Формиране на иновативно мислене и инициативност в предучилищна възраст

Формиране на иновативно мислене и инициативност в предучилищна възраст

Модерните понятия „иновация“ и „интерактивност“ навлязоха в нашия живот постепенно и те са стандарт за ефективно и ефикасно воден образователно-възпитателен процес.
В съвременната образователна институция детето придобива: нагласи за сътрудничество; умения за критическо и иновативно мислене; инициативност; умения за вземане на решения; умения за работа в екип; комуникативни умения.
Иновативните и интерактивните методи са ключ за привличане на детското любопитство и основен инструмент за подтикване на децата да проучват света, който ги заобикаля, като търсят и проверяват хипотези, експериментират и правят изводи. Така те израстват не само интелектуално, но и социално и емоционално, защото в този процес изявяват себе си като личности, т.е. активно комуникират и търсят своето най-добро „аз“, проверяват къде стоят в детското мини-общество и новите възможности за самоизява.
В играта детето е актьор и зрител, учещ и обучаващ. В играта открива всички прояви и отношения в света. Чрез нея опознава своите заложби и изявява истинските си способности. Надскачайки себе си, отключва скритите си ресурси за развитие в обществото. Чрез своята изобретателност и спонтанност, породени от търсенето и намирането на оригиналните и спонтанните идеи, децата откриват своите отговори за света и изграждат своята активна позиция и място в обществото.
По време на интерактивните методи и дейности учителят изисква от децата, много по-голяма активност и творчество, отколкото, когато обучението е в традиционния си формат.
Методите за интерактивно обучение са:
Евристичен разговор;
Метод на дискусията;
„Мозъчна атака” ;
Метод на „кръгла маса”;
Метод на „бизнес игра”;
Конкурси за практическа работа с тяхното обсъждане и т.н.
Евристичният разговор е основан на метода на Сократ за обучението „евристика“. Този метод е формулирам от умело насочващи въпроси и примери, които насърчават децата сами да стигнат до верен отговор. В преподаването се смята за метод на проблемно-базирано обучение. Основава се на намирането на решение в мисловни образователни задачи. Когато се използва този метод, трябва да се има в предвид, че децата , имат предварително натрупани знания, идеи, концепции.
В предварителната си подготовка учителят трябва:
ясно да определи целта си;
да направи списък със задачите;
да използва визуални помощни средства;
да формулира основните и спомагателни въпроси.
Въпросите които се задават са отправени към цялата група. След кратка пауза за размисъл се посочва едно дете. Необходимо е да се привлекат и други деца , които да допълнят, доизяснят и коригират отговора.
Основна цел на методът Мозъчна атака е да се намери разрешение на проблем чрез генериране на голямо количество идеи за кратко време. Тъй като хората често не изказват на глас нестандартните и креативни предложения, понеже се страхуват от критика, неодобрение и присмех, ключов момент при този метод е създаването на подходящ климат, в който участниците да преодолеят социалните бариери и мисловни шаблони, да не се притесняват да споделят всяка идея. Това се постига и регулира чрез следните правила:
1. Дайте колкото се може повече идеи; нека сред тях има необичайни и фантастични.
2. Слушайте внимателно идеите на другите; не повтаряйте предложенията.
3. Уважавайте, не критикувайте и не се присмивайте на чуждите идеи, колкото и да са необичайни.
4. Използвайте и комбинирайте предложените идеи.
Съществуват два основни педагогически подхода относно въздействието върху творческото развитие на детето:
• Подход за организиране на творческа среда или атмосфера, в която „да се даде шанс на детето да действа креативно и активно”;
• Подход, насочен към конструиране технология за управляване на творческите процеси на база анализиране методите на творчеството и извличане от мисловните процеси на онези компоненти, които могат да бъдат формализирани и приведени в репродуктивни.
Логическото мислене в предучилищна възраст не може да се образува спонтанно. За неговото развитие се изисква целенасочена, системна работа на образователните специалисти, родители, деца. В този смисъл се обръща внимание на съвременните детски игри, които са еволюирали от обектно-манипулативни (да се строи пирамида, къща от тухли) към интелектуалните игри.