Фонетика на СБЕ

ФОНЕТИКА
Фонетиката на СБЕ-наука зФонетиката на СБЕ-наука за
звуковия строеж на езика
ТЕМА 1.Предмет,задачи и значение на фонетиката(Ф).Видове
дялове.Фонетични единици
Фонетика- от гръцки
пр
оизход,ф
оне-звук,глас.
1.Предмета на фонетиката е ТЕМА 1.Предмет,задачи и значение на фонетиката(Ф).Видове дялове.Фонетични единици
Фонетик
а- от
гр
ъцки произход,фоне-звук,глас.
1.Предмета на фонетиката е
звуковия строеж на езика.В тесен аспект
предмета на Фонетиката е говорния звук.Фонетиката е
дял от езикознанието.
Задачи:
Да изучи говорния звук като сегментна фо
нетична едФонетика-
от гръцки произход,фоне-звук,глас.
1.Предмета на фонетиката е звуковия строеж на езика.В те
сен аспект предмета на Фонетиката е говорния звук.Фонетиката е дял от езикозн1.Предмета на фонетиката е звуковия стр
оеж
на езика.В тес
ен аспект предмета на Фонетиката е говорния з
вук.Фонетиката е дял от езикознанието.
Задачи:
Да изучи говорния звук
като сегментна фонетична единица;
Да се изучат промените,които настъпват;
Да се изучат суперсегментните единици(ударенията);
Да разглежда правоговорните норми(нормите за правилното произношение).
В практически план:
Помага за изработването на правоговорните норми,н
еобходими в практиката на книжовния език;
Решаване на технически въпроси,свързани със записване и предаване на р
еч-свързана сЗадачи:
Да изучи говорния звукДа изучи говорния звук като сегментна фонетична единица;
Да се изучат промените,които настъпват;
Да се изуча
т с
уперсегментните единици(удар
енията);
Да разглежда правоговорните норми(нормите за правилното произношение).
В прак
тДа се изучат промените,които настъпват;
Да се изучат суперсегментните единици(ударения
та);
Да разглежда правоговорните норми(нормите за правилното п
роизношениДа се изучат суперсегментни
те единици(ударенията);
Да разглежда правоговорните н
орми(нормите за правилното произношение).
В практически план:
Помага за
и
зработването на правоговорните норми,необходим
и в
Да разглежда правоговорните
норми(нормите за правилното произношение).
В практически план:
Помага за изработването на пра
во
говорните но
рми,необходими в практиката на книжовния език;
Решаване на технически въпроси,свързани със записване и п
р
едаван
е на реч-свързана с обладяването на В практически план:
Помага за изработването на правоговорните норми,не
о
бходимиПомага
за изработването на правоговорните норми,необходими в практиката на книжовния език;
Решаване на технически въпроси,
с
вързани
със записване и предаване на реч-свързана с обладяването на сценичната реч.
2. Видове фонетика- обща,частна,контрастивна и експериментална
- общата фонетика изучава общи въп
р
оси на
звуковата страна на езика;
-частната фонетика се зРешаване на технически въпроси,свързани със записване и преда
в
ане на реч-свър
зана с обладяването на сценичната реч.
2. Видове фонетика- о
бща,частна,контраст
ивна и експериментална
- общата фонетика изучава общи въпроси на звуковата страна на езика;
-частната фонетика се занимава с въпросите на звуковият строеж на конкретен език.Тя бива описателна(синхронна)- описва звук,с
ист
ема в определен етап от развитие
то на езика.Историческа(даахронна)-проследява развитие2. Видове фонетика- обща,частна,контрастивна и екс
периментална
- общата фонетика изучава общи въпроси
на звуковата страна на езика;
-частната фонетика се занимава с въпросите на звуковият строеж на конкретен език.Тя бива описателна(синхронна)- опис
ва- общата фонетика изучава общи въпроси на звуковата страна на езика;
-част
ната фонетика се за
нимава с въпросите на звуковият строеж на конкретен език.Тя бива описателна(синхронна)- описва звук,система в определен етап от развитието на езика.Историческа(даахронна)-проследява-частната фонетика се занимава с въп
р
осите на звуковият строеж на конкретен език.Тя бива описателна(синхронна
)-
описва звук,си
стема в определен етап от развитието на езика.Историческа(даахронна)-проследява развитието на звуковата страна на езика в исторически план;
-контрастивна фонетика- бива описателна или историческа,разгле
ж
да въпроси на зв
уковия строеж на различни езици;
-експериментална фонетика-средствата и методите,с помощта на които се разглежда артикулационната,акустичната и функционалнат
а
страна на говорн
ия език.
3. Видове дялове на фонетиката
а).Същинска фонетика- изучава артикулационният и акустичният аспект на говорния език;
б).Фонология- разглежда фонетичните

единици,с оглед на тя
хната лингвистична фонология;
в).Силабика(сричка)- изучава сричката като фонетична единица;
г).Акцентология- изучава ударенията;
д).Прозодика- проучва общите въпроси
на
интонацията;
е).Ортоепия
(Правоговор)- изучава книжовното произношение и правоговор.
4.Фонетични единици- сегментни и су
персегментни
А).Сегментни фонетични единици са: говорен звук,сричка,акц-контрастивна фонетика- бива описате
лна или историческа,разглежда въпроси на звуковия строеж на различни езици;
-експериментална фонетика-средстват
а и методите,с помощта на които се разглежда артикулационната,акустичната и функционалната стра
н
д).Прозод
ика- проучва общите въпроси на интонацията;
е).Ортое
пия(Правоговор)- изучава книжовното произношение и правоговор.
4.Фонетични единици
- сегментни и суперсегментни
А).Сегментни фон
ет
ични еди
ници са: гове).Ортоепия(Правоговор)- изучава книжовното произношение и правоговор.
4.Фонетични единици- сегментни и суперсегментни
А).Сег
ме
нтни фонетични единици са: говорен звук,сричка,акцентна(ф
онетична дума),синтагма(речев такт),фраз
а,фонетичен текст:
- говорен звук- най-малката фоне
тична е4.Фонетични единици- сегментни и суперсегментни
А).Сегментни фон
етични единици са: г
оворен звук,сричка,акцентна(фонетична дума),синтагма(речев такт),фраза,фонетичен текст:
- г
оворен звук- наА).Сегментни фонетични единици са: говорен звук,сричка,акцентна(фонетична дума),синтагма(речев такт),
фра
за,фонетичен те
кст:
- говорен звук- най-малката фонетична ед
иница,фонетичен градивен елемент на сричката,произнасяйки с една арти
кулация;
-сричка- минимална произносителна част на думата,образувана от звукове,която се произнася с един издишен тласък;
-акцентна дума- част от синтагмата,която включва пълнозначна дума със собствено ударение и отнасящи се към нея думи без ударения;
-синтагма- гов
орен звук- най-малката фонетична единица,фонетичен градивен елемент на сричката,произнасяйки с една артикулация;
-сричка- минимална произносителна част на думата,образувана от звукове,която се произнася с един издишен тласък;
-акцентна дума- част от синтагмата,ко
ято
включва пълнозначна дума съ
с собствено ударение и отнасящи се към нея думи без ударения;
-синтагма- част от звуко
вия ред на фразата,характеризираща се с интонационна незавършеност и ограничена от па-с
ричка- минимална произносителна част на думата,образувана от з
вукове,която се произнася с един изди
шен тласък;
-акцентна дума- част от синтагмата,която
включва пълнозначна дума със собствено ударение и отнасящи се към нея д
ум
и без ударения;
-синтагма- част от звуковия ре
д н
а фразата,характеризираща с
е с интонационна незавършеност и ограничена от паузи.В практически план синтагмата е фонетична
ф
орма на слов
осъчетанието;
-фразата- част от звукови-акцентна дума- част от синтагмата,която включва пълнозначна дума

със со
бствено ударение и отнасящи се към нея думи без ударения;
-синтагма- част от звуковия ред на фразата,харак
т
еризираща се
с интонационна незавършеност и ограничена от паузи.В практически план синтагмата е фонетична форма на словосъчетание
т
о;
-фраз
ата- част от звуковия поток на фонетичния текст,характеризираща се с интунационна оформност и логическо ударение;
-фонетичен текст- най-голямата фонетична единица,чиито съст
а
вки са
фразите.
Обща характ-синтагма- част от звуковия ред на фразата,характеризираща се с интонационна незавършеност
и
ограничена от
паузи.В практически план синтагмата е фонетична форма на сло
восъчетанието;
-фра
зата- част от звуковия поток на фонетичния текст,характеризираща се с интунационна оформност и логическо ударение;
-фонетичен текст- най-голямата фонетична единица,чиито съставки са фразите.
Обща характеристика на фон
ети
чна единица- заемат определено м
ясто в звуковия поток,в реда на еднородните им фонетични единици,свързват се помежду си и образуват по-г
олеми фонетични единици,могат да се отделят и изгова
рят самостоятелно.
Б).Суперсегментни фонетични единици- фонетични единици,които се наслояват над линейния фонетичен ред.Това са:инто-фразата- част
от звуковия поток на фонетичния текст,характеризираща се с интунационна офо
рмност и логическо
ударение;
-фонетичен текст- най-голямата фонетична единица,чиито съставки са фразите.
Обща характеристика на фонетична единица- заемат определено място в звуковия поток,в реда на еднородните им фонетични единици,свърз
в
ат се помежду си и образуват по-големи фонетични единици,могат да се отд
еля
т и изговарят
самостоятелно.
Б).Суперсегментни фонетични единици- фонети-фонетичен текст- най-голямата фонетична единица,чиито съставки са фразите.
Обща характеристика на фонетична единица- заемат определено място в
з
вуковия поток,в
реда на еднородните им фонетични единици,свързват се помежду си и образуват по-големи фонетични единици,могат да се отделят и изговарят самосОбща характерист
и
ка на фонетична е
диница- заемат определено място в звуковия поток,в реда на еднородните им фонетични единици,свързват се помежду си и образуват по-големи фонетични единици,могат
д
а се отделят и изгова
рят самостоятелно.
Б).Суперсегментни фонетични единици- фонетични единици,които се наслояват над линейния фонетичен ред.Това са:интонация,ударение и паузите:
-интона
ция
та е ритмомелодична орган
изация на речта;
-ударението е надсегментна фонетична единица,отличителен белег на сричката в а
кцентната дума,който се изговаря с по-силна издишна въздушна струя;
-паузата- кратко или продължително задъ
ржане и прекъсване на речевия поток.
Обща характеристика на суперсегментната единица:нямат линейна членимост,на
дслояват се над сегментните фонетични единици;не се изговарят самостоятелно,обединяват група ед
н
-Обработв
ането на ИВС в артикулационния апарат,в резултат на
което се получава звук,се нарича артикулация;
-Звукообразуването е сложно явление,
за чието осъществяване са необходими 3 елемен
та
-ИВС,фон
ация и артикулация.
-Грахленовия глас(основен тон) е индивидуален,чрез него се образуват суперсегментните единици;
При гласните ор
гани в
у
стната кухина създават свободен път на ИВС,в резултат на
което устната кухина действа кат-Звукооб
разуването е сложно явление,за чието осъществяване
са необходими 3 елемента-ИВС,фонация и артикулация.
-Грахленовия глас(о
сновен тон) е индиви
дуален,чрез него се образуват суперсегментните единици;
При гласните органи в устната кухи
на създават свободен път на ИВС,в резултат на което устната кухина действа като резонатор.
При съгласните- се стремя
т д
а създадат преч
ка на ИВС.
Артикулацията на всеки звук включв
а при фази: придвижван-Грахленовия глас(основен тон) е индивидуален,ч
рез него се образуват суперсегментните единици;
При гласните органи в устната кухина създават свободен път на ИВС,в резултат на което устната кухина действа като резонатор.
При съгласните- се стремят да създадат пречка на ИВС.
Артикулацията на всеки звук включва пр
и фази: придвижване, задържане и отпускане.
ТЕМА 3: Гласни.Класиф При гласните органи в устната кухина създават
свободен път на ИВС,в резултат на което устната кухина действа като резонатор.
При съгласните- се стремят да създадат пречка на ИВС.
Артикулацията на в
сек
и звук включва при фази: при
движване, задържане и отпускане.
ТЕМА 3: Гласни.Класификация от артикулационен и акуст
ичен апект
1.Различия от артикулационен аспект
а).По дейността на устната кухина- при г
ласните (Г),устната кухина действа като резонатор,като осигуря
ва свободен път на ИВС,а при съгласни
тПри съгласните- се стремят да създадат пречка на ИВС
.
Артикулацията на всеки звук включва при фази: придвижване, задържане
и
отпускане.
ТЕМА 3: Гласни.Класификация от арти
кул
ационен