Компетентности


�
�
�
�
������������������������������������������������������
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
�
� КОМПЕТЕНТНОСТИ
И ОБРАЗОВАНИЕ

13

Скъпи колеги,

В ръцете Ви е книжка, идеята за която се появи в резултат от обиколките ни
из страната и срещите ни с много от Вас.
Тези срещи ни дадоха много – разбрахме за трудностите, които срещате
ежедневно, чухме за малките Ви победи, усетихме надеждата Ви, че нещо
може да се промени, но и колебанието дали ще се справите.
Сега повече от всякога сме категорични, че само заедно можем да
отговорим на предизвикателствата пред образованието на 21. век,
изискващо преминаване от обучение към учене, от знания към умения, от
предметноориентирани към компетентностноориентирани подходи.
За това обаче трябва време, търпение и упорство, но преди всичко –
разбиране и подкрепа. Отчитаме, че училищата са различни, че
разнообразието от ситуации е огромно и че нагласите и темповете за
приемане на новости варират при различните учители.

Без претенция за изчерпателност, но с желанието да сме полезни, сме се
опитали накратко да представим същността и основните характеристики
на компетентностите, спецификата на ключовите компетентности, както и
различните основополагащи документи в тяхната взаимосвързаност и
зависимост – учебен план, „стандарти“, учебни програми и т.н., с които
работите ежедневно.

2 5
КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ

Понятието компетентност произлиза от латински език (лат. competens,
-entis – „способен”
1
; от английски език думата компетентност се превежда като
„способност, дарба”
2
).
Компетентностите се определят като динамична съвкупност от знания,
умения, нагласи и отношения, които се придобиват в процеса на обучение.
Свързват се основно с поведението на личността – не сами по себе си знания или
умения, а подходящи поведения, демонстрирани в конкретни учебни ситуации и
необходими за постигането на резултати в конкретна дейност или при
определена професионална роля.
Знанията са свързани с отговори на въпроси – какво, кога, къде, колко и
т.н., уменията изискват прилагането на знанията на практика, а под отношенията
са нагласите към знанието и се отразяват в поведението на учениците.
Компетентността най-често се свързва със способност, разбирана като
можене да се направи нещо, т.е. умеене, основано на знание. Компетентностите
са способности, но не вродени, а „такива, които са развити чрез качествено
учене, в подходяща педагогическа среда и чрез придобиване на сериозен
практически опит“
3
.









1
Речник на чуждите думи в българския език (1993). Изд. на БАН. С.
2
Английско-български речник, 1990, стр.172
3
Zwell, M. Creating a Competence. New York, 2000
6
РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ

В средата на 60-те години на 20. век в езикознанието се появява
понятието езикова компетентност, а по-късно за означаване на ситуационната
уместност на езика се въвежда и терминът комуникативна компетентност.
През следвашите две десетилетия за компетентности започва да се говори в
различни области – теорията и практиката на обучението по чужд език, теорията
на комуникацията, управлението на човешките ресурси, мениджмънта…
В 1972 г. Маклелънд предл ага на проверка да се подлагат
компетентностите на човека, а не неговата интелигентност
4
, а през 1984 г. Джон
Рейвън дава разгърнато тълкуване на компетентностите като „мотивирани
способности“ и посочва 37 относително независими компетентности, които
определя чрез различни категории – готовност, способност, отношение,
самоконтрол.
През 90-те години на 20. век понятието компетентност продължава да
се обогатява и да разширява своя обхват – Съветът на Европа активно работи
върху определяне на равнищата за владеене на чужд език чрез компетентности,
международни организации като ЮНЕСКО и ОИСР осъществяват разработки,
свързани с компетентностния подход и с понятийно-терминологичния апарат.
След 2000 година в образователната практика на редица държави
започва да се говори за компетентностно ориентирано образование, като
образователните реформи и смяната на образователната парадигма на
индустриалното общество все повече се свързават с компентентносния подход.




4
McClelland, D. (1973) Testing for competence rather than for intelligence. American Psychologist, 28
4
Raven, J. (1984) Competence in Modern Society London, England, by H. K. Lewi

35
КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ

Понятието компетентност произлиза от латински език (лат. competens,
-entis – „способен”
1
; от английски език думата компетентност се превежда като
„способност, дарба”
2
).
Компетентностите се определят като динамична съвкупност от знания,
умения, нагласи и отношения, които се придобиват в процеса на обучение.
Свързват се основно с поведението на личността – не сами по себе си знания или
умения, а подходящи поведения, демонстрирани в конкретни учебни ситуации и
необходими за постигането на резултати в конкретна дейност или при
определена професионална роля.
Знанията са свързани с отговори на въпроси – какво, кога, къде, колко и
т.н., уменията изискват прилагането на знанията на практика, а под отношенията
са нагласите към знанието и се отразяват в поведението на учениците.
Компетентността най-често се свързва със способност, разбирана като
можене да се направи нещо, т.е. умеене, основано на знание. Компетентностите
са способности, но не вродени, а „такива, които са развити чрез качествено
учене, в подходяща педагогическа среда и чрез придобиване на сериозен
практически опит“
3
.









1
Речник на чуждите думи в българския език (1993). Изд. на БАН. С.
2
Английско-български речник, 1990, стр.172
3
Zwell, M. Creating a Competence. New York, 2000
6
РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ

В средата на 60-те години на 20. век в езикознанието се появява
понятието езикова компетентност, а по-късно за означаване на ситуационната
уместност на езика се въвежда и терминът комуникативна компетентност.
През следвашите две десетилетия за компетентности започва да се говори в
различни области – теорията и практиката на обучението по чужд език, теорията
на комуникацията, управлението на човешките ресурси, мениджмънта…
В 1972 г. Маклелънд предл ага на проверка да се подлагат
компетентностите на човека, а не неговата интелигентност
4
, а през 1984 г. Джон
Рейвън дава разгърнато тълкуване на компетентностите като „мотивирани
способности“ и посочва 37 относително независими компетентности, които
определя чрез различни категории – готовност, способност, отношение,
самоконтрол.
През 90-те години на 20. век понятието компетентност продължава да
се обогатява и да разширява своя обхват – Съветът на Европа активно работи
върху определяне на равнищата за владеене на чужд език чрез компетентности,
международни организации като ЮНЕСКО и ОИСР осъществяват разработки,
свързани с компетентностния подход и с понятийно-терминологичния апарат.
След 2000 година в образователната практика на редица държави
започва да се говори за компетентностно ориентирано образование, като
образователните реформи и смяната на образователната парадигма на
индустриалното общество все повече се свързават с компентентносния подход.




4
McClelland, D. (1973) Testing for competence rather than for intelligence. American Psychologist, 28
4
Raven, J. (1984) Competence in Modern Society London, England, by H. K. Lewi

4 7
КЛАСИФИКАЦИ И НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ

Използването на понятието компетентности във все повече сфери и
ситуации не позволява да се приложи единна класификация на
компетентностите.
Някои говорят за индивидуални (социална, емоционална, когнитивна,
гражданска и професионална компетентност) и за организационни
компетентности.
М. Армстронг разделя компетентностите на два вида – поведенчески или
“меки” (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към
промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност
към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.) и технически или
“твърди”, които определят специфичните професионални умения и способности.
Опирайки се на тезата за деленето на съдържанието на образованието на
„метапредметно” (за всички предмети), „междупредметно” (за цикъл предмети и
образователни области) и „предметно” (за всеки учебен предмет), Хуторский
подрежда компетентностите йерархично в три нива:


ключови
компетентности
общопредметни
компетентности
предметни
компетентности
8
Постепенно в различните класификации се появяват принципно нови
образователни понятия – компетенции, компетентности, умения за живот,
ключови компетентности…
През последните няколко години са факт редица дискусии осносно
основните (базисни) компетентности, които всеки един човек трябва да
притежава. Резултатите от тези дискусии очертават комплекси от
компетентности, които се считат за особено важни, значими за реализацията на
човека – личностна и професионална.





















Постепенно в резултат от търсенето на „концептуална основа за
училищно-базирани сравнения на постиженията в международни и в национални
системи” се налага понятието ключови компетентности.






Умения
за живот
1
4
2
3
5
Системно
мислене
Приспособимост
Социални
умения
Самоуправление
и самоконтрол
Нерутинно
решаване на
проблеми

57
КЛАСИФИКАЦИ И НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ

Използването на понятието компетентности във все повече сфери и
ситуации не позволява да се приложи единна класификация на
компетентностите.
Някои говорят за индивидуални (социална, емоционална, когнитивна,
гражданска и професионална компетентност) и за организационни
компетентности.
М. Армстронг разделя компетентностите на два вида – поведенчески или
“меки” (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към
промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност
към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.) и технически или
“твърди”, които определят специфичните професионални умения и способности.
Опирайки се на тезата за деленето на съдържанието на образованието на
„метапредметно” (за всички предмети), „междупредметно” (за цикъл предмети и
образователни области) и „предметно” (за всеки учебен предмет), Хуторский
подрежда компетентностите йерархично в три нива: