкави, те имат спо-
собността да се
променят, след като веднъж са възникнали и са
се проявили. Тази променливост, гъвкавост на емоциите е
забелязана още от У. Джеймс, който ги разглежда като тенден-
ции за отговор, който в зависимост от обстоятелствата може да
бъде моделиран по много различни начини (Barrett, Ochsner, &
Gross, 2006; Gross & Thompson, 2007 cited by Gross, 210: 703).
Емоциите изпълняват две основни функции в психичния
апарат –
мотивираща и информационна.
Първата функция се свързва с адаптивното влияние на
емоциите върху мотивацията и респективно върху действията
на индивида.
Втората функция, информационната, прави достъпна за
другите системи на личността полезната от гледна точка на
адаптацията информация (Forgas, 2003; Schwarz & Clore, 2007
cited by Gross, 210: 703).
Важен концепт в сферата на изследване на проблематич-
ното социоемоционално функциониране на деца
и възрастни е
емоционалната компетентност. Трентакоста и колеги (2006 г.)
я дефинират като многокомпонентен конструкт, който включ-
ва умения за разбиране на емоциите, емоционална регулация,
капацитет за съпреживяване, както и копинг механизми за
справяне с негативните емоции (Gustafson, 2009: 16).
Разпознаването на емоциите е важен фактор за социалното
познание, тъй като, за да се ориентират
в социалните взаимо-
отношения, малките деца разчитат предимно на разпознаване-
то на чуждите емоции в интеракцията (Denham et al., 1994 cited
by Gustafson, 2009: 17).

Език и психология, колективна монография

16
Специфики на емоционалното развитие
в детска възраст
Важен аспект на психичното функциониране в детска въз-
раст е промяната в разбирането на собствените и чужди емо-
ции, както и тяхното осъзнаване. Тези процеси са пряко свър-
зани с развитийните процеси, характерни за различните въз-
растови етапи.
Развитието в детска възраст е толкова
динамичен процес,
че не е възможно да се говори за проблеми в която и да е сфера
на психичното функциониране, включително и емоционалната,
ако не се проучи нивото на детското развитие. Извество е, че
някои видове нарушения се появяват по-често в определени
периоди от развитието. Познаването на нивото на
детското
развитие е необходимо и задължително условие за адекватната
интерпретация на наличието и значимостта на поведенчески
и/или емоционален проблем (Матанова, 2003: 68).
Диференцират се два типа теории, които са съотносими
към концептуализацията на емоциите в детска възраст.
Когнитивният конструктивизъм се фокусира върху проце-
сите на концептуализация и осмисляне на емоциите като свър
-
зани с когнитивното развитие на детето. Социалният конст-
руктивизъм разглежда емоционалната социализация като от-
ражение на изискванията на социалната интеракция. Социал-
ноконструктивистките теории защитават тезата, че хората кон-
струират или интерпретират значението на емоциите, което на
свой ред оформя емоционалния им опит и експресия. Емоции-
те се разглеждат като социални
конструкти, доколкото емоци-
оналният опит и изразяване се определят преди всичко от зна-
ченията, приписвани на емоциите в конкретната социална ин-
теракция (Gordon, 1991: 320).
Те се явяват отговори на социални дефениции за въвлече-
ност в дадена ситуация или взаимодействие. Така както лице-
вите експресии и жестовете, чрез които се комуникират емо-
циите, са
в голяма степен, ако не всички, продукт на социално-
то учене, така и вербализирането на емоциите става на основа-

Биляна Великова-Цонкова, Стимулиране на емоционалната грамотност ....

17
та на културно обусловена лексика за емоционалните концеп-
ти.
Когнитивният конструктивизъм за разлика от социалния
се насочва към две базисни връзки между когнициите и емо-
циите при децата. Първата се отнася до формиране на нови
емоционални преживявания вследствие на развитието на ког-
нитивните функции. Втората линия на изследване на когнити-
висткия
конструктивизъм се насочва към идентифициране на
когнитивните развитийни промени, които се явяват условия
детето да може да мисли за емоциите, като например да разли-
чава вътрешното чувство от външната експресия (Gordon,
1991).
Според П. Харис разбирането на емоциите пряко е свър-
зано с промяната в способността на децата да ги обличат в
ду-
ми. Изследвания свидетелстват по посока на вербализиране на
осмисления емоционален опит в ранна детска възраст. Децата
на две години не използват емотивите като лексикални замес-
тители на емоциите, така както предполага Витгенщайн през
1953 г., а като описателни твърдения, които понякога изпълня-
ват инструментална функция (Wellman et al. 1995 cited by Har-
ris, 2008: 321).
Един от основните модели
за емоционалното развитие на
децата се основава на схващането, че те постепенно разгръщат
поредица от скриптове за различните емоции. По този начин
се концептуализира вида на ситуацията от гледна точка на
предизвиканата от нея емоция – страх, тъга, щастие, вина и т.н.
(Harris et al., 1987) и се идентифицират типичните действия и
експресии, придружаващи
съответното емоционално преживя-
ване (Trabasso, Stein & Johnson, 1981 cited by Harris, 2008: 322).
Тук обаче възниква въпросът защо една и съща ситуация може
да предизвика различни емоции в зависимост от субективната
оценка.
Според Харис емоциите са много специфични по своята
същност скриптове. Емоцията не се предизвиква от обективно
събитие, което се свързва с формиран вече скрипт, а по-скоро е

свързана с индивидуалната преценка на ситуацията. В същото

Език и психология, колективна монография

18
време за разпознаване на чуждата емоция децата включват в
своя анализ и оценката на другия за ситуацията. В този смисъл
те трябва да анализират емоцията като истински психолози,
отчитайки ролята на оценъчните процеси в емоционалния от-
говор на ситуациите (Harris, 2008: 322-324).
В съгласие с гореизложеното, Понс, Харис и ДеРосни
(2004) структурират йерархичен модел,
включващ три етапа в
разпознаването на емоциите. Първият етап се характеризира с
разпознаване на ключови експресивни аспекти на емоциите –
честота на експресия, ситуационни причини, както и влияние
на външни фактори. Вторият период предполага овладяване на
менталната природа на емоциите, а именно ролята на желания-
та и вярванията за предизвикване на съответния
прежив