Лекции по конституционно право

ВВъпрос 1
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗЪМ. ВЪЗН
ККОНСТИТУЦИОНАЛИ
З
ЪМ. ВЪЗН
И
К
ВАН
Е, РАЗВИТИЕ И СЪЩНОСТ.

I. Основни начала на Конституци
ята на Република България.
Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни
II. Основн
и начала на Конституцията на Република България.
Конституцията означава организация и управление на обществото върху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция. ПКонституцията означава организация
и
управление на обществото
в
ър
ху основата на Конституционни проекти. Като идея и практика възниква с победата на буржоазната революция. Първата в света Конституция е приета в САЩ през 1789 година, а до този момент Кон
ститу
ц
ия
е имало само в щата Верджиния. Първата европейска Конституция е
приета във Франция през 1791г. и послужва като първообраз на редица европейски конституции. .
Първата българска Конституция е Търновската, която е при
ета през 16 април 1879 година. Тя е една от най - демократичните за времето си Конституции и възприела демократична форма на упр
авление. .
Установен е принципът на разделяне на влас
т
ите, като законодателната власт е предоставена на монархията под силното
влияние на княза. Княза има право да свиква и разпуска Народното събрание / НС /. Изпълнителната власт тук принадлежи на княза. Демократичния характ
ер на Конституцията се проявява предимно в свободите и правата на гражданите.
В
т
ората българска Конституци
я е приета през 1947 год. Позн
ата е още като Димитровска Конституция
.
Тя променя
формата на държавно управление от монархическо в републиканско. Принципът на разделение на властта тук се заменя с принципа на единство на държавната власт. Свободният мандат
е заменен с императивен, т. е. мандат според които депутатите отговар
я
т пред сво
ите избиратели и могат да бъдат
отзовани от НС.
Третата Българска Конституция е приета чрез референдум през 1971 год. В нея е провъзгласена ръководната роля на комунистичес
кат
а партия. Държавният съвет заменя НС. Концентрира огромна част от законодателната власт. Четвъртата Българска Конституц
и
я е приета през 1991 г. и е в момента действаща.
Основни хПървата българска Конституция е Търновската, която е приета през 16 април 1879
година. Тя е една
о
т
най - демократичните за времето си Конституции и възприела демо
к
ратична форма на управление. .
Установен е принципът на разделяне на властите, като законодател
ната власт е пре
д
оставена на
монархията под силното вл
ияние на княза. Княза има право да свиква и разпуска Народното събрание / НС /. Изпълнителната власт тук принадлежи на княза. Демократичния характер на Конституцията се проявява предимно в свобо
дите и правата на гражданите.
Втора
т
а българска Конституция е приета през 1947 год. Позната е още като Димитровска Конституция. Тя променя формата на държавно управление от монархическо в
р
епубликанско. Принципът на разделение на властта тук се заменя с принципа на единУстановен е принципът
на разделяне на властите, като законодателната власт е предоставена на монархията под силното влияние на княза. Княза има право да свиква и разпуска На
родното събрани
З
акон за и
з
менение и допълнение на Конституцията се п
о
дписва о
т

пре
дседателя на НС , за разлика от всички останали закони
и се обнародва в ДВ, той влиза в сила седем дни след обнародването, за разлика от обикновените закони, който влиза след три дни.
б/
от ВНС - НС решава с мнозинство от две трети от всички народни представители да се произведат избори за ВНС. Президентът насрочва изборите в 3 месечен срок. ВНС се състои от 400 народни представители. ВНС има право да изменя и допълва или да променя изцяло
К
онституцията на страната.

Ре
шението за изменение и допълнение се приема от две трети от всички народни представители в три четения в три различни дни. Подписва се и се подпечатва от председателя на ВНС.
Основни нач
ала н
а
К
онституцията на РБ.
Равноправие на гражданите.
Народен суверенит
ет.
Политически плурализъм.
Разделяне на властите.
Законност.
Демократизъм.
Свобода на стопанската инициатива.

Въпрос 2
ПРИНЦИПИ НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИ
ТЕТ И РАЗДЕЛЯНЕ НА ВЛАСТИТЕ.
Народен суверенитет.
Суверб/ от ВНС - НС решава с мнозинство от две трети от всички народни предста
вители да се произведат избори за ВНС. Президентът на
с
рочва изборите в 3 месечен срок. ВНС се състои от 400 народни представите
ли. ВНС има право да изменя и допълва или да променя изцяло Конституцията на страната. Решението за изменение и допълнение се приема от две трети от
всички народни представители в три четения в три различни дни. Подписва се и се

подпечатва от председателя
на ВНС.
Основни начала на Ко
нституцията на РБ.
Равноправие на граж
д
аните.
Народ
ен суверенитет.
Политически плурализъм.
Разделяне на властите.
Законност.
Демократизъм.
Свобода на стопанската инициатива.

Въпрос 2
ПРИНЦИПИ НА НАРОДНИЯ СУВЕРЕНИТЕТ И РАЗДЕ
ЛЯНЕ НА ВЛАСТИТЕ.
Народен суверенитет.
Суверенитетът е една от най - с
л
ожните кон
ституционни категории. Той може
да се определи най - общо като независимост и върховенство на народа и неговата държавна организация. Проявява се в няколко разновидности, к
оит
о са неделима част от едно единно цяло.
Първата форма на държавен суверенитет е независимост на държавата и държавната
в
ласт от другите държави и държавни власти; то е реална възможност на държавата независимо да осъществява своята власт, вътрешна и външна
политика, де се съ
х
р
ани териториалната неприкосновеност и национална сигурност.
Втор
а
та форма - Национален суверенитет - право на нацията на самоопределение; Тя сама определя форма
та на държавно у
п
равление и д
ържавно устройство.
Трет
ата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е народът. Принципът на народен суверенитет е провъзгласен в чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията. Двете форми за ос
ъществяване на държавна власт от нар
о
да са:
а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа / и др.м
б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенството на народа е самата същ
н
ост на принципа нОсновни начала на Конституцията на РБ.
Равноправие на гражданите.
Народен суверенитет
.
Политически плурализъм.
Разделяне на властите.
Законност.
ДемократиРавноправие на гражданите.
Народен суверенитет.
Политически плурализъм.
Разделяне н
а властите.
Зак
В
тората фо
р
ма - Национален суверенитет - право на нац
и
ята на с
а
м
ооп
ределение; Тя сама определя формата на държавно управле
ние и държавно устройство.
Третата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е народът. Принципъ
т на народен суверенитет е провъзгласен в чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията. Двете форми за осъществяване на държавна власт от народа са:
а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа / и др.м
б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенств
от
о на народа е самата същн
о
ст
на принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект нТретата разновидност - Народен суверенитет - източник и субект на властта в държавата е народът. Принципът на народен суверенитет
е про
в
ъз
гласен в чл.1, ал. 2 и 3 от Конституцията. Двете форми за осъщес
твяване на държавна власт от народа са:
а/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа / и др.м
б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Вър
ховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект не може да стои над народа.
Раздел
ение на властите.
Теорията за разделение на властите
е
разработена от Монтескьо в неговия труд “За духа на законите”. Според не
го държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната власт се осъществява от по
литически представители на народа, а изпълнителната е предоставена на монарха. П
р
авосъдието се осъществява
в името на монарха.
Една власт
не може да се вмества в работите на д
р
угите власти
, но трябва да има меха/ непосредствена - чрез референдум / допитване до народа / и др.м
б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенството на народа е самата същност на
принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект не може да стои н
а
д народа.
Разделение на властите.
Теорият
а б/ пряко - чрез избрани за целта органи.
Върховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект н
е м
оже да стои над нароВърховенството на народа е самата същност на принципа на народен суверенитет, т. е. никои субект не

може да стои над народа.
Разделение на властите.
Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия труд “За духа н
а законите”. Според

н
его държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съ
д
ебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната власт се осъществява от политически п
редставители на
н
арода, а изп
ълнителната е предоставен
а на монарха. Правосъдието Разделение на властите.
Теорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговиТеорията за разделение на властите е разработена от Монтескьо в неговия т
руд “За духа на законите”. Според не
г
о държавната власт се дели на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са различните органи. Законодателната власт се осъществява от политич
е
ски представители на народа, а изпълнителната е предоставена на монарха. Правосъдието се осъществява в
името на монарха.
Една власт не може да се вмества в работите на другите власти, но трябва да има механизми, които да регулират взаимоотношенията между
тях. Търновска
ККонститу
ц
ионни основи.
Конституцията не регулира вс
и
чки отно
ш
е
ния
в сферата на икономикатаКонституцията не регулира всич
ки отношения в сферата на икономиката. Тя установява само основните положения и принципи на икономическа организация и функциониране.
Сега действащата Конституция /1991г/ поставя юридическа основа за прехода от планова / социалистически тип / към пазарна / капиталистически тип/ икономика. Правните основи на икономическата система са уредени в чл. 19 от Конституцията.
Според първата му
ал
инея /ал.1/ икономиката н
а
Р
Б се основава на свободна стопанска инициатива.
Ал. 2. Законът създава и гарантира на всички граждани