Василий Александрович Сухомлински (1918-1970)

Василий Александрович Сухомлински (1918-1970)



Изкуството на възпитанието се състои
в това, да умееш да пробудиш у
възпитаника поглед върху самия себе
си.

В. А. Сухомлински


Произведения:

• “Сърцето си отдавам на децата”
(1968);
• “Раждането на гражданина”;
• “Павлишкото средно училище”
(1960);
• “Мъдрата власт на колектива”;
• “Как да се възпита истински
мовек”;
• “Сто съвета за учителя”;
• “Разговор с младия директор на училището”;
• “Родителска педагогика” и др.


Епоха:

Живее до и след Великата Отечествена война в Русия, когато
се утвърждава и развенчава култа към личността на Сталин.
Начало на застоя в СССР.


Хронологична таблица:

1918г., 28.09. – роден в с. Омелник, Украйна;
1938г. – завършва Полтавския педагогически институт(руски
език и литература);
1938-1941г. – учител в средно училище;
1941г. – воюва на Калининския фронт, където е тежко ранен;
1947г. – става директор на средното училище в с.Павлиш;
1956г. – защитава дисертация и е избран за член -
кореспондент на Академията на педагогическите науки.

Водещи педагогически идеи:

�‰ всяко дете представлява съвършено особен уникален свят;
�‰ трудовото възпитание е смисъл, съдържание, същност на
живота в училището и семейството. За хармонично развитие
на децата е необходим целенасочен възпитателен труд.
Придава особено значение на единството на трудовата
култура и общото развитие;
�‰ специално внимание отделя на предучилищния период и
подчертава, че главното в подготовката на децата за
училище е подготовката им за умствен труд;
�‰ за тясна връзка между училището и родителите;
�‰ обединяването и хармонията на колективните и индивидуални
елементи на духовния живот има голямо значение при
всестранното развитие на личността на детето;
�‰ умственото възпитание е най-важната част от всестранното
развитие;
�‰ най-важна задача на училището е да формира устойчиви
убеждения;
�‰ майсторството на възпитателя е да се направи трудното
желано. Не да се учат децата само как да ограничават
своите желания, а да се цели в сферата на желаното да
влиза важното.


Приноси:

�ƒ Самобитен, оригинален педагог, с личен творчески почерк.
�ƒ Бори се срещу всяка проява на формализъм, шаблон и бездушие
в учебно-възпитателната работа.
�ƒ Признава два източника на възпитанието: предварително
обмислената работа с децата и взаимоотношенията между хората
и техните постъпки.
�ƒ Основно негово схващане е, че възпитанието не е отстраняване
на недостатъци, а укрепване у детето на всичко добро. Оттук
основната задача на възпитателя е да открие у всяко дете
най-доброто, да го развие, да не го ограничава в рамките на
училищната програма, а да поощрява самостоятелната работа и
творчество.
�ƒ Разработва система от грижи за здравето на своите
възпитаници в училище, основана на рационален режим през
целия период на ученическите им години.
�ƒ Към училището в с. Павлиш организира “училище за родители”
�ƒ През 1990 година е създадена Международна асоциация на
Сухомлински, която провежда научни международни конференции,
симпозиуми и семинари, посветени на научното наследство на
В. А. Сухомлински. Председател на Асоциацията е дъщеря му –
проф. Олга Сухомлинска.

Библиография:
Сухомлински, В. А. По случай 75 години от рождението му, -
Педагогика, 1994, № 2, с. 77-108.
Сухомлински, В. А. Мъдрата власт на колектива. - С.,
1983.
Сухомлински, В. А. Писма до българския учител. - Шумен,
1995.
Сухомлински, В. А. Сърцето си отдавам на хората. - М.,
1978
Милков, Л. Хуманизмът на В. А. Сухомлински. - Шумен,
1995.