Методи на обучение

МЕТОДИ НА ОБУЧЕНИЕ

Информационни
методи
Научно-
изследователски
методи с учебна цел
Имитативни
методи

Практико-
приложни методи
• Изложение
(устно)
• Лекция
• Разказ
• Обяснение
• Наблюдение

• Игра
- Ролева
(ситуационна)
игра
- Драматизация
- Дидактична игра
- Делова игра
• Упражнение
• Консултиране • Експериментиране • Ситуативни
методи
- Решаване на
проблеми
- Инциденти
- Решаване на
казуси
• Решаване на
задачи

• Беседа
- Обучаваща
беседа
- Евристична
беседа
- Рефлексивна
дискусия
- Панелна
дискусия
- Дебат
• Моделиране
- Симулация
- Мисловни карти

• Изследване на
случай (кейс-
стъди)

• Работа по проект,
тема и др. задания

• Работа с
информационни
източници
- Работа с учебна
литература
- Работа с
електронни
ресурси
- Контент-анализ
• Оценяване
- Тестиране
- Измерване


• Демонстриране

1. Информационни методи
Информационните методи се използват широко в обучението в началното училище и имат
основно значение за предаване на информацията по предметите. Използвайки устната
комуникация, учителят може да получи обратна връзка и да установи равнището, на което са
усвоени знанията или са формирани определени умения от страна на учениците.
• Изложение (устно) – към този метод се отнасят лекцията, разказа с неговите
разновидности, обяснението. В началното училище, поради възрастовите особености на
децата, методът лекция не намира приложение, но за сметка на това разказът заема част от
урока и се комбинира най-често с методите беседа и наблюдение.
− Лекция – устно монологично изложение на учебния материал, по време на което
систематично и непрекъснато се представя определена тема от учебното съдържание.
Характеризира се с висока степен на сложност на изложените логически доказателства и
обобщения. Често служи, за да се представи научната интерпретация и конкретната гледна
точка на високо квалифициран специалист по темата. Лекцията обикновено е с
продължителност, която съвпада с учебния час и е препоръчителна за използване при ученици
в гимназиален етап.
− Разказ – устно повествователно изложение на учебния материал насочено към
изясняване и интерпретиране на факти, събития, явления, проблеми. Чрез разказа се разкрива
съдържанието на изучаваната тема или части от нея, в логическа последователност, като се
диференцира главното от второстепенното.
В училищното обучение се използват две основни разновидности на разказа: художествен
и научнопопулярен разказ.
Художественият разказ заема специфично място в обучението в начален етап, тъй като в
тази възраст учениците са изключително емоционални. В него доминират образи и чувства,
които въздействат на въображението на децата и придават динамиката на събитията. Най-
често това са приказки, които дават представа за външния вид, поведение, храната на някои
животни или възпяват хармонията в природата. Научнопопулярният разказ е достъпна форма
за поднасяне на научни сведения за теории, обекти, процеси и явления, както и за проследяване
на причинно-следствени връзки и представяне на практически образци за научни решения.
− Обяснение – относително кратко, конкретно изложение, което се основава на
рационални аргументи и има за цел да насочи учениците към по-адекватно разбиране на
същността на определени знания по темата.
• Консултиране – този метод, който в превод означава „съветване“, е с голямо значение за
обучението и възпитанието. Консултирането, макар все още рядко използвано в
педагогическата практика, представлява обменяне на информация, умения и компетентности
на ученика и непрекъснато усъвършенства тяхното качество.
Консултирането като метод на обучение, има приложение в два аспекта, които представляват
две разновидности на метода:
➢ За образователна подкрепа на учениците – в този случай учителят влиза в ролята на
консултант на ученици с трудности в обучението или на талантливи/ надарени ученици
или определени ученици влизат в ролята на консултанти на други ученици.
➢ За обмен на мнения, информация и съвместно изграждане на знания и умения между
самите ученици в процеса на обучение – в този случай липсва конкретно определен
консултант и процесът протича чрез взаимно договаряне на знанието.

Независимо от избрания вид, консултирането може да се провежда, както групово, така и
индивидуално, като в групова форма е препоръчително да участват не повече от 5 участници.
Консултиране се прилага и при групова работа по двойки, когато методът се използва във
втория вариант.
Реализацията на метода протича в конкретни фази, които имат разлика в зависимост от
избраната разновидност.
Консултирането за образователна подкрепа протича в следните фази:
➢ Подготовка
- на консултанта – анализ на състоянието на участниците/ участника, изучаване на
заданието/проблема; изработване на план за действие. Ако консултант ще бъде
ученик/ученици, на този етап той се подготвя с помощта на учителя;
- на учениците – изучаване на заданието/проблема, идентифициране на собствените
нужди
➢ Реализация – провеждане на консултирането
➢ Обобщение, обратна връзка – самооценка и оценка на постигнатото
Консултирането за обмен на мнения има следните условни фази на протичане:
➢ Подготовка – индивидуално изучаване на заданието/проблема и изработване на
планове за действие
➢ Реализация – провеждане на консултирането чрез обмен на идеи
➢ Обобщение, обратна връзка – самооценка и оценка на постигнатото
Предимствата на метода са във възможността да се работи задълбочено върху развитието на
ученика, да се развиват неговите рефлексивни и метакогнитивни умения, както и да се
развиват ценни трансверсални компетентности като лидерство, толерантност,
сътрудничество, решаване на проблеми и др.п.
Ограниченията на метода са по отношение на възможното ескалиране на недоброжелателни
отношения между участниците, проява на авторитарно лидерство, развиване на малоценност
у консултираните ученици с обучителни трудности.
• Беседа – беседата е най-често срещаният метод при обучението. Диалоговият характер на
този метод въздейства интелектуално и емоционално на учениците. Беседата се опира на
сведения, вече известни на децата, и на техния жизнен опит. В обучението беседата намира
място в различните части на урока – при организиране на дейността, при разкриване на новите
знания, при затвърдяване и обобщаване на знанията, при проверка и оценка на знанията.
Успешното използване на беседата зависи от редица предпоставки:
➢ наличието на жизнен опит у учениците и умението на учителя да го използват;
➢ нивото на усвоени знания и умението на учителя да ги актуализира адекватно.
В зависимост от целта, беседата може да бъде обучаваща и евристична. Дискусията е
разновидност на беседата, която е насочена към развиване на критическо мислене и
комуникативните умения на учениците. Тя предполага обмен на мнения пи въпроси, които

нямат еднозначни и верифицирани отговори и предполагат различни интерпретации и гледни
точки.
Ефективното провеждане на беседата зависи от редица изисквания:
- изисквания към въпросите на учителя;
- изисквания към отговорите на учениците;
- изисквания към организацията на беседата.
Беседата е предпочитан метод на обучението за учениците от I -IV клас. Беседата позволява
да се стимулира активното и самостоятелно участие на учениците в процеса на обучението.
- Обучаваща беседа – разновидност на беседата, чиято цел е учениците да формират или
надградят знанията си. Въпросите на учителя и/или учениците трябва да са насочени към
верността, точността и обективното представяне на знанията. Тази беседа може да бъде
репродуктивна – за изява на овладени знания или насочване към нови такива на базата на вече
овладяване, и проверовъчна – за проверка на степента на формираност на знания по
определена тема.
- Дискусия - процес на взаимодействие, контролирано от учителя, посредством което
участниците усвояват информация и опит. Диалогична форма, използвана за затвърдяване на
знанията, за представяне на различни подходи и интерпретации, за увеличаване на вече
добитите знания, за изясняване на познатия материал, за развиване на способността да се
разсъждава, за придобиване на опит в самостоятелно идентифициране и решаване на
проблемите.
Видове: импровизирана, регламентирана – ръководена от учителя или от ученик, свободен
обмен на мнения, неформална, нерегламентирана дискусия, работа в обособени малки групи.
Недостатъци: изисква много време, изисква запознатост на участниците с разглежданата
тема; не трябва да се използва в началните фази на обучение, когато се преподава нов
материал.
Дискусията изисква от учителя:
- да стимулира оригиналността на мисленето, изказването на мнения, алтернативи;
- наличие на добре развити ръководни умения у учителя; да се познава отлично
разглежданата тема;
- да се подготвят въпроси, които да провокират разговор и размишление, различни
гледни точки;
- да се стимулират участниците по отделно да изясняват, анализират и резюмират.
Разновидности на дискусията:
➢ Групова дискусия лице в лице без лидер - интерактивен метод за обучение и възпитание
с преобладаваща вербална комуникация, който позволява да се актуализира вече
налична информация, да се възприема нова информация и тяхното обсъждане.

Разновидности:
➢ панелна дискусия, в която участват малък брой обучаеми (до 5–6), обсъждащи
определена тема пред другите чрез диалог, без презентации;
➢ диалог между двама човека;
➢ симпозиум, в който се правят последователни кратки презентации до 5-10 минути от
няколко ученика по определена тема;
➢ отворен форум, в който може да участва целият клас;
➢ панелен форум-участие на класа след панелната дискусия;
➢ симпозиум-форум – диалог след представени презентации;
➢ диалогичен форум – обсъждане и коментари след диалога;
➢ лекционен форум – диалог след лекция;
➢ разговор с дискусионен характер;
➢ екипна реакция – изказване на няколко опоненти след презентациите.
В случая ефективна е егалитарната и демократична групова дискусия, в която се постигат
определени цели, избягват се лични конфликти, довежда се до сътрудничество и комуникация,
дава се шанс на всички да участват, участниците могат да изразяват и довършват своите мисли
и идеи свободно и в развитие, създаване на ситуации за застъпничество /подкрепа/ и
обективна критика, представяне на различни гледни точки, наличие на конструктивен спор и
обратна връзка, обобщаване на заключения, вземане на решения. В тази техника учителят е
част от групата, без да се намесва като лидер.
Основните дидактически функции на този вид дискусия са: информационна, изследователска,
интерпретативна, демонстративна, обмен на опит, обобщаваща.
Структурата на дискусията обхваща въвеждаща, основна и заключителна част.
1. Форма за организация на съвместна дейност с цел интензифициране на процеса за вземане
на групово решение .
2. Техника за подбор на кандидати след писмен изпит и интервю за работа чрез тестване на
техния потенциал с неформален обмен на идеи по определена тема. Освен в познанията и
разбирането, груповата дискусия дава представа за кандидата относно комуникационните
умения, за невербалното му поведение, за съсредоточеността му, за увереност, за креативност,
за баланса в изказването и емоциите, за внимателното слушане, за обобщения.
➢ Групова дискусия лице в лице с лидер - интерактивен метод на обучение или
възпитание, в който водещият създава приятелска и спокойна атмосфера, дава пример
за спокоен и открит разговор, помага за фокусиране върху идеи, а не върху личността
на участниците, установява ясни правила, насърчава участниците, предпазва от
етикетиране и нападки, запазва неутралност, не коментира след въпроси и отговори, не
позволява доминиране на отделни участници, не налага собствено мнение и ценности,
използва въпроси за интензифициране продуктивността на дискусията.
Лидерът не е необходимо да бъде експерт по обсъжданата тема, но все пак трябва да е
подготвен по нея. Основните му качества в този аспект