Фонетика- Лекционен курс

ЧЧ. 1. ФОНЕТИКА

1. Терминът ФОНЕТИКА идва от гръцка
11. Терминът ФОНЕТИКА идва от гръцката дума φωνη, която означава ‘звук, глас, тон’. От самото название се вижда, че това е наука за звуковете или по точно: наука за звуковете на човешката реч
.
Звуковете

се
изучават не само ка
т
о с
а
мостоятелни еди
ниц
и, но и в своята съчетаемост помежду си. Това означава, че в предмета на фонетиката влиза и сричката, както и законите за звуковата съчетаемост, а също и промените, които настъпват в резултат на взаимното влияние между звуковете. Фонетиката изучава и т. нар. суперсегментни единици – ударението и интонацията. По този начин обектът на фонетиката се разширява и обхваща всички звукови средства, чрез които се осъществява езикът.
Фонетиката се занимава с тази страна на езика, която съставя неговата материална обвивка, без която той не би могъл да съществува. В този смисъл фонетиката е един от дяловете на науката за езика.

ФОНЕТИКАТА не е единствената науч

на дисциплина, имаща за свой обект звуковете. С тях се зан
В излезлите след Звукословието граматики фонетиката е представена по следния начин:
П. Калканджиев: Българска граматика 1936. Дял “Звукословие” (с.26-84). Фонетичните въпроси са разгледани предимно във връзка с правописа.
Ст. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 19
3
9. Фонетичнат
а
п
роблематика е в 2 дяла
–
“П
ъ
рви П. Калканджиев:
Бълга
рска граматика 1936. Дял “Звукословие” (с.26-84). Фонетичните въпроси са разгледани предимно във връзка с правописа.
Ст. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 1939. Фонетичната проблематика е в 2 дяла – “Първи дял. Гласкословие (Фонология или фонетика)”, с.19-28 , и “Втори дял. Ударение (129-148). Фонетичните средства и явления са описани задълбочено, като особено ценни са историческите им обосновки.
Н. Костов: Българска граматика” 1939 . Делът Фонетика е кратък (1-41 с.) Фон. въпроси са представени обобСт. Младенов и Ст. П. Василев: Граматика на българския език, 1939. Фонетичната проблематика е в 2 дяла – “Първи дял. Гласкословие (Фонология или фонетика)”, с.19-28 , и “Втори дял. Ударение (129-148). Фонетичните средства и я
в
ления са описани задълбочено, като особено ценни са историческите
Радка Кърлова, Фонетика и фонология. Бл., 1997.
Т. Бояджиев, И. Куцаров, Й. Пенчев, СБЕ. Фонетика (до с. 130). Лексикология. Словообразуване. Морфология. Синтаксис. С. 1998.
Помагало по бългТ. Бояджиев, И. Куцаров, Й. Пенчев, СБЕ. Фонетика (до с. 130). Лексикология. Словообразуване. М
о
рфология. Син
т
ак
сис. С. 1998.
Помагало
п
о б
ъ
лг. фонетика. С. 198
0 (съ
ст.: Хр. Първев, В. Радева).
К.Цанков, А.Петкова, В.Бонджолова, М. Илиева, Помагало по бълг. фонетика. ВТ. 1998 (I изд); Помагало по фонетика и фонология на СБЕ (VI изд., 2009).
Боримир Кръстев, Граматика за всички (Популярно описание на българския език). С., 1994 (Фонетика: с. 20-40).
Петър Пашов, Българска граматика. С., 1999 (ФонеПомагало по бълг. фонетика. С. 1980 (съст.: Хр. Първев, В. Радева).
К.Цанков, А.Петкова, В.Бонджолова, М. Илиева, Помагало по бълг. фонетика. ВТ. 1998 (I изд); Помагало по фонетика и фонология на СБЕ (VI изд., 2009).
Боримир Кръстев, Граматика за всички (Популярно опиК.Цанков, А.Петкова, В.Бонджолова, М. Илиева, Помагало по бълг. фонетика. ВТ. 1998 (I изд); Помагало по фонетика и фонология на СБЕ (VI изд., 2009
)
.
Боримир Кръстев, Граматика за всички (Популярно описание на бъ
Речевият такт (синтагмата) се обособява по три фонетични признака – интонация на незавършеност, ограничаване с кратки паузи и наличие на синтагматично ударение. Речевият такт се изгражда от една или повече акцентни думи, напр.: //обùчам мùчето / госпожà / и(дойдòх з(доброжелàтелна цел

/ да(ви(обірн
ъ
в
нимàние//

Фразата е по
-
гол
я
ма фонетична цялост
от зв
уковия поток. Характеризира се с 3 фонетични признака – интонационна завършеност, наличие на логическо (фразово) ударение и е ограничена от паузи, които са по-големи по времетраене от паузите между фонетичните тактове. Формално фразата съвпада с изречението като синтактична единица.
Фонетичният текст е най-голямата единица, която възниква като речева реализация на конкретно комуникативно намерение. Неговите фонетични характеристики според В. Вътов са: комуникативна изчерпаност, интонационна приключеност, ограниченост от продължителни паузи. Фонетичните единици, непосредствено съставящи текста, са фразите.
Суперсегментните (супрасегментните, надсегментните) единици се наслояват над линейния звуков ред, над сегментните единици, като се отличават

от тях по следните признаци:
нямат линейна членимост и не могат д
3. Резонаторни кухини.
4. Нервна система, която да командва и синхронизира действията на п4. Нервна система, която да командва и синхронизира действията на посочените органи.
Източник на енергия са белите дробове, които доставят
и
здишната в
ъ
з
душна струя, вибрира
щ
ор

ган са гласилките
, а р
езонатори – гърлената, устната и носната кухина.
Говорните органи според ролята, която изпълняват при образуването на звуковете, се разделят на следнИзточник на енергия са белите дробове, които доставят издишната въздушна струя, вибриращ орган са гласилките, а резонатори – гърлената, устната и носната кухина.
Говорните органи според ролята, която изпълняват при образуването на звуковете, се разделят на следните 3 групи:
1. Дихателен апарат (белите дробове и трахеята) – доставят материал, т.е. въздушна струя за образуване на звуковете.
2. Фонационен апарат (гръкляна с гласилките) – озвучава преминаващата възду
ш
на струя.
3. Артикулационен апарат (гърлената, носна

44. АРТИКУЛАЦИОННА БАЗА НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Звуковете във всеки език се учленяват чрез присъщи за отделните представители на говорещия го народ движения и положения на Звуковете във всеки език се учленяват чрез присъщи за отделните представители на говорещия го народ

движения и по
л
ож
ения на говорните орган
и
, к
о
ито са се установили
като
говорни навици. В своята съвкупност тези навици съставят артикулационната (учленителната) база на съответния език.
Артикулационната база на езика с течение на времето търпи промени, причинени от различни фактори, сред които от значение са действията на закона за икономия на учленителните движения, както и влиянията на други езици. Затова и съвременната учленителна база на българския език се различава от старобългарската: по ролята на носната кухина при образуването на гласни звукове (в стб. е имало носови гласни), по големината на челюстния ъгъл при предна вокална артикулация, по напрегнатост на говорния апарат при изговор на краесловни съгласни (на това се дължи и краесловното обеззвучаване), по учленителна активност на средната част на език
а
като допълнителен учленителен орган.
В бълг. езикознание пръв С
Слабо смекчаващо въздействие на предните гласни /е/, /и/ върху съгласните пред тях, напр. /н’его/, /х’итър/.

5. АКУСТИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ГОВОРНИТЕ ЗВУКОВЕ – ИЗТОЧНИЦИ НА ЗВУЧЕНЕ, АКУСТИЧНИ СВОЙСТВА, ФОРМАНТНА СТРУКТУРА, ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЗВУКОВЕТЕ
(Акустичен аспект)

Звукът на реч

та, както и
в
се
ки друг звук, е резул

тат

от вълнообразно дв
иже
ние на въздушната струя. Всяко вълнообразно движение се състои от тре

55. АКУСТИЧЕСКА СЪЩНОСТ НА ГОВОРНИТЕ ЗВУКОВЕ – ИЗТОЧНИЦИ НА ЗВУЧЕНЕ, АКУСТИЧНИ СВОЙСТВА, ФОРМАНТНА СТРУКТУРА, ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЗВУКОВЕТЕ
(Акустичен аспект)

Звукът на речта, както и всеки друг звук, е резултат от вълнообразно движение на въздушната струя. Всяко вълнообразно движение се състои от трептения на частиците, от които е съставена съответната среда.
Приведените в движение начални частици, премествайки се напред, предават своето движение на следващия слой частици. В също(Акустичен аспект)

Звукът на речта, както и всеки друг звук, е резул
ЗЗвукът на речта, както и всеки друг звук,

е резултат от вълнообразно движение на въздушната струя.

66. ФОНОЛОГИЧЕН (ФУНКЦИОНАЛЕН) АСПЕКТ
ПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА ЗВУКОВЕТЕ (ФОНЕМА, ОСНОВНИ
ФУНКЦИИ НА ФОНЕМАТА, ФОНОЛОГИЧНИ ПРИЗНАЦИ,
ФОНЕМНИ ВАРИАНТИ, ФОНОПРИ ИЗУЧАВАНЕ НА ЗВУКОВЕТЕ (ФОНЕМА, ОСНОВНИ
ФУНКЦИИ НА ФОНЕМАТА, ФОНОЛОГИЧНИ ПРИЗНАЦИ,
ФОНЕМНИ ВАРИАНТИ, ФОНОЛОГИЧНИ ОПОЗИЦИИ
(Фу
н
кционален асп
е
кт
)

С този аспект се зан
и
мав
а
фонФУНКЦИИ НА ФОНЕМ
АТА,
ФОНОЛОГИЧНИ ПРИЗНАЦИ,
ФОНЕМНИ ВАРИАНТИ, ФОНОЛОГИЧНИ ОПОЗИЦИИ
(Функционален аспект)

С този аспект се занимава фонологията. Основна понятие е фонемаФОНЕМНИ ВАРИАНТИ, ФОНОЛОГИЧНИ ОПОЗИЦИИ
(Функционален аспект)

С този аспект се занимава фонологията. Основна понятие е фонемата, която е най-малката и(Функционален аспект)

С този аспект се занимава фонологията. Основна понятие е фон
СС този аспект се занимава фонологията. Основна понятие е фонемата, която е най-малката и неделима единица от звуковия строеж на езика, с помощта на която се изгражда и едновременно с това се различава звуковата страна на морфемите и думите.
Фонемата има две главни функции: дистинктивна (различаваща, разграничаваща, смислораз
л
ичителна) – морфемите и думите се различават една от друга, тъй
ФФонемата притежава диференциални признаци, чрез които се противопоставя на останалите фонеми (т.е. влиза в опозиция с тях). Например диференциалните признаци на фонемата /п/ са лабиалност, преградност, беззвучност, твърдост.
Фонологичните опозиции мог
а
т да бъдат пр
и
ва
тивни, еквиполентни и г
р
аду
а
лни. Привативните оп
озици
и (корелациите) представляват противопоставяне на две фонеми по наличието (съответно липсата) на един-единствен диференциален признак, например звучност : беззвучност [гол] : [кол]; [вар]:[фар]. Съгласните /г/ и /в/ притежават признака звучност, а /к/ и /ф/ не го притежават. Това противопоставяне е възможно само в силна позиция. В слаба позиция противопоставянето (опозицията) се неутрализира и двете противопоставящи се фонеми се реализират чрез един и същ звук (архифонема). Така например се неутрализира противопоставянето звучност : беззвучност в в краесловие – слаба позиция за звучните съгласни. Ролята на архифонема изпълнява беззвучната съгласна: [Фонологичните опозиции могат да бъдат привативни, еквиполентни и градуални. Прива
т
ивните опозиции (корелациите) представляват противопоставяне на
Все пак, каквито и аргументи да се извадят в полза на тридялбата, четиридялбата или някакво друго делене на фонемите, традиционната двучленна класификаци