Оценяване

OЦЕНЯВАНЕ В
ОБРАЗОВАНИЕТО

НОРМАТИВНА ДОКУМЕНТАЦИЯ ЕС
ЕКР
НОРМАТИВНА ДОКУМЕНТАЦИЯ
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И
УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Наредба №11 от 1.11. 2016 за
оценяване на резултатите от
обучението на учениците
УЧЕБНИ ПРОГРАМИ
ВЪТРЕШНО
ОЦЕНЯВАНЕ
ЕРКК
ВЪНШНО
ОЦЕНЯВАНЕ

Чл. 4. (1) Основните цели на оценяването са:
1.диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и
определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда
от подкрепа;
2.мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки,
насочени към подобряване качеството на образование.
(2) В зависимост от целите на конкретното оценяване се определя подходът за
анализиране на резултатите, както следва:
1.нормативен –който цели сравняване на индивидуалните постижения на
всеки ученик с постиженията на останалите ученици, участващи в
оценяването, или класиране на учениците за продължаване на
образованието им в следващ етап или степен;
2.критериален –който цели измерване на степента на постигане на очакваните
резултати, определени в държавния образователен стандарт за
общообразователната подготовка или в учебната програма по съответния
учебен предмет;
3.смесен, като комбинация от т. 1 и 2 –който цели едновременно отчитане на
постигнатите очаквани резултати, определени в държавния образователен
стандарт за общообразователната подготовка или в учебните програми по
съответния учебен предмет, и класиране на учениците за продължаване на
образованието в следващ етап или степен въз основа на индивидуалните им
постижения.

Чл. 5. (1) Функциитена оценяванетоможеда са:
1.диагностична–за установяванена резултатиот обучениетои
отстраняванена констатиранипропуски;
2.прогностична–за планиранена мерки за повишаванена
индивидуалниянапредъкнаучениците, за подобряванена
качествотонаобучениетоили за развитие на
образователнатасистема;
3.констатираща–за установяванена постигнатирезултатии
удостоверяванетоим чрез издаванена документ за
достигнаторавнищеили за продължаванена образованието;
4.информативна –за информиранена заинтересованите
странии на обществотоза резултатитеот ученетои/или за
състояниетона образователнатасистема;
5.мотивационна–за мотивиранена ученицитеза ученеи за по-
високипостижения;
6.селективна–за подбор на ученицитев паралелкипо
държавенили допълнителенплан-прием.
(2) Всяко конкретно оценяванеможеда изпълняваеднаили
повечеот функциитепо ал. 1.

Чл. 6. (1) Оценяванетосе осъществява:
1.в процесана училищнотообучение;
2.в края на класили на етапот степенна образование;
3.при завършванена степеннаобразование.
(2) В зависимостот оценяващияоценяванетоможеда е:
1.вътрешно–когатооценкатасе поставяот обучаващияучител;
2.външно–когатооценкатасе поставяот комисияили от лице, различно
от обучаващияучител.
(3) В зависимостот обхвата си оценяванетоможеда е:
1. национално–обхващаученициот един класв цялатастрана;
2. регионално–обхващаученициот един класв рамкитена еднаили
няколкообласти;
3. училищно–обхващаученициот един класв рамкитена отделно
училище.
(4) В зависимостот организациятаможеда е:
1.групово–обхващачаст или всичкиученициот еднаили повече
паралелки;
2.индивидуално–за отделен ученик

Чл. 8. (1) Въз основа на установените резултати от изпитванията и изпитите
се поставя оценка.
(2) Оценката е показател за степента, в която са постигнати
компетентностите, определени в държавния образователен стандарт за
общообразователна подготовка, в държавния образователен стандарт за
профилирана подготовка и/или в държавния образователен стандарт за
придобиване на квалификация по професия и/или в учебната програма по
съответния учебен предмет или модул за съответния клас.

(3) В зависимостот функциятаси поставенатаоценка можеда бъде:
1.текущаоценка –установявастепентана постиганенаконкретнитеучебни
цели и осигуряватекущаинформация за резултатитеот обучениетона
ученика;
2.срочна оценка –установявастепентана постиганенаучебнитецели в
края на учебниясрок и имаобобщаващхарактер за резултатитеот
обучениетона ученика по учебнияпредмет и/или модулпрезсъответния
срок;
3.годишнаоценка –установявастепентана постиганенаучебнитецели в
края на учебнатагодина и имаобобщаващхарактер за резултатитеот
обучениетона ученика по учебнияпредмет и/или модулпрезгодината;
4.окончателнаоценка –установявастепентана постиганенарезултатите
от обучениетов края на етап, формирасе само в края на първияи на
вториягимназиаленетапнасреднотообразование и имаобобщаващ
характер за резултатитеот обучениетона ученика по даден учебен
предмет и/или модулпрезсъответнияетап.

Чл. 9. (1) Оценката съдържа качествен и количествен показател.
Оценките, които може да се поставят, са:
отличен (6),
много добър (5),
добър (4),
среден (3),
слаб (2).

(2) Качествениятпоказател, койтоопределястепентана постиганена
очакванитерезултатиот обучението, е:
1.отличен –ученикътпостиганапълноочакванитерезултатиот учебните
програми; в знаниятаи умениятанямапропуски; усвоенисавсички
нови понятия и ученикътгиизползваправилно; притежава
необходимитекомпетентности и можеда гиприлагасамостоятелно
при решаванена учебнизадачи в различниситуации; действиятамуса
целенасочении водят до краенрезултат;
2.много добър–ученикътпостигас малки изключенияочакваните
резултатиот учебнитепрограми; показванезначителнипропуски в
знаниятаи умениятаси; усвоил е новитепонятия и катоцялоги
използваправилно; доказвапридобититекомпетентности при
изпълняванена учебнизадачи в познатиситуации, а нерядко–и в
ситуации, коитоне саизучаванив клас, макартовада става с известна
неувереност; действиятамусацеленасочении водят до краен
резултат, койтоизвънрамкитена изученитеситуации можеда не е
съвсемточен;

(2) Качественият показател, който определя степента на постигане на
очакваните резултати от обучението, е:
3. добър –ученикът постига преобладаващата част от очакваните
резултати от учебните програми; показва придобитите знания и умения с
малки пропуски и успешно се справя в познати ситуации, но се нуждае от
помощ при прилагането им в непознати ситуации; усвоена е
преобладаващата част от новите понятия; действията му съдържат
неточности, но в рамките на изученото водят до краен резултат;
4. среден –ученикът постига само отделни очаквани резултати от
учебните програми; в знанията и в уменията си той има сериозни
пропуски; усвоени са само някои от новите понятия; притежава малка част
от компетентностите, определени като очаквани резултати в учебната
програма, и ги прилага в ограничен кръг алгоритмизирани и изучавани в
клас ситуации с пропуски и грешки; действията му съдържат недостатъци
и рядко водят до краен резултат;
5. слаб –ученикът не постига очакваните резултати от учебните програми,
заложени като прагова стойност за успешност и зададени чрез степента
на позитивен измерител „среден“.

(3) В случаите, когатоколичествениятпоказателне се определякато
цялочисло, качествениятпоказателсе определя, кактоследва:
1.за количествен показателот 2,00 до 2,99 се определякачествен
показателслаб;
2.за количествен показателот 3,00 до 3,49 се определякачествен
показателсреден;
3.за количествен показателот 3,50 до 4,49 се определякачествен
показателдобър;
4.за количествен показателот 4,50 до 5,49 се определякачествен
показателмного добър;
5.за количествен показателот 5,50 до 6,00 се определякачествен
показателотличен.

(4) Когато се използват други количествени показатели, те се приравняват
към оценките по ал. 1.
(5) Оценките от националното външно оценяване в края на VІІ и в края на
Х клас се изразяват само с количествени показатели –в брой точки, без
да се приравняват към оценките по ал. 1.
(6) Въз основа на установените резултати от изпитванията на учениците
от I –III клас се поставят оценки само с качествен показател.
(7) В случаите по ал. 6 системата от качествени показатели се определя
със заповед на директора на училището след решение на педагогическия
съвет. При преместване на ученик копие от заповедта се прилага към
документацията.
(8) На учениците със специални образователни потребности (СОП), които
се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само
с качествен показател, които може да са: „постига изискванията“, „справя
се“ и „среща затруднения“.
(9) Когато се установи, че учениците по ал. 8 са постигнали изискванията
на учебната програма по учебен предмет от училищния учебен план, се
поставя оценка по ал. 1 и по този учебен предмет и обучението по
индивидуална учебна програма по този учебен предмет се
преустановява.

АКЦЕНТИ:
•Знанието –като очакван резултат от
обучението, същност и елементи
•Умението като очакван резултат от
обучението –същност и структура
•Групи умения –същност и взаимоотношения
в контекста на вътрешното оценяване
•Единството “знание–умение” в контекста на
оценяването

•Решаване на проблеми и критическо мислене
•Сътрудничество в мрежи и управление чрез
влияние
•Мобилност и адаптивност
•Инициативност и предприемачество
•Ефективна устна и писмена комуникация
•Оценяване и анализиране на информацията
•Любопитство и въображение
Ключови компетентности на 21 век

Оценката в процеса на обучение
вход
система
ПРОЦЕС НА
ОБУЧЕНИЕ
ИЗХОД
изход
ПЕДАГОГИЧЕСКИ
ТАКСОНОМИИ
ЦЕЛИ ИНСТРУМЕНТИ
ЗА ОЦЕНКА
ОБРАТНА ВРЪЗКА

Оценяване и обучение
Оценка
Причини за неуспеха
успех
неуспех
Нови цели
Цели—
компетенции
Инструменти
*съдържание
*технологии

ВИДОВЕ ОЦЕНЯВАНЕ
•Първично (входящо);
•Формиращо (текущо);
•Крайно (сумативно).

ФОРМИРАЩО ОЦЕНЯВАНЕ
•получената от него информация реално се
използва като фактор за адаптиране на
обучението към реализиране на определени
образователни цели;
•учителят и ученикът/учениците преценяват
стратегиите на учене и резултатите от него
спрямо целите на обучение;
•и двата субекта могат да дават обратна връзка
за силните и слабите страни, за да се редуцира
разликата между реалното и
препоръчителното ниво.

Характеристики на
формиращото оценяване
oчаст от ефективното планиране на обучението;
oконцентрира се върху това,как учениците учат;
oто е ключово професионално умение на учителя;
oто трябва да е хуманно и конструктивно, защото оценяването
има емоционален ефект;
oотчита важността на оценяването по отношение на
мотивацията;
oрезултат е от взаимното разбиране на целите на обучение и
критериите за оценяване;
oима водещо значение за подобряване на индивидуалния
процес на обучение;
oразвива способностите на учениците за самооценяване и
самоуправление на процеса на учене;
oизгражда цялостна представа за ученика и го ръководи по
посока на подобряване процеса на учене.

Функции на преподаването
(в аспекта на контрола и оценката)
•Изследователско-творчески функции
➢споделянемеждуучителяиучениканаизследователскиметоди
➢споделянемеждуучителяиученицитенаметодизапровокиране
натворчеството
•Резултативно-оценъчни функции
➢Контрол и оценка на резултатите от обучението съвместно с учениците
➢Диагностика на резултатите от обучението съвместно с учениците
➢Прогностика на бъдещото развитие
➢Корекциянарезултатитеотобучениетосъвместносучениците
•Административни функции
➢Регистриране на постиженията съвместно с учениците
➢Представяне на постиженията съвместно с учениците
➢Отчитане на постиженията съвместно с учениците

ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ
•Форми за оценяване: устно и писмено
изпитване
•Устно изпитване –в основата на устното
изпитване е езиковата комуникацията
между учителя и ученика.
•Писменото изпитване –форма на
комплексна проверка на знанията,
уменията и компетентностите на ученика
въз основа на писмено представяне.

Форми за оценяване
•Изпитване –устно
•Предимства: наличие на жив контакт с изпитвания, възможност за изучаване
на неговата индивидуалност, което е предпоставка за по-добро обучение,
повторение на учебния материал, проверка на качествата на устната реч,
развиване на умението да се говори публично.
•Недостатъци: загуба на много време и малко на брой изпитани ученици,
ниска степен на активност на класа, а като резултат снижаване ефективността
на акта на обучението; ст