Морфология

Морфологията като дял от граматиката
.
Морфологията е дял от граматиката, който има за предмет на изучаване думите като части на речта. Морфологията изучава не отделни конкретни думи, а думите изобщо. Изучавайки характерните особености на всички думи от дадена част на речта, морфологията установява основните граматически категории
(род, число, време, наклонение и др.)
и техните специфични разновидности с най-разнообразните особености на техните форми, значения и употреба в съответния език. Задача на морфологията на даден език е да изучи съществуващата в него с-ма на словоизменение: нейните фотмални средства, тяхната роля, място и степен на продуктивност. Морфологията изучава и неизменяемите думи като части на речта, които имат свои формални и смислови особености и ф-ии. Морфологията има за задача да ни подпомогне в правилното овладяване на книжовния език. Морфологията се състои от дялове, посветени на отделни части на речта. Под морфология се разбира и самият морфологичен строеж, морфологичната с-ма на езика. Морфологичната с-ма на СБЕ се различава от морфологичната с-ма на другите славянски езици с доста своеобразни особености, каквито са преди всичко отсъствието на падежи, наличието на задпоставен определителен член при имената, степенуването на прилагателните, наличието на сложна с-ма от глаголни времена и т.нар преизказно наклонение, отсъствието на инфинитив, образуването
на второ причастие и др. Традиционната морфология изучава и въпросите на словообразуването. С различните си граматични значения дадена дума има и различни ф-ми.
От думата стол например
имаме ф-ма столове, с която означаваме мн.ч. на този предмет.
Основни понятия в морфологията
.
Морфологията е наука за думата като словоформа. Във всички свои прояви морфологията отчита 2 плана: план на съдържание и план на изразяване. Планът на съдържание също включва 2 компонента- семантично и структурно съдържание. Семантичното съд. е инвариантът на с-мата от дуференциални признаци на явленията.Структурното съдържание включва определени граматични ф-ии, свързани с дадена граматична морфема. Понятия като м., ж. и ср. род
, които в миналото да имали упора във физиологичния пол, сега нямат никакво семантично съдържание. Морфемата е наи-малката значеща съставяща на думата неразложима на други значещи елементи. Най-малката двупланова единица в езика, имаща материален експонент и съответстващо му съдържание.
Традиционно българското езикознание дели морфемите на : корен, наставка, представка, окончание и съединителна морфема. Коренът е главната морфема, тя носи главното значение на думата. Представката е морфема, която стои пред корена или пред друга представка. Представката е елемент на словообразуването.
Наставката е морфема, която стои след корена или след друга наставка. Наставките също са елемент на словообразуването. Съединителните морфеми са
о
и
е

и изпълняват труктурна роля в сложни думи, съединявайки 2 корена. Окончанието е морфема, която стои в края на думата и изразява граматични значения. Окончанието е елемент на формообразуването. Членната морфена стои в края на имена и самостоятелно употребени причастия и изразява граматичното значение определеност.
Например красивият, детето, мухата.
Основа- съвкупността от лексикалните морфеми на дадена дума. Глаголните формообразувателни основи са сегашна, аорисна и инперфектна. Сегашната основа получаваме като отстраним граматичните морфеми за лице и число във формите за сег. вр. Аорисната формообразувателна основа се получава чрез отстраняване на граматичните морфеми във формите на минало несвършено време.
Словоформа- разновидностите или формите на дадена дума, които де обединяват от общо лексикално значение, а се различават по граматичните си значения и по лексикалния си показател.
Сборът на всички възможни словоформи се нарича парадигма. Съществуват 2 типа- синтетични и аналитични.
Синтетичните представляват единна езикова и акцентична цялост, която се дели на основа и форматив и в която граматичните значения се изразяват в рамките на форматива. Формативът е граматичната морфема- например робски- а, и, о, ят, та, то, те. Аналитичната ф-ма е идиоматично съединение на спомагателната и пълнозначна дума.

Сублетивни ф-ми- образувани са от различни корени. Различните части на речта имат различен брой словоформи. В СБЕ най- беден е същ. име, а глаголът е най-богат на словоформи. Те се делят на определени и неопределени. Определените се делят на лични и нелични. Личните глаголни ф-ми се делят на синтетични и аналитични. Драматично значение е вид осъзнато и изразено в структурата на езика отношение.
Граматична категория- тя предполага наличието на с-ми от противопоставени една на друга граматични величини със еднородно съд. Тя също има план на съд. и план на изразяване.
Морфологична категория- представлява с-ма от противопоставяне един на друг, редове словоформи с еднородно съд. За да има морфологична категория дадената дума трябва да притежава ф-ми на тази категория, които изразяват еднородните подредни граматични значения.

Грамема- член на морфологичната категория, един от
противопоставените помежду си редове, словоформи с еднородно съд. Грамемата е неразривно единство от план на съдържание и план на изразяване. От своя страна морфологичните категории са : двучленни и многочленни. Двучленни са тези, които имат 1 маркиран и 1 немаркиран член.
Например морфологична категория число в ед.ч. немаркиран,в мн.ч. маркиран член посредством морфемата й.
Морфологична опозиция- противопоставяне на различията в рамките на общото. Осн. опозиции са т.нар. привативни опозиции. При тях има един маркиран и един немаркиран член. Маркираният член е носител на дадена граматична характеристика, която е изразена, маркирана структура на езика като граматична морфема. Общото значение за категорията число е множественост. Главното значение на немаркираният член сигнализира точно противоположно значение на значението на маркирания член. То е
ядрото на общото значение и затова се нарича главно.
Например категорията число при маркиран член множественост и общо значение на немаркирания член немножественост главното значение на немаркираният член е единственост.

Лексикограматична категория- тя е тази, при която дадени граматични значения се изразяват от морфеми на разнището на лексемата. При лексикограматичната категория няма словоформи и именно затова се различава от морфологичната. Съществителното име не притежава родови морфологични словоформи.
Например град няма ф-ми за ж. и ср. род.
Лексикограматични разреди- граматически значими групи, в рамките на дадена част
ООсновни понятия в морфологията. Морфологията е наука за думата като словоформа. Във всички свои прояви морфологията отчита 2 плана: план на съдържание и план на изразяване. Планът на съдържание също включва 2 компонента- семантично и структурно съдържание. Семантичното съд. е инвариантът на с-мата от дуференциални признаци на явленията.Ст
руктурното съдържание включва определени граматични ф-ии, св
ързани с дадена граматична морфема. Понятия като м., ж. и ср. род , които в миналото да имали упора във физиологичния пол, сега нямат никакво семантично съдържание. Морфемата е наи-малката значеща съставяща на думата неразложима на други значещи елементи. Най-малката двуплано
ва единица в езика, имаща материален експонент и съо
тветстващо му съдържание.
Традиционно българското езикознание дели морфемите на : корен, наставка, представка, окончание и съединителна морфема. Коренът е главната морфема, тя носи главното значение на думата. Представката е морфем
а, която стои п
р
ед корена или пред друга представка. Представката е елемент на словообразуването. Наставката е морфема, която стои след корена или след друга наставка. Наставките също са елемент на словообразуването. Съединителни
т
е морфеми са о и е и изпълняват труктурна роля
в слож
ни думи, съединявайки 2 корена. Окончанието е морфема, която стои в края на думата и изразява граматични значения. Оконча
н
ието е елемент на формообразуването. Членната морфена стои в края на име
Надстроечни, които са най-близки до
о
сновните – числителното име и местоимение;
Несамостойни (служебни): предлог, съюз и частица;
Специфични: междуметие.

Съществително име. Съществителното име е част на речта, с която се назовават явление от сферата на човешкото познание - може да именува всичко: предмети – стол, дъНесамостойни
(служебни): предлог, съюз и частица;
С
пецифични: междуметие.

Съществително име. Съществителното име е част на речта, с която се назовават явление от сферата на човешкото познание - можСпецифични: междуметие.

Съществително име. Съществителното име е част на речта, с която се на
ССъществително име. Съществителното име е част на речта, с която се назовават явление от сферата на човешкото познание - може да именува всичко: предмети – стол, дърво; признаци – широчина, красота; действие – грабеж, падане; абстрактни понятия – радост, уважение; географски и институционни обекти – планина, министирство, университет; лице, животно и др. Това, за което ще се говори първо, трябва да се назове, а после към него се приписват и признаците действен (глагол), статичен (това е прилагателно име), признак на думите признаци (това е наречие) и т.н. оформяйки изразяването на комуникативно съждение. Друг начин да се разграничи дадена част на речта от останалите е да се изброят нейните категории. В този смисъл съществителното име притежава морфологичните категории число
и положение, остътъци от категорията падеж и лексикално-граматичната категория род. То е единствената дума в езика, която изпълнява номинативна (именуваща,
назоваваща) функция. И
ма способност да назовава всичко – лица, животни, растения, пр
е
д
мети, абстрактни величини, при
зн
аци, състояния и т.н. То е една от двете най-важни думи в езка. Другата е глаголът. Когато искаме да именуваме тези качества или признаци, задължително използваме същ.имена-широчина,височина,храброст,смелост.Същото се получава когато именуваме действия:бягам-бягане;скачам-скачане;ритам-ритане;мисля-мислене.Така стоят нещата и с другите части на речта.За да иразят понятие,те трябва да се субстантивират,да поемат функциите на същ.им
е.
Друг начин да се разграниче дадена част на речта от останалите,е да се изброят нейните категории.В този смисъл същ.име притежава морфологичните категори число и положение,остатъци от категорията падеж и лексикално-граматичната категория род.
Съществителното име притежава морфологични
т
е категории число и положение, остатъци от категорията падеж (звателни форми) и лексико-граматичната категория род. Нито една друга част на речта не притежава същия набор от категории.
Със съществителните имена се назовават всички явления, които и заобикалят,