Феодална собственост

Феодалната собственост се свързва с правното разбиране за собствеността на древните римляни. Съдържанието на правото за собственост у нас е по-сложно, отколкото в Древен Рим, където робовладелецът има право на собственост върху земята и хората по еднакъв начин.
Земята е основно средство за производство в условията на феодалното общество. За да носи печалба, феодалите и селяните делят собствеността върху нея. Необходимо е държавата да е налице - именно тогава болярите се сдобиват с икономическа власт и могат с икономически и неикономически средства да си присвояват част от производството.
Формиране на феодалната собственост
Феодалната собственост се формира в следствие на възникването и утвърждаването на феодалните отношения.
Патронатни отношения (когато едно лице се поставя доброволно в защитна зависимост от друго лице: бедните търсят закрила от по-имотните) - така те сами се лишават от своята собственост и се поставят в зависимост.
Чрез наемните отношения, чиито предмет е земята, се постига икономическа зависимост. Земеделският закон регулира изполичарството и мортитството. Размерът на наема е точно определен и се дължи независимо от природните бедствия. Когато не могат да изпълнят задълженията си, селяните изпадат в крепостна зависимост.
Свидетелство за изпадането в зависимост по юридически път, е Крумовото законодателство ("Който проси, да му се дава..."). Отново по силата на юридическата санкция се загубва личната свобода и според статия I на Закона за съдене на людете (наказанието за село, извършващо езически обреди - предаване в робство на господарите, а имуществото се отдава на църквата).

Видове собственост в българското средновековно право:
1. Суверенна собственост – собствеността на българския владетел разпростираща се върху цялата земя на царството. Като титуляр на собствеността, царят може по своя воля да предаде своите права на феодал или манастир и това той прави с дарствени грамоти. Титуляр на собствеността е единствено и само владетеля.
2. Пълна собственост – поземлена собственост и собственост върху други недвижимости /феодали, свободни селяни и задруги/; движими вещи – всички субекти, включително подвластни, лично зависими и роби.
3. Разделна собственост – специфична форма на собствеността за феодализма. Съществува само при поземлената собственост върху земите, които не са пълна собственост. Субектите на правото на собственост /феодала и зависимия селянин/ са едновременно и обект на правото на собственост. Владетелят и феодалите си поделят правата на собственост. Те са събирали данъци и са налагали ангария върху селското население. Характерно е, че има няколко титуляри на правото на собственост върху един обект, но с различни правомощия. Подобна форма е и пронията.
Форми на феодална собственост
Пронията е форма на феодална собственост, разпространена във Византия и макар да е заимствана, не е развита у нас. Владетелят дава на някои феодали недвижими имоти срещу задължението да му оказват помощ по време на война. Прониарът има право да събира данъци и ангарии от селяните, но не може да оставя земята в наследство на синовете си. Пронията може да бъде отнета по всяко време. При нея земята има трима титуляри - феодалът, прониарът и зависимият селянин.
Пълна феодална собственост.
Тя е противоположност на пронията - тя се учредява с царските дарствени грамоти чрез формулата "да държи..." (т.е. селата се дават във фактическата власт на манастира) "...и обладава" (т.е. юридическата власт над селяните и тяхното имущество).
Вещните правоотношения. В центъра на тези правоотношения стои субективното вещно право и задължението да се спазва това право. Нарушението на това задължение се санкционира. Вещните правоотношения възникват във връзка с притежаването и управлението на субективните вещни права, регулирането на различните видове субективни вещни права, тяхното съдържание и способите за придобиване и изгубване на вещни права. Вещните права са точно изброени и законоустановени.