Формиране на монологична свързана реч.

ФФОРМИРАНЕ НА МОНОЛОГИЧНА СВЪРЗАНА Р
Е
Ч

Развитието на монологична реч, това е създаване и усъвършенстване на умението да се разказва., което значи детето

РРазвитието на монологична реч, това е създаване и усъвършенстване на умението да се разказва., което значи детето да умее да представи в разгърната форма мисли и впечатления. Монологичната форма на свързаната реч има голямо значение за психическото изграждане на детето и социализирането му. В по-нататъшния му живот умението да разказва ще играе все по-голяма роля, тъй като то ще представя знания
та си в училище, ще бъде оценявано според умението си да разказва, ще общува с връстници и ще се утвърждава сред тях.
При обучението
п
о
роден език
в детската градина се овладяват две основни форми на монологичната свързана реч : разказът и преразказът.
Преразказът е разгърнато, свързано изложение на предварително прослушан текст. Това е първият вид разказ, на който се учат децата в детската градина. При преразказването децата са улеснени в това, че могат да взаимстват наготово авторовите изразни средства: думи
, изречения, последователност на събития). Умението да се преразказва познат текст е важна езикова способност, тъй като тя изгражда усета за синонимия на фразите – онова, което детето не може да запомни наизуст, то ще предаде със свои думи. Според Ф.Даскалова смисълът на детския преразказ е именно този – не детето да се придържа към думите на автора, а тъкмо обратното, то трябва да бъде насърчавано да търси свои изразни средства за предаване на познатото съдържание. Според същата авторка добрият детски разказ се отличава от оригиналния текст и по език и по стил, неговата задача е да се предаде вярно съдържанието на изходния текст, а не той да се повтори. Тази теория има две недобри страни: първо, елементаризира се самият разказ, след като той е сведен единствено до пресъздаване на последовател
ността от с
ю
жетни действия, и второ, губи се интересът на детето към художественото слово, не се следва добрият образец на авторът.
Независимо, че психолозите приемат, че преразказът е достъпна форма на монологичната реч едва при 5-годишните деца, то
т
о
й влиза в програ
мата за обучение

още в първата година до последната година от престоя на дететПри обучението по роден език в детската градина се овладяват две основни форми на монологичната свързана реч : разказът и преразказът.
Преразказът е разгърнато, свързано изложение на предварително прослушан текст. Това е първият вид разказ, на ко
йто се учат децата в детската гр
адина. При преразказването децата са улеснени в това, че могат да взаимстват наготово авторовите изразни средства: думи, изречения, последователност на събития). Умението да се преразказва познат текст
е важна езикова способност, тъй като тя изгражда усета за сиПреразказът е разгърнато, свързано изложение на предварително прослушан текст. Това е първият вид разказ, на който се учат децата в детската градина. При преразказването децата са улеснени в това, че могат да взаимстват наготово авторовите изразни средства: думи, изречения, последователност на събития). Умението да се преразказва познат текст е важна езикова способност, тъй като тя изгражда усета за синонимия на фразите – онова, което детето не може да запомни наизуст, то ще предаде със свои думи. Според Ф.Даскалова смисълът на детския преразказ е именно този – не детето да се придържа към думите на автора, а тъкмо обратното, то трябва да бъде насърчавано да търси свои изразни средства за предаване на познатото съдържание. Според същата авторка добрият детски разказ се отличава от оригиналния текс
т
и по език и по ст
ил, неговата задача е да се предаде вярно съдържанието на изходния текст, а не той да се повтори. Тази теория има две недобри страни: първо, елементаризира се с
амият разказ, след като той е сведен единствено до пресъздаване на последователността от сюжетни действия, и второ, губи се интересът на детето към художественото слово, не се следва добрият образец на авторът.
Независимо, че психолозите приемат, че преразказът е достъпна форма на монологичната реч едва при 5-годишните деца, то той влиза в програмата за обучение още в първата година до последната година от престоя на детето в детската градина.
3-годишните деца. Преразказът в I-ва група е твърде елементарен без самостоятелен характер поради ограничените възможности на децата да си служат с монологична реч и все още твърде бедният им речев опит – по отношение на произношението, речника и граматиката. Поради това едва към второто полугодие можем да говорим за по-сериозни наченки на преразказ и то с активната помощ на учителя. Най-често в процеса на разказа учителят започва да преразказва приказката, въвежда децата в епизода, който предстои да се разкаже и давайки необходимия тласък за продължаване на преразказа, оставя децата да се включат в него с реплики на героите. Тук е задължително първият преразказ да бъде на учителя и да служи за
с
крит образец. Следв
а насочване на децата към предстоящия преразказ с кратко беседа върху основните моменти от съдържанието чрез въпроси , очертаващи скелета на сюжетното развитие. Активната речева дейност
е толкова по-резултатна, колкото е по-добре мотивирана. За да бъде подтикнато детето да разказва, се използват разнообразни похвати: влизане на приказен герой, записване на разказите на касетофон и др. Кратка инсценировка на част от произведението е добро средство детето да съпреживее вълненията на литературните герои, да се въплъти в тях, да се избистри в съзнанието му отношението му към постъпките им. Уменията за драматизация на 3-годишните са изключително бедни, но въпреки това работата по драматизация може да започне още тук.
4-5-годишните деца. Преразказът при децата от тази възрастова група може да се задълбочи, като се активизира максимално въображението им и се обогатят изградените вече представи. Без да се подценява нагледно-образният характер
на детското мислене на 4-годишните, в тази възраст може повече да се разчита на словесния израз, на доминиращата роля на словото над нагледно-действените способи на работа. И тук кукленият етюд, рисуването върху стъкло, работата с фланелограф и илюстрациите са безспорно наложителни, но същевременно можем да поставяме и по-сложни задачи, напр. – словесно рисуване ( да си представят вида на героя, обстановката, в която се случват събитията) или да анализират случката (как си представят героя в тази ситуация). Децата сами могат да определят в многоепизодна приказка последователността на епизодите – чрез подреждане на картини. Интересна задача в тази

група е изискването да „реконструират” епизод, аналогичен на предходния, но изобразен в произведението схематично ( „Ледената къщичка” – как Мечо помогнал на Зайо). След така поставените
задачи може да се пристъ
пи и към инсцениране на епизод от приказката – така децата вече по-добре са осмислили характерите на героите и са запомнили репликите им. Така паралелно с работата по преразказ се осъществява и още една задача – обогатява се детският речник.
5-6-годишните деца. Преразказът се отличава с постигне на повече самостоятелност и свобода при преразказването, постигнато със замяна на изрази от оригиналния текст с техни синоними. За това е необходимо оНезависимо, че психолозите приемат, че преразказът е достъпна форма на монологичната реч едва при 5-годишните деца, то той влиза в програмата за обучение още в първата година до последната година от престоя на детето в детската градина.
3-годишните деца. Преразказът в I-ва група е твъ