ЕЗИКЪТ КАТО ЕТНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

УЧЕБНА ДИСЦИПЛИНА
МЕЖДУКУЛТУРНА ИНТЕГРАЦИЯ

Курсова работа
на тема:

ЕЗИКЪТ
КАТО
ЕТНИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Стара Загора 2021

СЪДЪРЖАНИЕ:

ЕЗИЦИТЕ НА ИНДИВИДА И ГРУПАТА

МАЙЧИНИЯТ ЕЗИК

БИЛИНГВИЗМЪТ

ДИГЛОСИЯТА

ОТНОШЕНИЕТО НА ЕЗИКА КЪМ ДРУГИТЕ ЕТН. ХАРАКТЕРИСТИКИ

ЕЗИК И РАСА

ЕЗИК И ПЛЕМЕ

ЕЗИК И ЕТНИЧЕСКА НАЦИОНАЛНОСТ

ЕЗИК И ГРАЖДАНСТВО

ЕЗИК И СОЦИОРЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ

ЕТНОСИ И ЕТНОЛИНГВИСТИЧНИ ГРУПИ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛИНГВИСТИЧНИТЕ ГРУПИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЛИНГВИСТИЧНАТА ГРУПА: ЕТНОС ИЛИ GLM

ГРАНИЦИ НА ЕТНОСА: ЕНОФОНИ И АЛОФОНИ

ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ЕТНОСА: ПОДЕТНОСИ

ГРУПИ ЕТНОСИ ИЛИ „ИНТЕРЕТНОСИ“

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

ЕЗИЦИТЕ НА ИНДИВИДА И ГРУПАТА

МАЙЧИНИЯТ ЕЗИК

Под майчин език, често се подразбира езикът, на който комуникира семейството и чрез който започва да се учи да говори индивида от раждането си. Майчин език е първата вербална взаимовръзка и ако има възможност, човек учи няколко езика през живота си, но първи е майчиният език, и е от съществено значение за неговото цялостно развитие.

БИЛИНГВИЗМЪТ

В многоезичните общности към майчиният език да се добавят и други, допълнителни езици като втори, добавъчен или едновременно няколко езика, които се налага да се използват с различна степен на владеене поради необходимост и тогава това явление може да се нарече – многоезичност. Билингвизмът (или т.н. – двуезичие) е твърде разпространено явление в целия свят.

ДИГЛОСИЯТА

Индивидуалното владеене и използване на две разновидности на един и същ език се определя като диглосия (от Di – „две“ и glossa „език“). Диглосията може да бъде формирана например от владеенето на книжовния стандарт и някаква разновидност на езика - традиционен териториален диалект, но може да включва също диалект и професионален говор и т.н.

ОТНОШЕНИЕТО НА ЕЗИКА КЪМ ДРУГИТЕ ЕТНИЧЕСКИ ХАРАКТЕРИСТИКИ

Разделението на езиковата принадлежност при дадено население се сравнява с това на останалите етнически характеристики, проявявайки евентуални несъответствия или сходства. Всички те се усвояват от отделния индивид под влияние на различни фактори и неминуемо влияят върху неговото самоопределение.

ЕЗИК И РАСА

Несъответствието между големи групи, чиито членове говорят общ език, но езиковата общност е разнородна и тази разнородност на лингвистичните общности се обяснява с многовековна историческа раздяла между носителите на един и същ език.

ЕЗИК И ПЛЕМЕ

Понякога цели племена изгубват всякакви спомени за собствения си език, но много често племенни групи запазват територията си и езика си, като в културно отношение са се отделяли известни части, чрез миграция към градовете или пък остават на своята територия, но възприемайки доминиращия регионален език. Териториалните диалекти заемат части от езиковата област и всеки диалект е свързан с отделна определена по-голяма или по-малка по размер територия.

ЕЗИК И ЕТНИЧЕСКА НАЦИОНАЛНОСТ

Съществени разлики могат да се получат между езикова и национал принадлежност. Размерите и обхвата на двуезичните зони и разминаването между етническата националност и езика, са ценен показател за движенията на акултурацията и на основните задълбочаващи процеси и тенденции в различната културна динамика на етническата национално общност. Теоретично всички езици са равностойни и в процеса на използването им те се развиват.

ЕЗИК И ГРАЖДАНСТВО

За да се даде по-ясна представа за разминаването между език и гражданство, ще се даде пример с държавата Украйна. При запазване на майчиния език, процента е сравнително висок, след като над две – трети от украинците са го съхранили.

ЕЗИК И СОЦИОРЕЛИГИОЗНА ОБЩНОСТ

Езическата принадлежност и религията са в голяма степен взаимосвързани. Добър пример за това е Кипър, където съществуват две езикови групи – гръцка и турска – стриктно съответстващи на социо-религиозните общности, а именно източноправославна и мюсюлманска.
При някои общности, религиозната принадлежност е довела и до езиково разделение.

ЕТНОСИ И ЕТНОЛИНГВИСТИЧНИ ГРУПИ

ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЛИНГВИСТИЧ. ГРУПИ
Лингвистичната група, т. е. индивидите, които употребяват един и същи майчин език се определя от няколко етнически характеристики като: Раса; Племенен произход; Етническа националност; Гражданство; Религия и др.
Една от основните характеристики на лингвистичната група е територията на всеки език или също така може да се разграничи по заеманата териториална база в пространството. Важни съставни елементи от структурната характеристика на лингвистичните групи са културата, духовното наследство, историята, религията, фолклора, литературата и др.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ЛИНГВИСТИЧНАТА ГРУПА: ЕТНОС ИЛИ GLM

В тесен смисъл етносът се отъждествява с така наречената „Група на Майчин Език“ или GLM (Groupe de Langoe Maternelle).

ГРАНИЦИ НА ЕТНОСА: ЕНОФОНИ И АЛОФОНИ

С термина етифон може да се обозначи и членовете на дадена общност възприели за майчин език на етноса. Термина алофон е онзи, чийто майчин език е различен от езика на етноса.

ПОДРАЗДЕЛЕНИЯ НА ЕТНОСА: ПОДЕТНОСИ

Групите с общ майчин език или етнос могат да се подразделят според конкретния случаи и по различни критерии. Подетносите се отъждествяват до голяма степен с племената, обособили се по територия, ендогамия, социална уредба и други общи характеристики, но съхранявайки общия език.

ГРУПИ ЕТНОСИ ИЛИ „ИНТЕРЕТНОСИ“

Съществуват случаи на многоезични племена, които по традиция са разделени на групи, говорещи различни езици от едно и също езиково семейство. Доста често свързващите звена са:
 антропологически произход;
 територия;
 начин на живот;
 историческа солидарност и др., които са от по - съществено значение от езиковото родство, като не е задължително да се стигне до разделение на етноса. Езикът е носител на култура, но родствените езици не винаги пренасят сродни култури.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Във всички райони и на много места по света, връзките, които спояват етносите са не толкова тези на езика, колкото общата им екология и история. Народите може да имат различна наследственост от своите езици, но общата съдба и развитие ги сплотяват по-силно от езиковото родство!