Формиране на монологична реч - разказът в обучението по български език.

ФФОРМИРАНЕ НА МОНОЛОГИЧНА РЕЧ – РАЗКАЗЪТ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗ
И
К

Разка
зът е самостоятелно разгърнато изложение на някой факт или събитие. В сравнение с преразказа той е по-сложна форма на монологичната свързана реч, тъй като за разказа детето тряб
в
а само да подбере изразн

РРазказът е самостоятелно разгърнато изложение на някой факт или събитие. В сравнение с преразказа той е по-сложна форма на монологичната свързана реч, тъй като за разказа детето трябва само да подбере изразните средства и да намери после
дователността, в която ще разка
же събитията. Разказването е най-висшата форма на езикова способност
на децата в предучили
щна възраст. То включва най-големите постижения на детето в овлад
яването на р
одния език и развитието на речта, тъй като съдържа в себе си всички нива на езика -
фонетично,
лексикално и граматично
Видове детски разкази:
А. Според съдържанието те биват:
- фактически;
- творчески.
Фактическите разкази пресъздават точно реални събития или дават описание на наблюдаван предмет. Творческите се основават на измислен материал, при което също се използва минал опит, но сведенията в него се обединяват и трансформират.
Това деление обаче е доста условно, тъй като трансформирането на минали събития включва в себе си възприемането. В отд
елни моменти
събитията могат да се предадат дословно, но в други да бъдат видоизменени. Затова определяме вида на разказа според преобладаващия в него материал.
Б. Според формата те биват:
- описателни;
- сюжетни.
Описателният разказ е изложение на характерни признаци на обе
кт. Този
р
азказ
е най-лесен, тъй като изложението на факти и качества не е темпорално обусловено. Дали детето ще каже първо, че Лиса
и
ма дълга опашка и след това ще посочи острата муцунка, това няма никакво значение. Сюжетният разказ е предаване на събития, които има определена последователност.

Този разказ е по-труден, но той се дава и на деца от I-ва група. Сложността идва от това, че трябва да се предадат събития, последователно сменящи се във времето, т.е. събития, които се разгръщат в темпорален план.
В. Според опорното средство те биват:
- с нагледна опора;
- без нагледна опора.
Развитието на способността за разказване у детето от предучилищна възраст е тясно свързано с развитието на неговото логическо мислене и със свободното владеене на езиковите средства. На 3 години децата умеят да разказват прости случки, но в ограничен размер – от 2-3 изречения. Най-често това става с помощта на въпроси и подсказване от страна на учитеВидове детски разкази:
А. Според съдържанието те биват:
- фактически;
- творчески.
ФактическитеА. Според съдържанието те биват:
- фактически;
- творчески.
Фактическите разкази пресъздават точно реални събития или дават описа- фактиче
ски;
- творчески.
Фактическите

р
азка
зи пресъ- творчески.
Ф
актическите ра
зкази пресъздават точно рФакт
ическите разкази прес
ъз

ВВИДОВЕ ДЕТСКИ РАЗКАЗИ В ПОРГРАМАТА НА РАЗЛИЧНИТЕ ВЪЗРАСТОВИ ГРУПИ
Р
А
З
КАЗИ ПО
ВЪЗПРИЯТИЕ
Те се отнасят към фактическите разкази и имат описателен характер. Това са най-лесно постижимите за децата разкази и най-рано се включват в програмата като задача за

обученРАЗКАЗИ ПО ВЪЗПРИЯТИЕ
Те се отнасят към фактическите разкази и имат описателен характер. ТовТе се отнасят към фактическите разкази и имат описателен характер. Това са най-лесно постижимите за децата разкази и най-рано се включват в програмата като задача за об
учение, още в I-ва група, тъй к
ато имат нагледна основа, опират се на конкретни възприятия.
Описание
на играчка
Това са е
дни от най-любимите и интересни разкази за децата. Изборът за опи
сание е имен
но играчка, защото детето има силна мотивация да говори не просто за предмет, а за л
юбим предме
т. Втората важна причина е отличното познаване на играчката – още преди да проговори детето я познава с цялата си сензорика. И третата причина са натрупаните в миналото представи, преживявания и асоциативни връзки с нея. При този разказ детето е свободно да разказва без темпорални връзки между фактите. (Описание на колело). Обикновено липсват и причинно-следствени връзки между различните качества, което много облекчава детето. Този разказ е включен в програма
та и за II-р
а възрастова група, но при специален набор от играчки, съобразно програмното съдържание по обогатяванеОписание на играчка
Това са едни от най-любимите и интересни разкази за децатаТова са едни от най-любимите и интересни разкази за децата. Изборът за описание е имен
но играчк
а
, защо
то детето има силна мотивация да говори не просто за предмет, а за любим предмет. Втората важна причина е отличното п
о
знаване на играчката – още преди да проговори детето я познава с цялата си сензорика. И третата причина са натрупаните в миналото представи, преживявания и асоциа
т
ивни връзки с нея. При този разказ детето е свободно да разказва без темпорални връзки между фактите. (Описание на колело). Обикновено липсват и причинно-следствени връзки между различните качества, което много облекчава детето. Този разказ е включен в програмата и за II-ра възрастова група, но при специален набор от играчки, съобразно програмното съдържание по обогатяване на речника и във връзка със ситуациите по околен свят. В III-та група този вид разкази почти не се практикува. Описание на играчка може да присъства като преходен момент към сюжетен разказ.
Методически ход на ситуацията за този вид разказ
За да бъде ефективно провеждането на ситуацията, много важно е играчката да бъде нова, ярка, изразителна и непозната за детето. Задължително е тя да отговаря по форма и цвят на качествата на предмета в реалния свят – заекът да не е 1 метър, да не бъде зелен на цвят, да
има реалните пропорции на тялот
о
.

Въ
веждане в ситуацията: Т
о е свързано с
мотивацията на децата за бъд
ещия разказ – колкото
п
Х
о
д
на ситуацията: Сюжетният характер на картината налага съобразяване с м
о
м
е
нта на и
звършване на действието, взаимоотношения между героите и мястото на събитието, затова беседата трябва да съответства на тези няколко пункта от бъдещия разказ.
Още от малко детет
о
разглежда книжки с картинки. Ние трябва да го накараме да гледа на картината като на оживяла действителност. Въпросите от беседата трябва да се ограничават само върху изобразеното на картината, напр. децата наблюдават картина, на която е нарисуван снежен човек. Бесед
ата тръгва с въпроса „Какво виж
даш на тази картина? – Снежен човек. – А какво държи в ръце? – Метла.
– А какво има вместо
очи? – Въглени.- А вместо нос? – Морков. – А ако ти нямаш морков
какво друго
би му сложил? ” Ако на картината има изобразени две деца и ние питаме за какво си г
оворят, тов
а не би затруднило децата от I-ва възрастова група, защото това не засяга събития от миналото или бъдещето на изобразената случка. По същата логика ние мОще от малко детето разглежда книжки с картинки. Ние трябва да го накараме да гледа на картината като на оживяла действителност. Въпросите от беседата трябва да се ограничават само върху изобразеното на картината, напр. децата наблюдават картина, на която е нарисуван снежен човек. Беседата тръгва с въпроса „К
акво виждаш
на тази картина? – Снежен човек. – А какво държи в ръце? – Метла. – А какво има вместо очи? – Въглени.- А вместо нос? – Морков. – А ако ти нямаш морков какво друго би му сложил? ” Ако на картината има изобразени две деца и ние питаме за какво си говорят, това не би
затруднил
о
децат
а от I-ва възрастова група, защото това не засяга събития от миналото или бъдещето на изобразената случка. По същата
л
огика ние можем да попитаме за имената на децата, за облеклото им или за настроението им.
При децата от II-ра възрастова група се прави следващата стъпка, коя
т
о усложнява разказа описание на картина, а това е разказ с търсене на елементарни причинно-следствени връзки: „Защо всички деца са със шапки, а това дете няма шапка? Вижте този снежен човек, не мислите ли, че нещо му липсва, къде ли му е носът?” . За да се справят децата с този тип разказ е добре преди внасянето на картината да се проведе беседа, в която децата да си спомнят за събития от техния живот, близки до изобразеното. Например на картината има изобразен рожден ден в детската градина – питаме какво се е случило на този ден, на колко години става Мими, как разбираме това ( преброяваме свещичките), как е облечена тя, какъв ли подарък се крие в кутията, как поздравяват децата рожденичката, на масата има торта кой ли я е направил и ред въпроси от този характер. Съществен е въпросът за граматическото време, в което ще бъдат въпросите – тези, които касаят изобразеното на
картината, ще бъдат в сегашно
в
р
еме,
онези, които коментира
т какво се е с
лучило преди да дойде в ДГ, с
а в минало време, а в
ъп
3
.

Разказ по дадена тема
Този вид разказ изисква включване на творческото
в
ъ
о
бражение
и самостоятеТози вид разказ изисква включване на творческото въображение и самостоятелното мислене на децата. И тук основно правило, както при всички творчески разкази, е подава
н
ето на план за разказване под формата на въпроси, например: Разкажи ми за твоя рожден ден, кой дойде на него, ти как се подготви за празника, какви подаръци получи и с какво ще запомниш този ден. Въпросите от плана не бива да са много и да затрупват детето, а само да
очертават основните моменти на
бъдещия разказ. За активното участие на децата в разказа голямо значе
ние има темата и ней
ната формулировка. Тя трябва да породи у децата вълнение, желание
да споделят
мнение, Такива са темите от живота на децата: „Празник”, „Екскурзия”, „Почивка на м
оре” , „Под
арък” и други. В края на ситуацията учителят предлага своя разказ, който служи за образец на децата. Това е един от редките случаи, когато образецът е в края, а не в началото на ситуацията и служи не за пример за подражание, а за корекция и сравнение с разказите на децата.
4. Измисляне на приказка
Това е един от най-сложните варианти на творческия разказ, тъй като децата имат пълна свобода да измислят сюжета на приказката, да комбинират познати приказки или
да съставят
приказка по фантазен бином, ако познават добре творчеството на Джани Родари. Тук няма възможност да бъде проведена беседа, тъй като полетът на въображението е необозрим. Способността за свободно и смислено съчиняване на разкази и приказки е резултат от работата с тв
орчески х
а
рактер
изобщо. Този вид разказване е достъпно едва през второто полугодие на III-та група. Активността на децата зависи от
у
мението на учителя да ги интригува, да постави интересно темата или да създаде състез