Фактори на растежа и развитието

Фактори на растежа и развитието

Има две големи групи:
Екзогенни (външни) – тук са социално-икономически фактори!, климатични, психологични, екологични. Деца от семейства с висок социален статус имат нормален растеж и развитие. Неблагоприятни психологични фактори (стрес) задържа растежа и развитието. Климатичните оказват силно влияние, само ако са драстични.
Ендогенни (вътрешни) – това са гените. Те действат през целия период на растеж и развитие, но не всички гени са активни при раждането. Някои се проявяват след определена физиологична зрялост. Съществуват гени, които определят телосложението, видовата и расова принадлежност; гени, общи за членовете на едно семейство, които определят фамилното сходство; доказано е, че има признаци, свързани с половата хромозома, че фактори като хетерозис и екзогамия ускоряват растежа и развитието.

Физическо развитие на човека.

Учението за него има дълга история и е свързано в началото с т.нар. военна антропометрия. По-късно това учение намира практическо приложение и сред други групи от населението (детски, професионални и др.).В исторически план учението е свързано със здравето на човека особено в първите дни след раждането, в ранната постнатална онтогенеза.
Най-общо под физическо развитие се разбира комплекс от морфологични и функционални свойства на организма, определящи запасите от физическа сила и степен на дееспособност. При децата под физическо развитие се разбира достигната от тях в онтогенезата степен на развитие на тези морфофункционални признаци, спрямо средната стойност на изразеност на признаците за даден хронологична възраст.
Основните признаци, определящи физическото развитие са ръст, тегло и гръдна обиколка. Отношението между тях дава сумарни характеристики като плътност на тялото( тегло върху гръдна обиколка) или телесна форма (ръст върху гръдна обиколка).
Методите за определяне на физическото развитие са:
Метод на сигмалните отклонения, при който физическото развитие се оценява за всеки призна отделно, като се изпозлват нормативни таблици, включващи средната стойност и сигмата. Деца със стойности на даден признак в рамките на плюс/минус една сигма от средната стойност за дадената възраст имат нормално развитие; в рамките на плюс/минус 2 сигми от средната са в границите на широката норма; ако признака е над или под 2 сигми се търси лекарска помощ.
Регресионен метод – при него се прогнозира стойността на даден признак, спрямо друг или даден основен признак.
Метод на корелации – използва се, защото признаците са в корелативна връзка помежду си.
Графически методи – построени са на базата на средната стойност и сигмата.