Форми на изобразителни дейности

Форми на изобразителни дейности
1. Изобразителна дейност по натура
– основна и най-важна форма при нея се увеличава континг

11. Изобразителна дейност по натура – основна и най-важна форма при нея се увеличава контингенцията от предсрави и се развива детското възприятие. Формата на работа е свързана с изобразяване на конкретен обект. Съпроводено с активното участие на словесната дейност. Съзнателното наблюдаване на обекти съпроводено с активното участие на мисловната дейност. Основните звена са: наблюдаване на обекта, краткотрайна памет, изобразяване и отново наблюдаване. Тези процеси се повтарят многократно до завършване на творбата. Наблюдават се в НУ обекти поставени в натютморт, моделиране (кръгова скулптура). Наблюдаване на пейзаж (рисуване на кленер сред природата) или моделиране на натюрморт в кръгово или релеф. Натюрното изобразяване има за цел учениците да овладеят методите за изграждане на изразните свойства на обектите в НУ, изобразителната дейност по натура трябва да бъде насочена към създаването на структурно образни еквиваленти на натурните обекти без да се изисква репродуктивно възпроизвеждане т.е. точно съответствие. Търсим пропорции, цветови съответствия, локален цвят, общата форма, не се изграждат обемно, рисува се плоскостно. Предметите, които учителят избира трябва да притежават естетически качества, а да не са сложни и шарени. Трябва да бъдат различни по форма, големина, цвят, добре е да са направени от различни материали. Нико
га
не поставяме прозрачни и черни предмети. Учителят предварително избира предметите и драперията. Учителят трябва да разполага с различни драперии. Добре е подреждането на натюрморта да стане заедно с учениците, разбира се в посока 1-4 клас броя на предметите се увеличава и формата се усложнява, при изобразяването учениците използват линии и петна. В уводната част на урока се създава беседата, да се мотивират учениците да наблюдават. При анализа се върви от общото към конретното. Много удачно е рисуването на дъската, където се демонстрират композиционни умения. Рисунката остава върху дъската, още в началото ако има грешки се извършват индивидуални проекции, ако те са повече се прави групова проекция, класа се спира, учителят отново обяснява върху дъската, къде е проблема и как да бъде преодолян. В края на урока учителят подбира предварително набелязани ученически творби за да проведат конферанса, обсъждането и ан
ализа са свързани с поставените задачи. При тази
форма на работа никога не се използват шаблони.
2. Изобразителни дейности по памет и впечатление – тъй като вниманието на децата е неустойчиво, те боравят много честно с обобщените образи в паметта. Целта на изобразителната дейност по памет е обстановката и предметите да се възпроизведат оптимално точно, рисуването по впечатление се отличава в свобода при възпроизвеждането на зрителният образ на обекта. При рисуването по впечатление се разрешава субективната интерпретация и поради това е възможно някои зрителни елементи да се елиминират, други да се подчертаят или да се добавят нови черти. В НУ изобразяването по памет съществува в два варианта:
непреднамерен – изобразяване, осъществено без предварително наблюдение;
преднамерено – обекта се наблюдава планирано и след това се изобразява;
Възможно е първият час учениците само да наблюдават, а вторият да рисуват, възможно е по памет да се рисува натюрморт или наблюдавана картина или портрет, в този случай предварително се прави подробен анализ на формата или изображението и след това се изобразява творбата с живописни графични или пластични изразни средства. При тези форми на работа е добре, учителят да стимулира учениците при решаването на проблемните задачи.
Трябва да намери интересни методи и приоми на работ
а, които да провокират творческите процеси.
3. Изобразителни дейности по въображение и асоциации – те са свързани с появата на творческата изобразителна активност и поради това са подходящи за експериментиране с изобразителните материали и техники. Стиловете могат да бъдат свързани със сетивата, а изображенията да бъдат реални или фантастични. При рисуване по въображение се използват способи като: метаморфоза (превръщане); метафоризация (одухотворяване); подчертаване, хиперболизация (увеличаване или намаляване), схематизация, аглотинация (предмети с нов образ – елф, кентавър, русалка, минотавър или някакви фантастични животни).
Изобразителната дейност по асоциации включва използването на музикални творби, литературен текст, визуални, обонят
е
лни, емоционални състояния. Например: създаване на абстрактна творба под въздействие на музика. В тази форма на работа се използват алтернативни форми, като хепънинг, екшън, пърф
ормарс и художествени инсталации, те дават
огромна възможност за нетрадиционни творчески изяви.
4. Сюжетно-тематични фигурнални композиции – учебна цел на този вид дейност е насочена към овладяването на принципите и елементите на живописното, графичното и обемно-пространственото изграждане на композицията в изобразителните изкуства. Учениците могат сами да определят сюжетни решения, броят на фигурите, образната характеристика, пространственото разположение, а в някои случаи изобразителните материали, техники и изразни средства. При по-малките ученици темите трябва да бъдат конкретни: например – фокусници в цирка; карнавални цветя. В трети и четвърти клас, темите придобиват по-обобщен характер, например: в цирка или карнавала. Темите трябва да бъдат емоционално-близки да стимулират въображението, в уводната част на урока, учениците се насочват към характеристиката на героите, тяхното състояние, облекло, излъчване или постановка, среда, която се разгръща действието. Трябва да се подскаже какво да бъде композиционното поместване, да се даде възможност за индивидуални хрумвания. Изобразяването на човешките фигури в тематичните композиции не трябва да се диктуват и натрапват, чрез тази форма на работа децата усвояват най-общи познания за анатомията и пропорциите. Децата обогатяват своята културна компетентност при беседа за костюмите, накитите, прическите, мебелите, архитектурата на дадена епоха. При конферанса се разглеждат тематичните интерпретации, дискутират се композиционните уме
ния, строежа
на човешката фигура, нейните пропорции и пластичните средства, които са използвани.
5. Илюстрация – основната цел е да се предаде литературното съдържание с пластични художествени средства. Използват се творби като легенди, приказки, творби с исторически, приключенски, фантазен сюжет, поезия, научна литера
ту
ра. Илюстративната изобразителна дейност подпомага приобщаването на детето към света на книгите. Текста, който се избира за илюстриране трябва да бъде кратък и много интересен за децата. В него трябва да има няколко удачни момента за илюстриране. В някои случаи текста може да бъде изучаван в предходната година, но да не се дава текст, който се изучава в същата година, да няма сложни психологически преживявания и още при беседата учениците да използват определени изразни средства. Добре е илюстрациите да бъдат помествани допълнително в импровизирано книжно тяло, още по-добре е да се използват драматизации. Учителят трябва да стимулира паметта и възприятието като покаже (на мултимедия примерно) детайли на обстановката, костюми от дадена епоха, да обърне внимание на някои характерни движения или състояния.
да бъдат живописни, цве
тни, препоръчително е учениците да се запознават с изтъкнати илюстратори.
6. Образователен проект – тя изисква учителят предварително да се подготви и запознае със съответната литература, изкуствоведческа, изобразително-практическа, да насочи учениците към информационни източници, от които ще почерпи информация по културология, краезнание, екология, етнография или други области, свързани с конкретния проект. На група ученици се възлагат конкретни задачи от практически или теоритичен характер, разбира се те са свързани с програмните цели и са обвързани с проблеми, близки до естетико-художествени и културни области. Н
ай
-ч
е
с
Методи на обучение

Методите на

о
б
у
чение са едни от най-важните компо
ненти
ММетодите на обучение са едни от най-важните компоненти, от които зависи какво ще поражда преподаването в учениците. Може да е скука, може да е нещо, което не оставя никакви следи в тяхното съзнание, а може и да е игра, с която научават идеално урока. Методите имат и обучаваща и развиваща роля.
Словесни методи на обучение. Към този вид методи са – беседата, разказа, указанието, корекцията, съветът. Един от най-често използваните методи е беседата. Тя представлява повествователен, отворен метод, ръководен от учителя. Прилага се в часовете за нови знания, които имат връзка с това, което децата вече знаят – от детската градина или от Има различна класификация на методите на обучание. Могат да се разглеждат като – общи методи на познанието (анализ и синтез, индукция и дедукция), учебни методи (разказ, беседа, лекция, семинар), според начина на прилаг
ан
е ( словесни, нагледни, практически), методи на стимулиране и мотивация.
Словесни методи на обучение. Към този вид методи са – беседата, разказа, указанието, корекцията, съветът. Един от най-често използваните методи е беседата. Тя представлява повествователен, отворен метод, ръководен от учителя. Прилага се в часовете за нови знания, които имат връзка с това, което децата вече знаят – от детската градина или от минали класове. Тя се базира на детският опит. Използва се в началото на часа, за да може да възбуди въображението и да изплуват картини от това, което те имат в ума си. Беседата трябва да бъде кратка, но съдържателна. Добре е да се води по план, който е изготв
ен предварително и са набелязани то Постигането
на добри резултати се дължи на учителят, който умее да съчетава словесни, нагледни и практически похвати. За да може да успява той трябва да се съобрази с целта на урока, форма на работа, възраст, личностни качества, наличната база.
Словесни методи на обучение. Към този вид методи са – беседата, разказа, указанието, корекцията, съветът. Един от най-често използваните методи е беседата. Тя представлява повествователен, отворен метод, ръководен от учителя. Прилага се в часовете за нови знания, които имат връзка с това, което децата вече знаят – от детската градина или от минали класове. Тя се базира на детският опит. Използва се в началото на часа, за да може да възбуди въображението и да изплуват картини от това, което те имат в ума си. Беседата трябва да бъде кратка, но съдържателна. Добре е да се води по план, който е изготвен предварително и са набелязани точките и редът, по който ще се провежда, както и нагледните материали. Добре в въпросите да са към всСловесни методи на обучение. Към този вид методи са – беседата, разказа, указанието, корекцията, съветът. Един от най-често използваните методи е беседата. Тя представлява повествователен, отворен метод, ръководен от учителя. Прилага се в часовете за но
ви знания, които имат връзка с това, което децата ве
че знаят – от детската градина или от минали класове. Тя се базира на детският опит. Използва се в началото на часа, за да може да възбуди въображението и да изплуват картини от това, което те имат в ума си. Беседата трябва да бъде кратка, но съдържателна. Добре е да се води по план, който е изготвен предварително и са набелязани точките и редът, по който ще се провежда, както и нагледните материали. Добре в въпросите да са към всички деца и да са съобразени с възрастта им.
Разказът е повествователен начин за представяне на нови знания. Едно от най-важните неща за този метод е обективността, точността и научността. Понякога разказът може да се прекъсне с беседа, за да се разбере до колко децата са усвоили това, за което е ставало на въпрос.
Обяснението, корекцията, съветът и указанието са най-често срещание и могат да бъдат – общи, групови и индивидуални. Обясненията обикновено помагат на децата да разберат по-точно
нови изобразителни умения. В процеса на са
мостоятелната работа едно от най-често използваните похвати е корекцията. Тя е най-често индивидуалн