Формиране на сексуалната ориентация

И. С. Кон Формиране на сексуалната ориентация
Каквито и да са възможните биологични причини или съпътствуващи фактори за хомосексуалността, формирането на сексуалната ориентация на индивида е сложен и продължителен индивидуален процес. Най-важният теоритичен извод от многогодишното търсене на причините за хомосексуалността, е изясняването на това, че ние изобщо не познаваме "етиологията" на устойчивата система на еротичните предпочитания на индивида, без значение на сексуалната ориентация - хомо-, би-, хетеро-. Поведенческата статистика изброява количественото съотношение между хомо- и хетеросексуалност, което бързо въвежда в заблуда, както бързо заблуждава клинициста склонността към "субанализиране" на описваните синдроми, превръщащи ги от феномени в самостоятелни същности. Доколкото вариациите на сексуалното, както и на всяко друго поведение, могат да се обяснят с временни, ситуационни фактори, американският психиатър Д. Мармор, предлага за хомосексуален да се счита само онзи индивид, който "...като възрастен е изпитвал определено силно еротично влечение към представители на собствения си пол, и обичайно, макар и незадължително, да е поддържал с него сексуални отношения...". Това определение, определено изключва минали, временни, ситуативно-обусловени (например строгата сексуална сегрегация в затвора, или затворените учебни заведения), или типичните само за определена фаза от психосексуалното развитие (предпубертет и подрастващо сексуално експериментиране) хомосексуални контакти и преживявания. От какво зависи, това? В съвременната сексология, съществуват до момента, две главни парадигми, като зад всяка стоят няколко съдържателни концепции. Първата, по-традиционната е биолого-медицинската парадигма (ще я наречем теория на инверсията). Тя отнася хомосексуалността към този клас явления, към които са причислени хермафродитизма, транссексуализма и трансвестизма. Тяхната обща основа се състои от разсъгласуваност на различните детерминанти или нива на полова идентичност, но тази разсъгласуваност не е еднаква по своята същност, устойчивост и преимуществена сфера на проявата. Хермафродитизъм - това е явна соматична патология, правеща невъзможна половата идентификация на индивида. Транссексуализъм - представлява постоянна, тотална инверсия на половата роля/ идентичност, несъвпадение на морфологичния пол и половото самосъзнание на субекта, в голяма част обусловено от скрита генетична или хормонална патология. Трансвестизъм - също предполага инверсия на половата роля/идентичност, но не постоянна, а епизодична; половата идентичност се явява в тези случаи като сменна, избираема във времето. Бел.пр.: в българската медицинска школа, хермафродитизма, принадлежи към интерсексуалността; трансвестизмът е присъщ само за хомосексуално-ориентираните индивиди; при хетеросексуално и бисексуално-ориентираните индивиди, трансвестизъм - няма, а съществува еквивалент нар. кросдресизъм; обратимостта в състоянията на трансвестизъм и кросдресизъм, може да се приеме и като драг-киун /drag-queen/, които са временните "хомо-кралици", но забележете, че drag-queen е категория, която се отнася само за мъже, жените не са причислени към нея. Хомосексуалността не засяга нито телосложението, нито половата роля/идентичност, но означава постоянна инверсия на сексуалната ориентация. У бисексуалните индивиди, сексуалната инверсия обикновено е временна, епизодична. Тази схема е по своему логична, отразяваща прехода от дълбоката и устойчива инверсия, към локалната и епизодична такава. Макар и понякога "сексуалните" свойства да изглеждат производни от "половите", не е винаги така. От една страна, нарушенията на половата роля/ идентичност в детството нерядко се съпровожда със сексуална инверсия. Например, всички 9 момчета, страдащи от допубертетна разсъгласуваност на половата роля/ идентичност, чието развитие проследяват Ман и Русо, до 23-29 години, стават хомосексуалисти. От друга страна, трансвестизмът не задължително и дори не достатъчно рядко се съчетава с хомосексуалността. Опитите да се намери биологична детерминантна на "чистия" хомосексуализъм, до този момент са неуспешни, психиатри и психолози са принудени да търсят източници на сексуална ориентация както в хомо-, така и в хетеросексуален вариант, в особеностите на индивидуалното развитие на личността. Втората парадигма (теорията на сексуалната ориентация), се основава не на сексопатологията, а на психологията на нормланото развитие, считайки формирането на еротичните предпочитания на субекта за един от аспектите на установяването на неговата полоролева ориентация; от тази гледна точка, критичния период за формиране на еротичните предпочитания ще се състои вече не в ранното детство, а в предподрастващата и подрастващата възраст, като най-значими по влияние ще са не родителите, а връстниците, с които индивида общува и към които се ориентира психологически, в период, когато в него се пробуждат еротичните интереси. От гледна точка на постановката на въпроса, вторият модел предлага да се изучи процеса на формиране на сексуалната ориентация в цялостност, а не само в хомосексуалният й вариант. В съдържанието на плана, двата модела са не само алтернативни, но и взаимодопълващи се. Първият фиксира връзката сексуална ориентация на личността с особеностите на формиране на полоролевата ориентация и предпочитания у детето, докато вторият описва процеса на диференциране на собствените еротични предпочитания явяващи се в младата подрастваща възраст. Съгласно теорията на Стормс, "еротичната ориентация възниква в резултат на взаимодействието между развитието на половото влечение и социалното развитие в младата подрастваща възраст". С други думи, половото съзряване предизвиква еротични преживявания, а социалната среда и преобладаващите в нея хетеро- или хомосексуални моменти (кръг на общуващите подрастващи, обект на тяхната емоционална привързаност, източници на сексуална информация и пр.) определят тяхното направление. Доколкото по-ранното пробуждане на либидото настъпва във възраст, когато в кръга на общуване и емоционална привързаност на подрастващия преобладават връстници от собствения пол, това способства за развитието на хомоеротичните наклонности, а по-късното съзряване, наобратно, благоприятства хетеросексуалността. При еднакво полово влечение, хомоеротичната ориентация ще бъде толкова по-силна, колкото е продължителността на периода на преобладаване на хомосоциалните отношения; намалението на половата сегрегация, напротив, ще способства за формиране на хетеросексуална ориентация. Стормс потвърждава тези връзки на известните факти, с по-ранното пробуждане при хомосексуалистите на еротичните интереси и сексуална активност. например, по данни на Сахир и Робинс, от 60 до 80% от мъжете хомосексуалисти, съобщават че половото влечение при тях се появило до 13 годишна възраст (в контролната група, такива се оказали само 20-30%). По-малката разпространеност на хомосексуализма сред жените, също може да бъде обяснена с тези два фактора: по-късно пробуждане на еротичните интереси (15 годишна възраст, в сравнение с 13 - при момчетата) и по-малката хомосоциалност на жените. Хипотезата на Стормс, несъмнено заслужава сериозно обсъждане, но далеч, не е безспорна: Повишената еротизираност на емоционалните преживявания и междуличностни отношения на мъжете-хомосексуалисти в подрастващата възраст може да бъде следствие от ретроспективната илюзия или, от това, че осъзнаването на собствената сексуална необичайност кара такива хора да възприемат всички свои отношения в еротичен вид. Хомосоциалността, способства за развитието на хомоеротизма, не при всички, а само при не напълно еднакви, условия. Остава открит въпроса, защо социално типичните за определена възраст хомоеротични преживявания при едни хора преминават, а при други остават за постоянно. Връзката на половите различия в този случай е малкоубедителна, тъй като вседствие на дифузността на женската сексуалност на хомоеротичните оттенки и мотивите на женските междуличностови привързаности често остава незабелязана и дори неосъзната. В преходната възраст, настава лавинен дела на тези хомосексуални контакти, разпространението на които така ужасило читателите на Кинзи. Дори в изчистено от хомосексуалисти, в проучването на Кинзи, такива контакти признали 36% от мъжете и 15% от жените, обучаващи се в колеж. Освен това, пресмятането на най-репрезентативната част на извадката на Кинзи (2900 мъже, по-млади от 30 години, учещи в колеж), показва, че макар и 30% от тях да са имали в миналото само един хомосексуален контакт, при който анкетираният или неговият партньор са изпитали оргазъм, повече от половината в дадената подизвадка (16% от общото число не са имали такъв опит до достигане на 15 годишна възраст, а в друга трета подизвадка - 9% от общото подчисло), хомосексуалните експерименти завършват към 20-тата година. По данни на Хант, от хората имали някога хомосексуален контакт, половината мъже, и повече от половината жени прекратили такива отношения до настъпване на 16 годишна възраст. В средата на американските подрастващи между 13 и 19 години, за хомосексуални опити признали 11% момчета и 6% момичета, но повече от половината от тези опити били при момчетата между 11 и 12 години, а у момичетата между 6 и 10 години. в средите на студентите от американските колежи, анкета от 1976 година, за такива контакти признават 12% от мъжете и 55 от жените, сред канадските студенти, съответно 16-17% и 6-8%. В средите на 16-17 годишни ученици от ФРГ (бивша западна Германия), за хомосексуален контакт признават 18% от юношите и 6% от девойките, в това число с оргазъм 10% от юношите и 1% от девойките. Какво стои реално зад тези цифри, които по единодушно мнение на специалистите са по-скоро преувеличени, отколкото завишени? Нека ги разгледаме не от гледна точка на сексопатологията, а от гледна точка на нормалната подрастваща и юношеска сексуалност. Хомосексуалният опит в детството и юношеството може да бъде съществен или несъществен факт от психосексуалната биография на индивида, но такъв опит сам по себе си не го прави "хомосексуалист", така както никой не нарица крадец, детенце, взело чужда играчка. Голяма част от подобни контакти, стават между връстници, без участие на възрастни. От броя на американските подрастващи, имали хомосексуален опит, само при 12% от момчетата и при 1% от момичетата, този опит е бил иницииран от възрастен.; при останалите първият партньор е бил връстник или подрастващ, който е бил малко по-стар или по-млад. Сходна картина рисува и хомосексуалното проучване на Кинзи: повече от 60% от тези мъже са имали първи сексуален контакт във възрастта от 12 до 14 години; като в 52.5% от случаите, партньора е бил между 12 и 15 години, в 8% - по-млад, в 14% - това са били юноши между 16 и 18 години, и само при останалите - възрастни. Аналогични данни предоставят и други изследвания. Защо изобщо са разпространени хомоеротичните чувства и контакти в средите на подрастващите? Ранните сексологични теории, били склонни да обобщават проблема, заради особеността на самата подрастваща сексуалност. Например А. Мол, постулира, съществуването на особен период "подрастваща интерсексуалност", когато половата възбудимост е доста голяма, и обекта на влечение не е определен. Към това мнение и до днес се придържат някои психиатри. Обаче, възрастовите рамки на този период (7-8 до 15-16 годишна възраст) са все още неопределин. Освен това, не е ясно дали интерсексуалността се явява всеобща или е характерна само за някои деца и подрастващи (и кои именно), как се отнасят в тези случаи сексуалното поведение и еротичните фантазии и т.н. Ако за Мол "подрастващата интерсексуалност" е възрастов феномен, то Фройд свързва хомосексуалността с предшественик - бисексуалността. Крайният баланс на хетеро- и хомоеротичните влечения, т.е. психосексуалната ориентация на личността, се формира, според Фройд, едва след половото съзряване. Доколкото у подрастващия, този процес