Основни принципи, похвари и методи за развитие на детската реч.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ, ПОХВАТИ И МЕТОДИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ДЕТСКАТА РЕЧ
Основните принципи на педагогическо общуване могат да се разгледат в две направления: 1) според своеобразието на детството като възрастов период; и 2) според начина на организиране на уч
ООсновните принципи на педагогическо общуване могат да се разгледат в две направления: 1) според своеобразието на детството като възрастов период; и 2) според начина на организиране на учебния материал. Първият няма отношение към спецификата на отделните дейности в детската градина и той е изцяло е приоритета на педагогическата наука. Принципите на педагогическо взаимодействие с оглед на организиране на дидактичния материал отразява закономерностите на учебния процес и развитието на учебната дей
ност у децата. Тези принципи могат да бъдат общо дидактични (достъпност, нагледност, научност, съзнателност, последователност, системност и т.н.) и строго

специфични за отделните дейности. Обект на тази лекция няма да бъдат общо дидактичните принципи, а специфичните методически принципи, използвани в работата по български език и лит
ература.
Най-общо
те биха могли да бъдат групирани в две основни групи:
Принципи за комуникативно-дейнос
тно формиране на речта;
Принципи за съзнател
н
а систематизация на езиковия материал.
Към първата група се отнасят:
Принцип на концентричността. Материалът постъпва в различен обем и степен на достъпност в различните възрастови групи;
Принципът за етапност в обучението;
Принципът за взаимна свързаност на различните видове речева де
йност (слушане и
говорене);
Принципът за изучаване на лексиката и морфологията върху синтактична основа;
Принципът за опора върху изказването и текста като основни единици на общуването.
Към втората група се отнасят:
Принципът за интерес и внимание към формите на езика;
Принципът за материализиране и моделиране на формите на езика като израз не толкова на общия дидактически принцип за нагледност (използването на нагледни средства), колкото на т.нар. интериоризация на речевото действие (използване на таблици, схеми, условни рисунки, жетони, светлинни табла и др.)
Принципът за подчиняване на езиковите знания и речеви умения на комуникативни цели
.
Въпросът за методите и методическите похвати е основния и най-важ
е
н въпрос в методиката. И до
с
ега в нея няма точно
изработена кл
асификация на
м
При обучението по български език в детската градина най-често
с
е
използват НАГЛЕДНИТЕ МЕТОДИ, тъй като те съответстват най-пълно на възрастовите особености на децата и нагледно-образния характер на мисленето им. Използват се както непосредствени, така и опосредствани методи. Непосредствените нагледни методи се използват, когато изучаваните обекти са достъпни за непосредствено наблюдение. Към тях спадат наблюдението и неговите разновидности: екскурзията и разглеждането на натурален предмет. При опосредстваните нагледни методи се използват вместо естествени натурални предмети техни заместители – нагледни изобразителни средства: играчки, картини, фотографии, кинофилми, диафилми и др. Те се използват не само когато изучаваните обекти са недостъп
ни за непосредствено наблюдение, но и за вторично запознаване с обектите, както и за разширяване и затвърдяване на знанията, получени по време на непосред
с
твеното наблюдение. Например децата имат възможност непосредствено да възприемат лъва в зоологическата градина, но играчката или картината ще им даде много по-големи възможности д
а ги разгледат отб
лизо и да получат значително по-подробни знания за този обект. Както при непосредствен
ите, така и при опосредстваните негледни мет
о
ди винаги участва и словото на учителя –чрез него той насочва вниманието на децата към обектите, организира възприемането им, назовава и обяснява показваното. Въпреки това те си остават нагледни методи, защото източникът на разговора и разсъжденията са именно нагледните обекти.
СЛОВЕС
НИТЕ МЕТОДИ се из
ползват по-рядко като самостоятелен метод при обучението по български език в ДГ. Възрастовите особености на децата изискват те винаги да се опират на нагледността. Затова почти при всички словесни методи се използват и нагледни похвати: показване на предмети, играчки или картини. Основните словесни методи са разговорът и беседата. Словесните методи се използват предимно при запознаване с художествени произведения: четене или преразказване на прозаически текстове, заучаване на стихотворения, драматизации.
В методиката се обособява и трета група методи, наречени ПРАКТИЧЕСКИ. Към тях се отнасят преди всичко различните дидактични иг
ри ( с нагледен материал или словесни), които както в предучилищнат
а
дидактика, така и в методи
к
ата на обучението по
български ези
к са универса
лн