Eзик, системно-структурен характер на езика

Съдържание:
1.Език
2.Системно-структурен характер на езика
3. Единици, подсистеми и равнища на езика
Единици
Подсистеми
Фонетична подсистема
Морфологична подсистема
Лексикална подсистема
Синтактична подсистема
Текстова подсистема
4. Основни типове структурни отношения в езиковата система
4.1 Йерархични отношения
4.2 Парадигматични отношения
4.3 Синтагматични отношения

Език

Езикът е система от знаци за кодиране и декодиране на информация. Самото наименование е свързано с името на анатомичния орган език, физиологично условие за употребата на речта. Езикът е средство за общуване, което се смята за специфично за хората. Макар че някои други животни използват сложни системи за общуване, понякога наричани животински език, те не притежават всички свойства, с които се дефинира езикът в езикознанието. Езикът представлява социално валидна абстрактна система от средства (единици, конструкции) и правила, която се съхранява в паметта на членовете на съответната езикова общност. Той е нещо като постоянно съществуващ и попълващ се с нови елементи “склад”, “арсенал”, от който говорещите и пишещите непрекъснато черпят средства за изразяване. Като факт на паметта обаче езикът не подлежи на пряко наблюдение. За него се съди само по проявите му в речта, в текстовете, създадени от неговите потребители. Под език Ф. дьо Сосюр разбира “социалната страна на речевата дейност”, това, което в “кръговото движение” на говоренето и слушането остава приблизително еднакво за всички говорещи даден език и еднородно по природа: “система от знаци, където е съществено само съединяването на смисъла и акустичния образ и където двете страни на знака са еднакво психични”. Езикът е “външен спрямо индивида, който сам не може нито да го създава, нито да го променя”. Той съществува “само по силата на своеобразен договор, сключен между членовете на общността”; той е “достояние, натрупано в процеса на говорната практика у принадлежащите към една и съща общност; граматична система, виртуално съществуваща във всеки мозък или по-точно в мозъците на една съвкупност от индивиди, защото езикът не е в пълен вид у никого, той съществува изцяло само в масата”. Сосюр сравнява езика със симфония, чиято реалност е независима от начина на изпълнението й. Той твърди, че езикът съществува в колектива под формата на “сбор от отпечатъци, намиращи се във всеки мозък, приблизително като един речник, чиито напълно еднакви екземпляри са разпределени между индивидите”.
Така според виждането на Сосюр на езика се приписват следните основни характеристики:
- езикът представлява социална институция, доколкото е споделен от всички индивиди, принадлежащи на дадена общност;
- факт е на социалната памет – съхранява се в паметта на съвкупността от индивиди, принадлежащи към езиковата общност;
- езикът е социален продукт, който индивидът просто регистрира като външен обект и не може сам да го създава или променя;
- той е еднороден в качеството си на (абстрактна, обобщена) система от знаци;
- езикът е същественото в процеса на общуването между хората от една общност, тъй като те възпроизвеждат приблизително едни и същи знаци, свързани с приблизително едни и същи понятия.
Езикът като абстрактна система от средства за общуване не е пряко наблюдаем – той не съществува като цялост в “предметен вид” в смисъл, че измежду ефективните неща от действителността не може да се посочи нещо като българския език, румънския език или японския език. Езикът (в тесния Сосюров смисъл) се знае и се помни от членовете на езиковата общност. Той се “опредметява”, “материализира се” чрез определен набор свои елементи, конструкции и правила в текстовете, създавани в устна или в писмена форма от хората в отделните актове на социално взаимодействие чрез говорене и слушане или чрез писане и четене.
Системно-структурен характер на езика
Езикът представлява много сложна система, която включва огромен брой разнообразни по обем, строеж на сложност и функции единици, между които съществуват най-различни връзки и взаимоотношения. Тези взаимоотношения в съвкупността си изграждат структурата на езиковата система. С оглед на това езикът се описва като системно-структурна цялост. Единици на езика са фонемите, сричките, акцентът, интонацията, морфемите, граматическите значения и граматическите категории, лексемите, конструкциите на словосъчетанията и изреченията, текстовите модели. Езиковите единици са организирани в подсистеми – фонетична, морфологична, лексикална, изреченска, текстова. Представителните единици на всяка от подсистемите изграждат в общата система на езика свое йерархическо равнище.
Единици, подсистеми и равнища на езика
Единици
Единици на езика се наричат подлежащите на отделно разглеждане, неделимите по-нататък от определена гледна точка негови съставки – звукове, думи, изречения и др. За тяхното назоваване в качеството им на единици на езика като абстрактна и социално валидна система от средства за общуване се използват специални термини: фонема (обобщен звуков тип), силабема (абстрактна сричка, сричков модел), морфема (минимален значещ елемент), лексема (дума като единица от речниковия състав), синтаксема (конструкция, схема на словосъчетание или изречение), текстова (обобщен модел за построяване на изречение или цялостен текст) и др. Всяка единица от съответния тип има специфични качества и функции и стои в различни отношения с другите единици на езика. Това могат да бъдат например отношения на взаимно изграждане (морфема спрямо дума, дума спрямо изречение), отношения на сходство (например между синоними), отношения на противопоставяне (между антоними, между тесни и широки гласни, между звучни и беззвучни съгласни) и т. н. Чрез тези структурни взаимоотношения всяка езикова единица се оказва в точно определени връзки с другите единици от езика и заема определена позиция спрямо тях.
Подсистеми
В зависимост от собствените си качества и от отношенията към останалите съставки на езика езиковите единици са организирани в отделни подсистеми. Обикновено се описват 5 езикови подсистеми: фонетична, морфологична, лексикална, синтактична, текстова. Всяка от тях включва относително еднородни единици и определени правила за тяхното съчетаване, взаимно разпределение и употреба в речта.
Фонетична подсистема
Фонетичната подсистема обхваща звуковия строй на езика. Тя обединява в себе си всички единици със звуков характер, които осигуряват материалното (физическото) проявление на езика при неговото говорене. Сред звуковите единици на езика има сегментни и несегментни единици. Сегментни звукови единици са тези, които в потока на речта се проявяват като самостоятелен отрязък (сегмент) – това са фонемите и сричките, както и по-големите вериги, образувани от тях в потока на речта. Супрасегментни, от друга страна, се наричат фонетичните единици, които в потока на устната реч нямат характер на самостоятелен отрязък, а се реализират едновременно със сегментните единици и чрез тях. Това са акцентът и интонацията.
Фонемата е най-малката сегментна единица. Тя представлява обобщен звуков тип – например фонемата /а/ от българския език като обобщение на конкретните звукове а, които се чуват при изговарянето на думите ангел, арабин, маса, гараж, барабан и т. н., или фонемата /ы/ в руския език, която е обобщена слухова представа за звуковете ы в рыба, дым, сын, мыло, слышать и мн. др. Фонемите са незначещи единици на езика. Те служат за изграждането и за формалното различаване на морфемите и думите. Всеки език разполага с точно определен брой фонеми – обикновено около 40 – 50.
Сричките (силабемите) представляват характерни за дадения език незначещи комбинации от фонеми, които са много тясно съединени помежду си и се изговарят с един мускулен импулс, например е-ла, о-гра-да, кни-жар-ни-ца. Акцентът е незначеща езикова единица – той изпълнява произносително- организационни функции спрямо думата, като обединява в единна верига сричките в нейния състав.
Морфологична подсистема
Морфологичната подсистема на езика обхваща съвкупността от отделни морфеми, както и минималните граматически единици, изразявани чрез морфеми в състава на съответни граматически категории. Представителна единица на тази подсистема е морфемата. Морфемите са двустранни единици – имат план на изразяване и план на съдържание. Те са минималните значещи единици на всеки език. Това са корените на думите, представките, наставките, граматическите частици като ще, се, по-, най- и др., определителните и неопределителните членове от типа на анг. a и the.
Лексикална подсистема
Лексикалната подсистема на езика обхваща неговия речников състав – т. е. абстрактните думи и всички устойчиви словосъчетания, които служат като постоянни названия на определени класове неща или явления. Речниковият състав на всеки един език включва около 500 000 единици (като се имат предвид само основните форми на думите).
Синтактична подсистема
Четвъртата по ред подсистема на езика е изреченската или синтактичната. Единици на тази подсистема са свободните словосъчетания и изреченията. Важно е да се подчертае, че тук като елементи на абстрактната езикова система се включват вече не единици в смисъл на готови цялости, съхранявани в паметта и възпроизвеждани именно като готови цялости в речта (например думи или устойчиви словосъчетания), а само чисти схеми, наричани синтаксеми. Това са абстрактни модели, синтактични конструкции, които се използват за построяване на конкретни свободни словосъчетания и изречения при говоренето и писането. Въз основа на всяка синтактична схема могат да се построят безброй много речеви единици, попълнени със съвсем конкретни думи и словосъчетания.
Текстова подсистема
Най-висша в езика е текстовата подсистема. Тя включва основните модели и правила за построяване на текстовете и надизреченските единства. Тези единици се изграждат от изречения. Абстрактната схема за построяване на надизреченско единство или на цялостен текст от даден тип се нарича текстема. Тя представлява обобщен модел, основа, върху която се стъпва, за да се построи в процеса на речевата дейност някаква цялост – например диалогично или монологично надизреченско единство с подбудителен, повествователен, аргументативен или друг характер или пък цялостен текст, съставен от едно надизреченско единство, от няколко еднотипни или разнотипни надизреченски единства, предназначен за формално или за неформално устно или писмено общуване и т. н.
Основни типове структурни отношения в езиковата система
Между единиците от една и съща подсистема, както и между единиците на различните подсистеми съществуват разнообразни отношения – на взаимно противопоставяне, на формална или смислова прилика, на по-проста към по- сложно изградена единица, на единица с по-низша спрямо единица с по-висша функция, на взаимно предполагане, на равноправие или на подчинение и т. н. В съвкупността си тези разнообразни отношения формират цялостната структура на езиковата система, а най-важните видове отношения между езиковите единици се определят като основни типове структурни отношения. Това са йерархичните, парадигматичните и синтагматичните отношения.
4.1 Йерархични отношения
Йерархичните отношения се наблюдават между единици от различни равнища на езиковата система. Това са отношения на по-просто към по-сложно, на по-низше към по-висше. Най-низши елементи на езика в този смисъл са фонемите, които са еднопланови и незначещи. Те служат за изграждане и за формално разграничаване на единиците от по-горните нива. Следват морфемите, които са елементарните езикови знаци и служат за изразяване на минимални езикови значения. Морфемите са несамостоятелни единици – те са предназначени за изграждане и за граматическо оформяне на думите и техните съчетания. Още по-висши са лексемите, които са най-малките относително самостоятелни знаци в езика. Те изпълняват функцията на постоянни названия на определени неща от света. Лексемите на свой ред са строителен материал за изреченията, които са най-малките езикови единици, способни да съобщават информация и чрез това да се включват в езиковата комуникация. Но изре