Фонетика. Система на гласните и съгласните.

Фонетика. Дялове на фонетиката. Аспекти на говорния език. Система на гласните и съгласните.
Фонетика – наука за звуковия строй, звуковата система на езика и звуковите промени в думите. Тя разглежда начина на образуване на звуковете, описва точно съответните движения на говорните органи при произнасяне на даден звук, изследва физическите (акустичните) качества на звука. Задача на фонетиката – да изучи както особеностите на звуковата материя, така и особеностите на нейната структура или форма на описанието на звуковата страна на езика.
Дялове фонетика
Според предмета и обсега на проучваните явления:
Обща фонетика- има за предмет изучаването на всички звукови възможности на говорния апарат и на начините на тяхното използване в системите на различните езици. Общата фонетика разглежда фонетични проблеми, които се отнасят до всички или до повечето езици. Такива проблеми са:
Устройство и функции на говорните органи
Образуване на звуковете на речта
Смислоразличителната служба на звуковете в потока на речта
Зависимост между фонетичните явления и връзка между фонетични и нефонетични явления
Специална фонетика – занимава се със звуковата система и звуковите промени на един или на няколко езика. Тя засяга в известна степен и въпроси на общата фонетика, но с оглед на своите цели.
Според задачите, които си поставя, и според обхвата на материала в рамките на един период или на цялостния развой:
Описателна(синхронна) фонетика – описва звуковата система на конкретен език, диалект или група родствени диалекти в опреден етап от техния развой.
Историческа (диахронна) фонетика – изучава звуковия развой на даден език в продължение на редица епохи. Тя проследява постепенния преход на даден звук в друг звук, изчезването на едни звукове и появата на други и т.н.
Сравнителна фонетика – има за предмет сравнителното изучаване на звуковите системи на група сродни езици.
С оглед на метода на работа:
Слухова фонетика- изучава слуховото възприемане на звуковете и начина, по който се осъществява анализирането на отделните акустични характеристики на всеки звук, за да се определи към коя фонема принадлежи той.
Експериментална фонетика – занимава се със средствата и методите с помощта на които се разглежда артикулационната, акустичната и функционалната страна на говорния звук.
Според своите насоки и цели:
Теоретична фонетика – проучва и решава принципни въпроси, които могат да бъдат по общи или по специални за изясняването на редица факти от областта на историческата и сравнителната граматика, историята и етимологията на думите.
Практическа фонетика – има основно значение и при усвояване на чужди езици. Практическата фонетика се дели на три вида:
Артикулационна фонетика – засяга образуването на звука като последица от действието на говорните органи. Изучава движението на говорните органи при речева продукция.
Акустична фонетика- засяга звуковото явление като физически процес- въздушни трептения (вълни) с различна честота и сила, които се възприемат от човешкото ухо. Изучава акустичните характеристики на звуковете в езика, както и начините по които се извършва анализа на звуковете в мозъка.
Аудиторна фонетика- изучава физическите процеси при слуховото възприемане на звуковете и начина, по който се осъществява анализирането на отделните акустични характеристики на всеки звук от слуховия апарат и мозъка, за да се определи към коя фонема принадлежи той.
Аспекти на гововния звук
Артикулационен аспект – осъществява се като последица от действието на говорните органи. Устройството и функционирането на говорния апарат, закономерностите при образуването на гласните и съгласните звукове, техните физиологични особености и измененията им в потока на речта са предмет на артикулационното описание. Звуковете се делят на две основни групи – гласни и съгласни.
Акустичен аспект – има за задача да представи резултатите от действията на говорните органи, т.е получените звукови вълни, благодарение на които е възможна говорната комуникация. В тази връзка акустичния аспект на говорния звук включва следните характеристики – тембър, височина, сила и дължина. Чрез тембъра един звук се отличава от друг звук, а чрез промените на височината, силата и дължината на звуковете се оформят ударението и различните видове интонация.
Функционален (лингвистичен) аспект – под тази функция на звуковете се разбира способността им да служат като различители на звуковата страна на морфеми и словоформи в акта на езиковото общуване.
Система на гласните и съгласните
Звуковете се делят на две основни групи: гласни (вокали) и съгласни (консонанти). При учленение на гласните движението на говорните органи е насочено към изменение на формата и обема на главния резонатор – устната кухина, като се остави свободени открит пътят на издишаната въздушна струя. При учленяване на съгласните дейността на говорните органи е насочена към създаване на пречка (тесен проход) в някое място от дихателния канал (главно в устната празнина) и по рядко в гърлената и гръкляна. Издишаната струя трябва да преодолее тази пречка с натиск или триене, за да възприемем една или друга съгласна.
Класификация на гласните звукове
Според движението на езика във водоравна плоскост:
Гласни от предния ред - / е, и /
Гласни от средния ред - / а, ъ /
Гласни от задния ред - / о, у /
Според движението на езика в отвесна плоскост:
Гласни с високо положение - / и /
Гласни с полувисоко (средно) положение - / е, ъ, о /
Гласни с ниско положение - / а /
Според участието на устните:
Устнени (лабиални) - / у, о /
Неустнени (нелабиални) - / а, ъ, е, и /
Според дейността на мекото небце – устнени (орални) гласни
Според степента на мускулното напрежение на дейните говорни органи и на степените на нагръкляна – напрегнати и ненапрегнати.
По място на учленение:
Предноезични- / е, и /
Средноезични- / а, ъ /
Задноезични- / о, у /
По диференциален признак:
Отвореност – широки гласни /о, а, е /
Затвореност – тесни гласни /у, ъ, и/
Въз основа на тегните акустични свойства:
От предния ред са високи - /е, и/
От средния ред са средни(неутрални) - /ъ, а/
От задния ред са ниски - /о, у /

Класификация на съгласните в съвременния български език
Начинът на образуване на шумовете:
Преградни(оклузивни) – п,п‘, б,б‘, т,т‘, д,д‘, к,к‘, г,г‘
Проходни – ф,ф‘, в,в‘, с,с‘, з,з‘, ж, ч
Преградно-проходни – дз,дз‘, ц,ц‘, дж, ч
Според дейния (активния) учленителен орган
Устнени
Двуустнени (билабиални) – п,п‘, б,б‘, м,м‘
Едноустнени (устнено-зъбни) – ф,ф‘, в,в‘
Езични (лингвални)
Апикални(лингвални) – т,д,н,л,р
Предноезични – с,с‘, з,з‘, ж, ч, ш
Средноезични – к‘ , г‘ , т‘ , д‘ , х‘ , й‘
Задноезични - к, г, х
Увуларни съгласни
Гласилкови съгласни
Според мястото на образуване
Устнени, устни, гърлени, гръклянни гласни
Венечно-зъбни – преградни / т, д /, проходни /с, з /, преградно-проходни /ц, дз / , страничен проход /л, л‘/
Венечни (алвеолни) – д,д‘ , т,т‘, з,з‘, с,с‘ , дз,дз‘, ц,ц‘, л,л‘, р,р‘, н,н‘
Твърдонебни – п‘ , б‘ , в‘ , ф‘ , т‘ , д‘ , к‘ , г‘ , с‘ , з‘ , х‘ , м‘ , н‘ , л‘ , р‘ , дз‘ , ц‘ , й
Меконебни – к,к‘ , г,г‘ , х, х‘
От акустично гледище:
По наличие или липса на гръклянов глас или тон
- звучни – б,б‘ , в,в‘ , д,д‘ , з,з‘ , дз,дз‘ , ж, дж, г,г‘
- беззвучни – п,п‘ , ф,ф‘ т,т‘ , с,с‘ , ц,ц‘ , ш, ч, к,к‘
По преобладаване на гръклянов тон или на характеристичен шум:
- сонорни – р,р‘ , л,л‘ , м,м‘ , н,н‘ , й
- шумови – всички останали съгласни
По общо слухово впечетление
- експлозивни (избушни) – п,п‘ , б,б‘ , т,т‘ , д,д‘ , к,к‘ , г,г‘
- фрикативни (търкави) – ф,ф‘ , в,в‘ , с,с‘ , з,з‘ , ж, ч
- африкативни (притъркващи) – дз,дз‘ , ц,ц‘ , дж, ч
По основна и изменена окраска
- меки (палатални) – п‘ ,б‘ ,м‘ ,ф‘ , в‘ , с‘ , з‘ , т‘ , д‘ , н‘ , р‘ , л‘ , ц‘ , дз‘ , к‘ , г‘ , х‘
- твърди (непалатални) – п, б, м, ф, в, с, з, т, д, н, р, л, ц, дз, к, г, х