Формиране на характера в учебно-възпитателния процес

Формиране на характера в учебно-възпитателния процес

Характер и личност
Характерът се дефинира като свойственото, отличителното, същественото в съзнанието, самосъзнанието и поведението на даден индивид. Това своеобразие в поведението на един индивид се проявява към обществото, към природата и продуктите на труда, към другите хора и към себе си. Различието между хората се обуславя от три главни фактора: 1. От разнообразието в природния капацитет на всекиго - темперамент, емоционална конституция, чувствителност на анализаторите, наследявани заболявания, пластичност на мозъчната кора и др. 2. От разнообразието на социалните условия, при които израства всеки човек. 3. От непрекъснато нарастващите волеви възможности за саморазвитие на личността. При формирането на личността, тези три групи фактори имат равностойно значение в съвременната научна психология. Темпераментът се поставя в основата на характерите, а светогледът и нравствените ценности се надграждат, насочват и обогатяват характера на човека, определят неговата основна насоченост - просоциална или антисоциална.
Понятието характер е тясно свързано с понятието личност. Въпреки частичното покритие на тези две понятия, те значително се различават. Понятието личност е значително по-широко - освен светогледната и социално-нравствената насоченост, то включва още и естетическата, техническата, икономическата, екологическата и т.н. култура на човека. И двете понятия включват типични и индивидуални черти, но тези на характера се определят главно от темперамента и другите съставки на природния капацитет на индивида. При една и съща насоченост - социална или антисоциална, при дадена ситуация субектът ще постъпи еднакво, но по различен начин, в зависимост от своя характер. Социално-психологическото течение в психологията, вкл. и марксическото, търсят типичните черти в характерите на големи групи от хора, с цел да покажат превеса на социалното влияние за тяхното формиране. Този възглед отразява стремежа да се унифицират хората върху основата на илюзорното съответствие на техния характер със същността на икономическите отношения. Очевидно, нито само индивидуалното съчетание на светогледното и нравствените черти на личността, нито само биопсихичните черти на природния капацитет, определят характера на човека. Двете крайни концепции са несъстоятелни.
Научно обоснована е друга концепция: характерът е индивидуалното съчетание на едните и другите черти в устойчиви характеристики на съзнанието, самосьзнанието и поведението на човека към другите хора, към предметите на културата и към себе си. Без съмнение, природният капацитет и особено темпераментът пряко определя своеобразието на волята и характера, а социалните влияния определят насочеността /положителна или отрицателна/ на този характер. Уникалното социално поведение на индивида се определя не само от доминирането на отделни свойства на светогледа и морала на личността, но и от доминирането на отделни свойства на неговия природен капацитет, на темперамента му. Ако в индивидуалния живот на човека преобладават ситуации, които упражняват системно определени качества на характера - сила, устойчивост, уравновесеност, просоциална или антисоциална насоченост, те стават доминиращи и определят структурата и уникалността на характера.
Приоритетът на природния капацитет пред социалните влияния в никакъв случай не означава подценяване на последните. Напротив, социалните влияния и преди всичко възпитанието в училището, определят моралните и светогледните вътрешни подсистеми, които обуславят саморегулацията на поведението на ученика в различните ситуации. Мнозина автори обръщат внимание върху многофакторната обусловеност на формирането на характера, което обуславя елементите на случайност и произволност в последствията от учебно-възпитателния процес. Ето защо и обхватът на целите за формиране на характера е твърде широк: 1. Чрез конкретизация на абстрактния модел за светоглед, нравственост, ценностна ориентация, които подбуждат и мобилизират собствените сили на субекта. 2. Абстракция на съдържащите се в практическото поведение на субекта морал, светоглед и ценностни норми.
Характерите на различните ученици могат да се групират по четири показатели: богатство, насоченост, сила и уникалност. Между двата полюса на всеки показател – богатство - ограниченост, просоциален - антисоциален, силен - слаб, уникален –безличен, се помества безкрайното многообразие на характерите на учениците. Цялостната учебно-възпитателна работа на учениците е ориентирана към по-нататъшното обогатяване – положителна, социална насоченост, по-голяма сила и по-изявена уникалност на характерите. Системата на учебно-възпитателната работа, постоянството на ситуациите, упражняващи характера, ще доведат до устойчивост на тези показатели и до възможности за прогнозиране на поведението на всеки отделен субект.
Високата степен на покритие между подсистемите на характера и личността, ни дава основание да търсим единна обяснителна основа на двете интегрални системи. Без никакво съмнение тази основа са общите структурни единици на двете системи. След като в структурата на личността сме приели природните, социалните и волевите структурни единици, то напълно естествено при структурирането на характера да формулираме същите структурни единици.

Структура на характера
Характерът има своя структура, но структурирането му няма за цел да търси общото и да унифицира характера, а да посочи задължителните съставни части на всеки характер, които са същевременно и показатели за равнището на неговото развитие. Кои са тези съставни части?
1. Темпераментът като природна част на характера. Изследванията показват, че темпераментът, заедно с другите съставки на природния капацитет, не е само основа за понататъшното надграждане на човешкия характер. Той е и съставна част на характера през целия живот на човека, но вече значително изменен от социалните условия, от системата на обучение и възпитание, при което е бил поставен субектът. Явно е, че в основата на силните и уравновесени характери лежат главно чертите на изразения сангвиник, флегматик, интроверт /стабилен/. В основата на силните и неуравновесени характери лежат главно чертите на изразения холерик, екстраверт /нестабилен/. В основата на слабите и неуравновесени характери лежат главно чертите на изразения меланхолик, интроверт /нестабилен/ и т.н. Психиатрията, която изучава и лекува психопатиите /болестите на характера/, ни дава още едно основание за органическата връзка между темперамент и характер. Неслучайно тя най-често намира хипертимните психопати между изразените и неуспели да се култивират и цивилизоват холерици,а хипотимните психопати - между изразените меланхолици, които не са успели да култивират и цивилизоват своя темперамент.
2. Социално-нравствена насоченост на характера. Тя се определя от социалните условия на живот, от светогледа на ученика и равнището на неговото развитие в дадения момент. В такава стенен, в каквато се формира светогледът в ученическата възраст, в такава степен се развива и характерът на ученика. Насочеността и неустойчивостта на възгледите на ученика за природата, обществото и човека, са същевременно непълнота и неустойчивост в насочеността на характера. Един ученик има трудова доминанта, друг - интелектуална, трети - удоволствена, четвърти - утилитарна, пети – антисоциална и т.н. Поради тези доминанти и потребности, един вижда смисъл в живота си да яде и да спи, друг - да се развлича, трети - да се труди, четвърти - да живее с илюзии, пети - да краде и т.н. Моралната стойност на характера. се определя от усвоените и осмислени знания за моралните норми и от мотивационната им сила по отношение на нравственото поведение на ученика. Особено значение за характера имат нравствените привички в междуличностните отношения /комуникативни привички/ или привичките на хуманизъм, милосърдие, скромност, взаимопомощ и др. Разбира се, реалното разнообразие на характерите на учениците съдържа, както полюсните равнища на всяка нравствена норма, така и цялото многообразие между тези два полюса. Важно място в моралната стойност на характера имат и нормите на отношение към себе си: надменност, скромност; егоизъм и алтруизъм; себеуважение, себеотрицание, злорадство, завист и т.н.
3. Волеви черти на характера. Те се определят най-вече от природния капацитет на ученика и степента на системност на социалните ситуации, при които той расте, живее и работи. Волевите черти бяха посочени по-горе: черти на активността, на организираността, на твърдостта и т.н. Очевидно тези черти имат голямо значение и място в структурата на характера, тъй като те определят степента на неговото развитие. Безволевият човек е безхарактерен човек.

Формиране на характерите в училище
Като комплексен феномен, характерът безспорно е продукт на комплексно влияние - на семейството, на училището, на приятелската или друга социална група, надграждащи своеобразието на всеки индивид върху получения по наследство природен капацитет. В това комплексно влияние, училището има безспорно приоритетно място, защото то изгражда светогледа, ценностната система и създава условия за непрекъснато упражнение на чертите, някои от които се автоматизират в навици и привички. В същото време обаче, няма отделен учебен предмет за формиране на характера, макар че всеки от тях дава възможности да се влияе върху характера на отделните ученици.
Цялостният учебно-възпитателен процес в училище съдейства за развитие на уникални характери, ако създава няколко фундаментални условия:
условия за формиране на просоциална насоченост на характерите и за предотвратяване на антисоциалната насоченост. В това отношение условията за формиране на научен светоглед, т.е. на възгледи за природата, обществото и човека, на идеали, стремежи, съзвучни с прогресивното развитие на обществото, са онези условия, които не само формират просоциална насоченост, но и ограничават до минимум антисоциалната насоченост в поведението на отделни ученици;
условия за формиране на високо морални потребности и привички, мотивирани от богата ценностна ориентация на всеки ученик. Широките форми на общуване между учениците, с упражняване на целия спектър от цивилизовани норми на поведение, натрупва огромен фонд от поведенчески актове, определени от разнообразието на всичко, което е дала природата и на всичко, което семейството и училищният клас дават на всекиго;
условия за укрепване на волевите качества на всеки ученик. Те се заключават в следното: правилно дозиране на трудността на учебните задачи в клас; координация на изискванията на училището и семейството; силна мотивация на дейността до пълна мобилизация на всеки субект; предоставяне възможност на всеки ученик за автогенен тренинг и.т.н.
условия за култивиране на темперамента на всеки ученик; засилване на адаптивните възможности на екстравертите /холерици/ на интровертите /меланхолици/; заси