Фридрих Фрьобел (1782-1852)

Фридрих Фрьобел (1782-1852)


На цялото човешко образование
може да се постави една
единствена цел: всестранно
развитие и сигурно образование на
човека според трите основни
направления на неговата духовна
същност, а именно
действащото(творящо), чувстващо
(сетивно) и опознаващо
(мисловно).

Фр. Фрьобел


Произведения:

• “Възпитаващото семейство”
(1820 - седмичник);
• “Малки ръкописи от Кайлхау”
(1820 – 1823);
• “Възпитание на човека” (1826);
• “Принципи за образованието на човека” (1833);
• седмичник “Неделен вестник за съмишленици” (1838-1840);
• седмичник “Списание за стремежите на Фридрих Фрьобел за
осъществяване на развиващо, възпитаващообразование на
човека в многостранните жизнени обединения” (1851-1852);
• “Майчини, приспивни и игрови песни”. Редактира и
публикува “Сто песни и игри с топка” (1844) и др.


Хронологична таблица

1782г.,21.04.– роден в Обервайсбах, княжество Шварцбург-
Рудощат, Тюрингия, Германия като шесто дете в семейството на
пастор. Майка му умира 6 месеца по-късно като следствие от
раждането;
1799г.– записва се в курсовете по естествени науки в
Университета в Йена, но поради финансови причини през 1801 г.
прекъсва следването си и отива да се грижи за болния си баща
до смъртта му;
1805г.– нает за учител във “Франкфуртското образцово
училище”, което работи по метода на Песталоци. Фрьобел
разбира, че е намерил своето призвание;
1806г.– спонсориран от патрицианското семейство фон
Холцхаузен от Франкфурт посещава училището на Песталоци в
Ивердон, за да се запознае по-отблизо с методите му;

1808-1810г.– като частен учител на трите деца на Каролина
фон Холцхаузен, Фрьобел живее със семейството им в Ивердон.
Там задълбочава познанията си за теорияте на Песталоци и ги
прилага старателно в работата с учениците си;
1811г.– възобновява следването си в Йенския университет,
като си поставя за цел да усвои широка енциклопедична
програма: философски дисциплини, антропология, физиология,
етика и педагогика, физика, източни езици, математика, химия,
минералогия и география;
1813-1814г.– записва се доброволец и участва в сраженията
срещу Наполеон;
1814г.,август– става асистент на професор Вайс в Института
по минералогия в Берлинския университет;
1816г.– поради смъртта на брат си напуска университетския
си пост и поема грижата за образованието на тримата си
племенника и открива в Гризхайм, Тюрингия (Германия), своето
първо възпитателно заведение “Всеобщо немско възпитателно
заведение” или Общообразователен немски институт;
1817г.– училището се премества в Кайлхау. Това е най -
продуктивният период от живота на Фрьобел, през който той
написва най-важните си педагогически съчинения и разработва
своя “сферичен” модел на образование;
1818г.– оженва се за Хенриета Вилхелмина Хофмайстер.
Следват години на разцвет на училището, но след 1829 година то
е на ръба на фалита поради сблъсъка между засилените
националистически и демократически стремежи в Германия и
консервативното течение. Репутацията на училището като
либерално и националистическо е причина пруската полиция да го
следи отблизо, да го обявят за “гнездо на демагози”, да
разпитват Фрьобел и като следствие родителите оттеглят децата
си от училището. То не е закрито само защото Фрьобел предава
ръководството на Йоханес Бароп през 1829 година;
1831г.,август– по покана на швейцареца Ксавер Шнидер
открива частно училище във Вартензее, Швейцария, кантон
Луцерн;
1833г.– училището се премества във Вилизо, Швейцария,
кантон Луцерн;
1835г.– Фрьобел става директор на сиропиталище и начално
училище в Бургдорф, но поради за6оляване на жена му се връща в
Германия преди училището да бъде открито; Разработените
програми за трите класа на началното училище носят отпечатъка
на неговите педагогически идеи;
1837г.,март– открива в Бланкенбург, Германия “Заведение
за поддържане на занимателните наклонности у децата в ранна и
младежка възраст”;
1839г.– разширява заведението в Бланкенбург като
“Заведение за игри и занимания”, наречено “Къща над келера”;
1840г.,28 юли– открива “Всеобща немска градина”;
1849г.– правителството забранява популяризирането и
прилагането на системата на Фрьобел с обвинението, че е
социалистическа;

1852г.– умира в Либенщайнбад, Германия.


Водещи педагогически идеи:

�‰ Фрьобел въвежда в педагогическото мислене понятието “Закон
на възпитанието”, т. е. необходимостта да се съхрани
единството в системата на възпитателните въздействия, за да
се открият, подтикнат и насочат заложбите на индивида и се
осъществи развитието на личността в цялост. Този закон е в
съгласие с изискванията за природосъобразност и проявленията
на закона за единството и многообразието. Проявлението на
този закон се изразява в: опознаване и подпомагане на
човешката природа, гарантиране на свободата и творчеството
при развитието на възпитанието; изясняване и конкретизиране
на правната цел на възпитанието и на системата от
педагогически средства; възпитание чрез развитие, развитие
чрез самодейност при разкриване на собствената същност;
�‰ за него ролята на възпитателното въздействие е чрез обучение
на духа и тялото да разкрие природата на човека, да възбуди
инстинкта за дейност и активира вродените способности у
детето. Възпитанието е “възбуждане, оживяване, събуждане и
подкрепяне”;
�‰ влага ново тълкуване на принципа на природосъобразността при
възпитанието на личността “целенасочено и съзнателно,
подбуждащо въздействие, което дава подтик и пространство за
съзнателно самообучение”. Въвежда ново понятие – действеност
на възпитанието: “Това да бъдеш деен и да твориш дейно е
изворът на всяко продуктивно възпитание”;
�‰ водещ педагогически принцип за Фрьобел е самодейността. Тя
се изразява във вродения стремеж на всяка способност за
реализация по предназначението й от природата и е главно
средство за диалектическото единство на външния и вътрешния
свят на човека. Самодейността определя и същността на
ученето като активно-познавателна дейност, чрез която се
удовлетворява потребността на инстинкта за учене и
творчество;
�‰ играта е “изворът на целия човешки път на развитие” и от нея
зависи бъдещият живот на човека. Тя е “живото обединение на
дейностите на детето, в което се създават и многообразните
начала за възникване и развитие на нови дейности”. Играта и
разговорите са стихията, в която живее детето от
предучилищната възраст, затова то приписва на всяка вещ
способност да живее, усеща и говори. Различава 4 вида игри:
игри с ръце, пръсти и крака; игри с предмети; игри с другите
деца; свободни игри;
�‰ Фрьобел отделя голямо внимание и на възпитаващата роля на
труда и особено значението на ръчния труд. Той разработва
модел на детския труд в природата – работа в учебно-опитен
участък (градина) към детските заведения. Предлага опитното
поле да се раздели на поле и градина и съответно да се

отглеждат полски и градински растения. В опитното поле има
общ участък и частни лехи, за които отговарят отделни деца.
Така според Фрьобел децата сами ще се убедят, че цветята
имат нужда от специални грижи, за да растат;
�‰ през 1837 г. при откриването на училището в Бланкенбург
Фрьобел експериментира разработената от него система от
“дарове” като комплексни средства за занятия и игри.
Своеобразието на образователната работа с тях се определя от
способността на детската природа да пренася качества и
свойства от една вещ на друга и да одухотворява мъртвата
вещ. Даровете на Фрьобел са десет на брой: топка (1.);
кълбо, цилиндър и куб (2.); куб, разделен на 8 кубчета (3.);
куб, разделен на 8 строителни плочици – паралелепипеди (4.);
куб, разделен на 27 кубчета (5.); куб, разделен на 27
плочици (6.); 64 кубчета (7.); 64 плочици (8.) и др. Фрьобел
определя и основното методическо изискване при работа с
даровете: постореното да не се разваля, а от една форма да
се преминава към друга. Освен това препоръчва да се
използват изрезки от хартия, пръчици, плоски геометрични
фигури, избождане на фигури върху хартия с игла, нанизване
на семена, зърна, перли, цветни хартии. Целта на даровете е
да покаже прехода от единичното към многообразието в света
около детето, да му разкрие космоса и сътворението чрез
строежа, да формира у него интуитивно и перцептивно познание
за реалното;
�‰ развива своята идея за сферата като основен закон на
Вселената, на психическия и физическия свят, на света на
чувствата и света на мисълта. Както външната действителност
трябва да бъде разбрана, интериоризирана от детето, така и
вътрешната същина на детето, която е резервоар на
потенциалните му възможности, трябва да бъде развита,
проявена и екстериоризирана. Чрез педагогическото действие
се обосновава връзката между субективното познание и
обектите.


Приноси

• Създава цялостна система за предучилищно възпитание,
насочена към мобилизиране на силите на детето и
отговаряща на нуждите на обществото.
• Разглежда детската градина като най-ниската степен в
процеса на “усвояване на възгледи, цели и средства”,
която служи за основа на по-нататъшното всестранно и
хармонично развитие на всеки индивид.
• Създава цялостно учение за играта, видовете игри и
занимания на децата. Той е първият, който разглежда
функциите на играта от педагогическа позиция и
подчертава огромната й роля за развитие на детето.
• Подчертава водещата роля на играта в предучилищната
възраст. Тя е зародиш на бъдещия живот. Чрез нея

Фрьобел иска да развие различните способности на
детето, така че то да може по свой начин да
възприеме играта и неусетно да се обучава.



Библиография:

Хайланд, Хелмут. Фридрих Фрьобел.- В: Мислители на
образованието, Перспективи, т. 2, 1995, с. 487-506
W. Rein. Encyklopadisches Handbuch der Padagogik.
Langensalza, 1905, b. 3, s. 152-163