Лекции по КОНСТИТУЦИОННО ПРАВОСЪДИЕ

К.Правосъдие възниква 18 век в САЩ по повод решение на конкретно дело, по инициатива на Върховния федеративен съд,с председател съдията Маршал, в което се приема, че не подлежи на прилагане закон, който противоречи на Конституцията. В Европа КП-дие е по-различно като същност и обхват от това на САЩ,защото се осъщ
е
с
т
вява от определен специален орган, а не от всички съдилища,както в САЩ. Тази идея се развива по-бавно в годините. Причините са от политически и юридически характер. Идея за възникване на такъв орган възниква в третата френска Конституция от 1797г.В нея абат Сийес дава идеята да се създаде Конституционен Съвет, който да проверява конституционносъобразността на законите.Това състояние на липса на такъв орган продължава до края на І световна война.Едва 1921 год. в Чехия и в Австрия се предвижда създаването на Конституционен съд.Основоположник на идеята за КС в неговия съвременен вид е Ханс К
елзинк. Конституционното право
в
ъзниква повече от век след САЩ, но идеята е по-различна тъй като предвижда специален орган, който да следи за спазване на Конституцията. Въпреки, че се предвижда такава институция в Чехия и Австрия през 1921 год, те не действат. Практически идеята се осъществява след ІІ световна война,когато повече европейски държави възприемат тази идея и създават активно действащи Конституционни съдилища – Германия, Франция, Гърция и Испания. Въвеждането на конст.правосъдие в съвременните демокрации предвижда създаване на КС за спазване на конституцията и нейната защита.В момента в Европа с малки изключения почти всички демокрации имат КС, трибунал, К съвет.
В някои държави няма КС, а към парламента имат консултативен съвет, който следи за законосъоб
ра
зността на законите,както е в С
кандинавските страни. Конституционното правосъдие е свързано с правовата държава и чрез него се създава регулиращ механизъм за спазване на Конституцията. В България КС се приема с кон
ституцията от 1991год.,като се ползва континенталния модел,съобразен с нашите условия и специфики. КС не е елемент от съдебната система и той не осъществява правосъдие в традиционния смисъл. Според Борис Спасов не е подходящ термина “правосъдие”.Но повече са тези, които считат, че
това е правос
ъдиe, защото е разрешение на правните спорове. Функции на КП: 1.Осигуряване върховенството на Конституцията; 2.Възп
ираща–КС действ
а възпиращо на НС по повод противоконституционните закони.; 3.Контролираща–чрез решенията на КС той контролира дейността на НС.; 4.Балансираща–произнася се по спорове между органите на

Централната изпълнителна власт и органите на
местно самоуп
р
ав
ле
ние.; 5.Регулативна функция–по регулация на
ця
ло
стния политически процес– обявяване партии и сдружения за противоконституцион
но
ст
.

Въпрос 2 ДИФУЗИРАНА И КОН
ЦЕ
ТР
ИРАНА СИСТЕМА НА КОНСТИТУЦИОНЕН КОНТРОЛ
Дифузирана система е характерна за САЩ.Идеята за съдебен конституционен контрол е
н
а
Ал Хамилтън,който е един от авторите на американската конституция.При нея правомощията да се упражнява конституционен контр
о
л са дадени не само на Върховния фе

ВВъпрос 2 ДИФУЗИРАНА И КОНЦЕТРИРАНА СИСТЕМА НА КОНСТИТУЦИОНЕН КОНТРОЛ
Дифузирана система е характерна за САЩ.Идеята за съдебен конституционен контрол е на Ал Хамилтън,който е един от авторите на американската конституция.При нея правомощията да се упражнява конституционен контрДифузирана

с
и
стема е характерна за САЩ.Идеята за съдебен конституционен контрол е на Ал Хамилтън,който е един от авторите на американската конституция.При нея правомощията да се упражнява конституционен контрол са дадени не само на Върховния федерален съд,но и на всички съдилища от американската правосъдна система.Всеки съд може да прецени дали даден закон е противозаконен и да откаже да го приложи.Това подлежи на разглеждане от по-висш съд. Това е отличителна черта на американския модел.В някои щатове на съдилищата е давана възможност да осъществява колизия между щатските и федералните закони и тяхн
ото съотношение. Концентрир
а
на система за конституционен контрол–при нея има един орган, който е предиден в самата конституция и осъществява К.Правосъдие. Този орган може да има различни наименования. Правомощията по защита на Конституцията се концетрират само в един конституционно установен орган. В нея контрола се осъществява от специално подбрани съдии.Правомощията на КС са много по-големи от правомощията при дифузната система–по противоконституционността на законите,съответствие на законите спрямо международните актове,приети от страната, контрол на парламентарните избори, контрол на политическите партии и сдружения. Различия: 1.В някои страни е предвиден институтът на индивидуалната жалба–Испания,Германия,Италия,докато в България няма; 2.Конституционни
ят
контрол се разпределя не само
по отношение на парламента, но и за актове на МС. В някои страни на КС са дадени правомощия да тълкува конституционни норми.
3.В някои държави К контрол е определен като предварителен. Във
Франция Конституционният съвет се произнася по конституционносъобразност на закона преди той да влезе в сила. Ако КС го обяви за противоконституционен се връща в парламента. Приемущество е, че предварително се изяснява въпроса за неговата законосъобразност. Но пък при последващия контр
ол предимство
е, че не се чака да се произнесе КС, а влиза в сила. За това повечето страни са приели последващ контрол.

Въпро
с 3 ИЗТОЧНИЦИ
НА КОНСТИТУЦИОННО ПРАВОСЪДИЕ
К.Правосъдие е под отрасъл на Конст. Право.Източниците на К.Правосъдие са нормите от материалното конст. право и процесуалните норми,образуващи конституцио
н
ния процес.Източник могат да са и международн
и договори.
И
з
то
чн
иците на К.Правосъдие се определят от характ
ер
а
на неговите правомощия: 1.Конституцията–тя създава механизъм за нейната защ
ит
а
чрез КС–тя е мерилото за съответствие на един или друг акт, на ед
на
и
ли друга държавна институция. Тя е решаващия, най-важния орган.; 2.Органичните закони–устройствени закони за важни инсти
ту
ци
и – ЗКС; 3.Други закони, които имат отношение към учредяването на важни конституционно-установени институции–избор на НС,
и
збор за президент или вицепрезидент

ВВъпрос 4 КОНСТИТУЦИОННО ПРАВОСЪДИЕ И КОНСТИТУЦИОНЕН ПРОЦЕС
Конституционният съд е органа,който осъществява К.Правосъдие. Правосъдието изисква правила,които да го уреждат и по които то се осъществява. Тези правила оформят конст. процеКонституционният съд е органа,който осъществ
я
в
а
К.Правосъдие. Правосъдието изисква правила,които да го уреждат и по които то се осъществява. Тези правила оформят конст. процес.Това са процесуални правила–кой,при какви условия и при какъв начин осъществява К.Правосъдие. Конст. процес определя правилата, по които трябва да протича правосъдието. КПр-с е регламентиран в 3 източника: 1.В Конституцията, в частта за начина, по който се конституира КС, начина по който могат да се обръщат към него за решения – най-общите правила в глава VІІІ.; 2.ЗКС–отделно въпроизводствени текстове от Конституцията се съдържат и някои разпоредби във връзка
с доказателствата,които са нуж
н
и за разглеждане на конституционното дело и някои от правомощията на сезиращите субекти. Уредена е и една специфична процедура при разглеждане дела и спорове за компетентност.; 3.ПОДКС- КС го издава, определя правилата, по които ще действа. Той не може да противоречи на гл. VІІІ Конституцията и на ЗКС, само доразвива текстове и идеи от Конституцията и ЗКС. Осъществяването на традиционното правосъдие–се осъществява при спазването на определени процесуални норми–ГПК,НПК,АПК,по специфични процесуални правила при разглеждането на спорове. При К.Правосъдие има по-голяма свобода при разглеждане на конст. проблеми. Процесуалните норми в конст. процес–императивността е силно смекчена. Липсва задължението съда да събира определени доказате
лс
тва с фиксирана в закона строго
ст. Конст. процес трябва да бъде така реализиран, че да осигури спазване на няколко основни изисквания: 1.Производството да е възбудено от легитимна сезираща страна.; 2.Това е изискването з
а точна правна квалификация на искането, но без да променя волята на сезиращата страна.; 3.За определяне и конституиране на заинтересованите страни по делото и осигуряване на тяхната равнопоставеност в хода на процеса.; 4.Пълно и всестранно разглеждане на делото–събиране на необходими
те доказателс
тва за изясняване на спора.; 5.Създаване на реални предпоставки за вземане на решение по свободно съдийско убеждение.;
6.Изискване з
а гарантиране на общозадължителна сила на решението на КС. Необходимо е в ЗКС тази регламентация да се разреши и по някои правомощия да се формулират самостоятелни групи от правила.

Въпрос 5 КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД КАТО ИНСТИТУЦ
ИЯ
КС е творе
н
ие
н
а Ханс Келзен. КС възниква век и половина по
-к
ъс
но след приемането на първите конституции, приети през 1791 год. КС и конст.
пр
ав
о възникват на етапа, когато се изчерпва възможността на традицио
нн
ия
парламентаризъм. Традиционният парламентаризъм се изразява във формиране на представително тяло,след провеждане на дем
ок
ра
тични избори и управление на мнозинството за период до следващите избори, т.е свободни избори и управление на мнозинството
е
традиционният модел. На определен

66 ВЪПРОС КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД, КОНСТИТУИРАНЕ И СТАТУТ НА КОНСТИТУЦИОННИТЕ СЪДИИ. КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД КАТО УЧРЕЖДЕНИЕ
КС е създаден с Конституцията от 1991г.На КС е посветена глава 8 от Конституцията. КС се състои от 12 души, които се излъчват от три квоти: Парламентът избира 4, с обикновено мнози
н
с
т
во 50 + 1; Президентът назначава с Указ 4 съдии в КС; Общото събрание на съставите на ВКС и ВАС избират 4 съдии в КС. Изискване за избор в КС: юристи с високи прКС е създаден с Конституцията от 1991г.На КС е посветена глава 8 от Конституцията. КС се състои от 12 души, които се излъчват от три квоти: Парламентът избира 4, с обикновено мнозинство 50 + 1; Президентът назначава с Указ 4 съдии в КС; Общото събрание на съставите на ВКС и ВАС избират 4 съдии в КС. Изискване за избор в КС: юристи с високи професионални и нравствени качества,15 годишен юридически стаж и българско гражднство,ко
ето като изискване не е упомена
т
о в чл.147,но може да бъде извлечено по тълкувателен път.Мандатът е за срок от 9 години. Като целта е да не се подменя изцяло състава и през три години 1/3 се подменя,за да има приемственост и да няма напускане на всички съдии от една квота,т.нар. ротационен принцип.Не се допуска повторно избиране. КС, веднъж избран, не е обвързан с органа, който го е излъчил. Всякаква връзка се преустановява. Конституционните съдии полагат клетва в присъствието на Президента,Председателя на Народното събрание,председателите на ВАС и ВКС.Конституционните съдии встъпват в длъжност като се закълнат и подпишат клетвен лист. Легитимността на КС идва формално от Конституцията и по същество от идеята за елитарност, развита от Платон, според която легитимнос
тт
а се гарантира от високия профе
сионализъм. Изисквания за несъвместимост за Конституционни съдии–чл. 147,ал.5: “Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат,със заемане на държавна ил
и обществена длъжност,с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна,търговска или друга платена професионална дейност.” Конституционните съдии имат специален статут: -високо възнаграждение; -ранг на председател на Народно събрание; -пенсиониране,след изтич
ане на мандат
а в КС,независимо от годините и стажа. КС като учреждение: КС е юридическо лице от учрежденски тип, т.е представлява с
е от Председате
ля на КС и има вътрешна организация. Председателят се избира от самите съдии.КС е колегиален орган.Председателят представлява КС във финансови,външни отношения.Избира се за срок от 3 г
о
дини,с 50% + 1 от гласовете и може да бъде пр
еизбиран. КС
и
ма
с
ъответните отдели: Секретариат,Деловодство(з
ав
еж
да,обработва,пази делата),Финансов отдел, Връзки с обществеността, Международ
ен
о
тдел, Информационен отдел.Съставът му е около 50 души извън съдии
те
.

7 въпрос ОБРАЗУВАНЕ НА