Същност на международното хуманитарно право

ММеждународното хуманитарно право /МХП/ е свързано със система от закони и обичаи за водене на война.

Международното хуманитарно право се означава още като закони за въоръжения конфликт, военно право или военновременно право, е плод на хуманистичните идеи на съвременната обществена система.

То
се дели на три основни етапа в развитието си: 1864 - 1918, 1918 - 1945 и от 1945 до момента.

Сферата на де
ММеждународното хуманитарно право се означава още като закони за въоръжения конфликт, военно право или военновременно право, е плод на хуманистичните идеи на съвременната обществена система.

То се дели на три основни етапа в развитието си: 1864 - 1918, 1918 - 1945 и от 1945 до момента.

Сферата на действие на международното хуманитарно право е тема, която съдържа в себе си около 33 конвенции, 7 декларации, 18 ръководства, правила, протоколи, договори и резолюции, които оформят цялостния списък на източниците по МХП в началото

на ХХI век.

Този вид право може да бъде представено като съвкупност от международноправни норми с договорен или обичаен произход, които на специално основание уреждат и закрилят правата на човека в условията на определена кате
ТТо се дели на три основни етапа в развитието си: 1864 - 1918, 1918 - 1945 и от 1945 до момента.

Сферата на действие на международното хуманитарно право е тема, която съдържа в себе си около 33 конвенции, 7 декларации, 18 ръководства, правила, протоколи, договори и резолюции, които оформят цялостния списък на източниците по МХП в началото на ХХI век.

Този вид право може да бъде пр
ССферата на действие на международното хуманитарно право е тема, която съдържа в себе си около 33 конвенции, 7 декларации, 18 ръководства, правила, протоколи, договори и резолюции, които оформят цялостния списък на източниците по МХП в началото на ХХI век.

Този вид право може да бъде представено като съвкупност от международноправни норми с договорен или обичаен произход, които на специално основание уреждат и закрилят правата на човека в условията на определена категория въоръжени конфликти.

МХП има отношение също към редица съпътстващи проблеми, например към военния неутралитет.

Дълго време международното хуманитарно право се е основавало само на правния обичай. Интересен факт е, че през 1863 г., в условията на гражданска война, президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн издава специална "Инструкция за полевата армия на САЩ /Заповед по строевата част 100/". Мотивът е да се наложи подчертано хуманно поведение на правителствените войски.

Една от най новите декларации е Петербургската декларация /1868 г./ за заб
ТТози вид право може да бъде представено като съвкупност от международноправни норми с договорен или обичаен произход, които на специално основание уреждат и закрилят правата на човека в условията на определена категория въоръжени конфликти.

МХП има отношение също към редица съпътстващи проблеми, например към военния неутралитет.

Дълго време международното хуманитарно право се е основавало само на правния обичай. Интересен факт е, че през 1863 г., в условията на гражданска война, президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн издава специална "Инструкция за полевата армия на САЩ /Заповед по строевата част 100/". Мотивът е да се наложи подчертано хуманно поведение на правителствените войски.

Една от най новите декларации е Петербургската декларация /1868 г./ за забрана на експлозивните снаряди с тегло под 400 грама.

Революционният момент в процеса на развитие на вече възникналото международно хуманитарно право е създаването на Международния комитет на Черве
ММХП има отношение също към редица съпътстващи проблеми, например към военния неутралитет.

Дълго време международното хуманитарно право се е основавало само на правния обичай. Интересен факт е, че през 1863 г., в условията на гражданска война, президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн издава специална "Инструкция за полевата армия на САЩ /Заповед по строевата част
ДДълго време международното хуманитарно право се е основавало само на правния обичай. Интер
есе
н факт е, че през 1863 г., в условията на гражданска война, президентът на САЩ Ейбрахам Линкълн издава специална "Инструкция за полевата армия на САЩ /Заповед по строевата част 100/". Мотивът е да се наложи подчертано хуманно поведение на правителствените войски.

Една от най новите декларации е Петербургската декларация /1868 г./ за забрана на експлозивните снаряди с тегло под 400 грама.

Революционният момент в процеса на развити
е

на вече възникналото международно хуманитарно право е създаването на Международния комитет на Чер
вения кръст /МКЧК/ в Женева през 1863 г. Сред няколкото съоснователи на комитета е и генерал Гийом - Анри Дюфур, отличил се със забележителни военни и чисто бойни заслуги.

Кодификацията на МХП е постигната чрез Женевските конвенции от 12 август 1949 г. Те са в сила от 21 октомври 1950 г., когато е достигнат изискващият се брой национални ратификации.

България ги ратифицира първоначално с няколко Резерви посредством Указ 181/ 22 май 1954 г. От особена важност е, че България вече оттегли резервите си, изразени при ратификацията, посредством национален закон. Това е Законът за оттегляне на резервите по Женевските конвенции от 1949 г.

По отношение на отключващите моменти за действието на нормите на МХП спрямо защитени лица и обекти, има два основни отключващи момента. Те са международният
ЕЕдна от най новите декларации е Петербургската декларация /1868 г./ за забрана на експлозивните снаряди с тегло под 400 грама.

Революционният момент в процеса на развитие на вече възникналото международно хуманитарно право е създаването на Международния комитет на Червения кръст /МКЧК/ в Женева през 1863 г. Сред няколкото съоснователи на комитета е и генерал Гийом - Анри Дюфур, отличил се със забележителни военни и чисто бойни заслуги.

Кодификацията на МХП е постигната чрез Женевските конвенции от 12
РРеволюционният момент в процеса на развитие на вече възникналото международно хуманитарно право е създаването на Международния комитет на Червения кръст /МКЧК/ в Женева през 1863 г. Сред няколкото съоснователи на комитета е и генерал Гийом - Анри Дюфур, отличил се със забележителни военни и чисто бойни заслуги.

Коди
фи
к
ация
т
а на
МХП е постигната чрез Женевските конвенции от 12 август 1949 г. Те са в сила от 21 октомври 1950 г., когато е достигнат изискващият се брой национални ратификации.

България ги ратифицира първоначално с няколко Резерви посредством Указ 181/ 22 май 1954 г. От особена важност е, че България вече оттегли резервите си, изразени при ратификацията, посредством национален закон. Това е Зак
онъ
т за оттегляне на резервите по Женевските конвенции от 1949 г.

По отношение на отключващите моменти за действието на нормите на МХП спрямо защитени лица и обекти, има два основни отключващи момента. Те са международният и вътрешният въоръжен конфликт. Трябва да се отбележи, че в крайна сметка на плоскостта на МХП нивото на защита при международен въоръжен конфликт е значително по-високо, отколкото при вътрешен.

МХП задължава едновременно агресора и отблъскващата агресията страна. Не е необходимо двете страни да признават съ
ККодификацията на МХП е постигната чрез Женевските конвенции от 12 август 1949 г.
Те са в сила от 21 октомври 1950 г., когато е достигнат изискващият се брой национални ратификации.

България ги
ратифицира първоначално с няколко Резерви посредством Указ 181/ 22 май 1954 г. От особена важ
н
о
ст е, че България вече оттегли резервите
си, изразени при ратификацията, посредством национален закон. Това е Законът за оттегляне на резервите по Женевските конвенции от 1949 г.

По отношение на отключващите моменти за действието на нормите на МХП спрямо защитени лица и обекти, има два основни отключващи момента. Те са международният и вътрешният въоръжен конфликт. Трябва да се отбележи, че в крайна сметка на плоскостта на МХП нив
ББългария ги ратифицира първоначално с няколко Резерви посредством Указ 181/ 22 май 1954 г. От особена важност е, че България вече оттегли резервите си, изразени при ратификацията, посредством национален закон. Това е Законът за оттегляне на резервите по Женевските конвенции от 1949 г.

По отношение на отключващите
мо
м
енти за
действието на нормите на МХП спрямо защитени лица и обекти, има два основни
отк
л
ючващ
и
момен
та. Те са международният и вътрешният въоръжен конфликт. Трябва да се отбележи, че в крайна сметка на
п
лоскостта на МХП нивото на за
щ
ита при международен въоръжен конфликт е значително по-високо, отколкото при вътрешен.

МХП задължава едновременно агресора и отблъскващата агресията страна. Не е необходимо двете страни да признават състоянието на война, за да се активират нормите на международното хуманитарно право. То е приложимо и в случаите на налагане на неделимия световен мир под егидата на ООН. В случай на въоръжен конфликт между правителствени и отцепнически сили от категорията на вътрешните конфликти, става въпрос за въоръжен конфликт на военни начала, а не за тривиални случаи на нарушения на реда и обществен
ППо отношение на отключващите моменти за действието на нормите на МХП спрямо защитени лица и обекти, има два основни отключващи момента. Те са международният и вътрешният въоръжен конфликт. Трябва да се отбележи, че в крайна сметка на плоскостта на МХП нивото на защита при международен въоръжен конфликт е значително по-високо, отколкото при вътрешен.

МХП задължава едновременно агресора и отблъскващата агресията страна. Не е необходимо двете страни да признават състоянието на война, за да се активират нормите на международното хуманитарно право. То е приложимо и в случаите на налагане на неделимия световен мир под егидата на ООН. В случай на въоръжен конфликт между правителствени и отцепнически сили от категорията на вътрешните конфликти, става въпрос за въоръжен конфликт на военни начала, а не за тривиални случаи на нарушения на реда и общественото напрежение, като например размирици. Принципен е въпросът, че действието на МХП не зависи от каузата на съответния въоръжен конфликт - справедлива или несправ
едлива. В неговата сфера на действие, тази кауза няма значе
ние, защото воюват държави, а не хората.

В началото на новото хилядолетие се търси ефектът на още по-конкретни инициативи от страна на МКЧК за постигане на максимална непротиворечивост между нормите на МХП и националните законодателства. Държавите, обвързани със Северноатлантическия договор, изработват във въоръжените си сили п
ММХП задължав
а едновременно агресора и отблъскващата агресията страна. Не е необходимо двете страни да признават състоянието на война, за да се активират нормите на международното хуманитарно право. То е приложимо и в случаите на налагане на неделимия световен мир под егидата на ООН. В случай на въоръжен конфликт между правителствени и отцепнически сили от категорията на вътрешните конфликти, става въпро