Формиране на позитивна етнокултурна идентичност сред ромските юноши и девойки

Формиране на позитивна етнокултурна идентичност
сред ромските юноши и девойки

Тренинг-групите от всякакъв вид – психотерапевтични, групи за общуване, групи за психотренинг с различна насоченост, педагогически тренинг и др. – отдавна са заели полагащото им се място в социалната практика не само в чужбина, но и у нас. Толкова много автори са писали за основните правила на работа в тези групи, че те вече се приемат за “азбучни истини”, които не е нужно отново да се преповтарят. Тъй като настоящото издание е ориентирано към хора, които сега започват своята работа като организатори и водещи на такива групи, сметнах за уместно да представя накратко основните правила и принципи на работа в групите с надеждата, че този сборник може да представлява едно практическо ръководство за тези, които сега навлизат в проблематиката на тренинг-групите и в нейната практика. С тази цел са представени и програмите за различни видове тренинг, като се очаква читателите в своята практика да ги използват творчески, в зависимост от особеностите на групите, които ще им се наложи да ръководят, както и от своите собствени личностни особености, които несъмнено ще повлияят на избора и творческата модификация на предложените игри. В никакъв случай не искам да кажа, че всяка игра и всяка програма трябва да се следват буквално, но въпреки това ще препоръчам на начинаещите поне в началото на своята дейност, докато все още натрупват своя собствен практически опит, да изпробват сравнително точно предложените програми и игри, за да се убедят лично в техните качества и недостатъци, да изучат особеностите им и едва когато се почувстват достатъчно сигурни като водещи, да преминат към така необходимото творческо прилагане на програмите и игрите. В много от програмите има игри, които се повтарят, особено тези, с които се започва психотренингът. Това не е, защото не мога да предложа и други игри, с които да се разнообрази дейността на групите, а защото посочените игри в най-голяма степен отговарят на личните ми предпочитания, те са така “отработени” в собствената ми практика, че благодарение на това първите минути и часове от работата в тренинг-групите протичат с най-голяма лекота, с минимален разход на сили и дават възможност за по-лесно и бързо ориентиране в особеностите на групата като цяло и на отделните й членове. Ако всеки път бих започвала с различна игра, това ще ангажира в по-голяма степен личното ми участие и ще представлява разход на сили, които трябва да бъдат насочени към другите участници, а в случая ще бъдат употребени са особеностите на собственото ми саморазвите. Разбира се, ако някой предпочита в разнообразието или предложените игри не му допадат, струват му се недостатъчно информативни, може да експериментира и с други варианти на игри за начало на работата. Но искам да изтъкна, че точно тази “отработеност” на началните игри ми дава също така и време за мислене, през което, ако се наложи, мога да преструктурирам, така да се каже, “в движение” предварителната програма за работа в групите, ако преценя, че тя ще се окаже неподходяща. Читателите ще се уверят в това, когато четат различните програми, където съм посочила подобни моменти.
Основните правила за работа в групите се обявяват още в самото начало на срещата, преди тази работа да е започнала и те трябва да бъдат ясни на всички участници, за да не се получават недоразумения или проблеми в хода на работата. Разбира се, често е необходимо внимателното напомняне на правилата, особено в началото, докато те се усвоят напълно от всички членове на групата. До известна степен може да се каже, че степента на усвояване на правилата и съзнателното им прилагане и проследяване на това прилагане от всеки член на групата, е индикатор за степента на груповото развитие.

За използването на термина Игра и за останалите термини

Групите обикновено имат численост между 7 и 12 участници, макар че понякога изискванията на практиката поставят ръководителя пред предизвикателството да работи и с доста по-голими групи и съответно да модифицира методите и игрите. Мисля, че максимумът е 18 души и то когато групата работи заедно относително кратко и пред нея не са поставени сериозни задачи за разрешаване. С по-голям състав е изобщо невъзможно да се работи, поне не и с тези програми или с посочените по-долу правила. Но при промяна на вида на игрите и на правилата може да се работи и с по-големи групи, дори в рамките на 25-30 души, като за целта те обикновено се разделят на по-малки групи и ако е възможно, към всяка по-малка група се прикрепя помощник-ръкавадител. Имах възможността да участвам като обучаван член в група, чиято численост наброяваше около 50 души и те бяха разделени на 5-6 по-малки групи, като част от работата се извършваше едновременно във всички групи, а друга част – по ред от всяка група, като останалите бяха наблюдатели на дейността й. Не описвам такава програма, тъй като не ми се е налагало самата аз да бъда ръководител.
Още с подреждането на участниците се формулира първият принцип на работа в групата – равнопоставеността на нейните членове. Ръководителят сам подрежда или моли другите да направят това, столовете в кръг. Техният брой трябва да отговаря на броя на участниците плюс още един за водещия, между тях не бива да има маса или друга преграда и освен това трябва да се остави достатъчно свободно място около кръга за раздвижените игри. Обикновено това подреждане предизвиква учудване сред участниците, свикнали преди всичко с фронталния начин на работа, оживление, известни невербални прояви на по-свободно поведение и на очакване. След като всички се настанят по местата си, се формулират първите правила, произтичащи от този принцип, както и самия принцип.
Правилата, които обезпечават спазването на принципа за равнопоставеност в групата, са следните:
В групата се използва формата “ти” и членовете й се обръщат един към друг на малко име.

Във всяка игра участват задължително всички участници, т.е. винаги трябва да се “играе”, а изборът на начина на игра, на степента на лично саморазкриване и др. остава личен и свободен.

Програмата на тренинга за формиране на етнокултурна идентичност е апробирана като съставна част от обучението на роми в юношеска възраст (14-19г.) в рамките на младежки летен лагер-семинар.
Предложени бяха няколко игри в следния ред:
1.Запознаване.
2.Идентификация.
3.Хвалене.
4.Ние, ромите, сме… В тази игра беше предложен следния сюжет: Представители на ромска младежка организация са поканени на среща с американския президент. Но той не знае почти нищо за ромите и те трабва да му обяснят какви са и кои са ромите. За да им помогнем, нека сега да изброяваме положителните черти на ромите. Вие казвайте поред по кръга колкото повече неща се сетите, като винаги започвате изречението с “Ние, ромите, сме…”, а аз ще записвам казаното и после ще предадем списъка на вашите представители. Но тъй като ние трубва да се представим добре, не е разрешено да се посочват отрицателни черти на ромите, нито да се говори уклончиво или да се омаловажава казаното. Както и в играта “Хвалене”, в който човек трябва ше да говори само положителни неща за себе си, така и тук има право да говори само положителни неща за своя етнос.
След това играта се разиграва по кръга, а водещият записва всичко казано, като внимава да не записва това, което се повтаря, макар че не санкционира повторенията. След приключване на изказванията, той казва: “А сега, да видим какво се е получило: Вие, ромите, сте…” и започва да чете списъка. Когато го почете целия, потвърждава: “Да, наистина сте такива!”.
В играта може в даден момент да започнат обяснения и даване на доказателства във връзка с някакво изказване . Това младежите го правят с цел да опровергаят многото предразсъдъци, разпростанени по отношение на техния етнос. Може да се оплачат от несправедливостта на другите спрамо тях. Такива изказвания не бива да се спират, защото чрез тях се изразява натрупанат болка, осъществява се защита. Адекватната реакция на водещия е да се съгласява с казаното, без сам да защитава собствения си етнос (ако самият той е от ромски произход също не е добре да се включва в този род изказвания). В един момент или участниците се сещат, че е време да продължат играта по кръга, или водещият внимателно напомня, че май е нарушен регламента на играта.
Играта е много важна за изграждане на позитивна етнокултурна единтичност сред младежите, за затвърждаване на чувството за собствено достойнство, увереността в себе си и перспективността в мисленето и нагласите.
Ето списъкът на изброените качества на ромите по време на обучението в летния ромски лагер:
Артистични
Културни
Красиви
Интелигентни
Приемаме всички
Изобретателни
Преуспяващи във всяка област
Надарени от Бота, защото ни е дал целия свят
Винаги щастливи
Талантливи
С богато минало
С много ценна история
Открити
Хитри
Умеем да се измъкваме от всяккави ситуации
Темпераментни
За нас няма нищо невъзможно
Надарени
Можем да се съобразяваме с всички около нас
Можем да се приобщаваме към всички, да бъдем като тях
Умеем да си помагаме
Можем да научим хората на нещо, което не знаят
Интересуваме се от новите неща
Оптимистични
Умеем да се веселим
Винаги намираме красивото
Умеем да извличаме удовлетворение от всичко
Умни
Трудолюбиви
Всеуспяващи, въпреки проблемите
Работливи
Ученолюбиви
Музикални
Игриви
Страхотни
Упорити
Разбиращи другите
Мислещ, стремящ се народ
Каквото искаме, можем да го постигнем
Никога не забравяме нашия красив ромски език
Никой не може да играе като нас кючек
Жалостиви
Пъргави
Добри хора сме
Хубав народ
Прощаваме бързо
Приемаме всички хора, които ни обичат
Ако ни мразят, ние ги разбираме
Всеотдайни
Добри приятели
Любвеобилни
Имаме чувство за хумор
Всяко нещо, което ни е накарало да се унижим, приемаме с усмивка на лице
Винаги сме отстъпвали
Гордеем се с нашата нация