Развитие и развой

1. Създаване на старобълг. кн. език. Възникването на старобълг. книж. ез. е свързано с дейността на солунските братя Константин- Кирил и Методий. Главен източник, от който черпим сведения за тази дейност са така нар. пространни или панонски жития на двамата братя, чийто автор не е оставил името си. Те съдържат
м
инимален легендарен материал, характерен за съчинения от подобен род през средновековието. <Дейността на солунските братя Константин- Кирил и Методий протича през втората половина на IX в. - важен момент на обществен развой при славянските народи. Държавни славянски обединения съществуват по това време, както сред южните, така и сред западните и източните славяни. Необходимо условие за укрепването на тези държави е тяхното християнизиране, т.е. приобщаването им към християнската култура. <Според сведения от житията на светите братя Кирил и Методий през 862 г. в Цариград пристигат пратеници на княз Ростислав, които отправят от негово име молба до византийския императора да му бъдат изпратени учители, които да проповядват неговата християнска религия на славянски ез. За Византия това е възможност за разпространение на своето влияние и в Централна Европа. Начело на църковната мисия застават солунските братя Кирил и Методий. Ръководна е ролята на по- младия от тях, известен със своята ученост в цяла Византия и проявил вече блестящо качествата си на мисионер- дипломат във византийски религиозни пратеничества в източните страни. Но изборът е продиктуван от други съображения. Те са били родом от Солун и са познавали от ранно детство говора на българските славяни. Според данните на житията Константин- Кирил веднага след като получил поръченията от византийския император съставил славянската азбука и превел на първо време най- необходимите богослужебни книги, на първо място т.нар. „изборно евангелие” - т.е. избрани четива от евангелието според установения ред на тяхното прочитане в христ. богосл. в течение на църковната година. <В Моравия братята прекарват три години. Това време те използват, за да подготвят свои ученици. Същевременно те продължав
а
т своята преводаческа дейност на старобълг. ез. След престоя си там братята се отправят заедно с учениците си към Рим, за да измолят от папата одобрение на славянската литургия и закрила на тяхното просветно дело от немското духовенство. По пътя си те се отбиват в княжество Панония, където обучават около 50 ученици, поверени им от панонския княз. В Рим те са приети от папата, който одобрява славянското богослужение. Там през 869 г. след като приема монашество, умира Кирил, а Методий се връща заедно с учениците си отначало в Панония, а после в Моравия. Но по това време политическата атмосфера се променя, княз Ростислав е заменен от своя племенник, който подчинява страната отново на немското влияние и взима отрицателна позиция към делото Солунските братя. Методий след периода на тежки борби с немското духовенство умира през 855 г. Със смъртта му се слага край на славянското просветно дело в Моравия. Група от по- видните Кирило- Методиеви ученици се отправят към България, където им се създават благоприятни условия за книжовна дейност. Основаната от тях старобълг. книжнина преживява буен разцвет по времето на цар Симеон (893-927).

2. Народностна основа и наименования на най- старите славянски ръкописи. Днес ясно установено е, че основата (народностната) на Кирило- Методиевия език образува българският солунски диалект от втората половина на IX в. Доказателствата се откриват в редица фонетични особенос
т
и на Кирило- Методиевия език, които са присъщи само на бълг. език. Най-важ
ното между фонетичните доказателства е наличието на съгласковите групи шт и жд, които се явяват на мястото на първични съчетания *tj, *tj или на мястото на *gt *kt пред гласни групи. Съчетанията на шт и жд са типични само за бълг. ез. Така например праславянската форма *svět-ja се заменя в старобълг. книж. ез., а и в съвременния бълг. език със св(штъ докато в руски имаме свега. <Важно фонетично доказате
лс
тво
п
редставя и гласежът на гласната (, който в старобълг. е бил широко е, отбелязвано във фонет. записване с ӓ или ê. Гласежът е кло
н
ял да се развие към ia, т.е. към а с мекост на предходната съгласна. Старинният
ст
а
робъ
лг. гласеж на ( (ятова гласна) се среща все още в сърв. бълг. език например в шуменско, в Ро
д
оп
ите, в Тракия. <Сред доказателствата за лексиката особено място заемат

някои
гр
ъцки заемки, които в старобълг. паметници се явяват не в своята литерат. форма, а в нар. форма. Такъв е случаят с ду
м
а
та сбота, която съответства на народногръцкото ………………. <Из областта на синтаксиса има няколко факти, които остават типични за развоя на бълг. ез. 1) Употреба на дателен притежателен при лични местоимения и съществителни напр- братъ син; 2) Описателно бъдеще време с глагол хотт
и

като п
омощен, например хошт, писати; 3) Уп
отреба
на компаративна форма мьнии по- малък. < Кирило- Методиевият език представя бълг. диалект от втората половина на IX в. и напълно естествено е този език да се нарича староб
ългарски. <
Всички старобълг. паметници произхож
дат

от края на IX и от XI и са с в
е
к,