Фрустрацията

ФРУСТРАЦИЯТА

ИРЕНА И. ЛЕВКОВА

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕП. К. ПРЕСЛАВСКИ”
КАТЕДРА “ПЕДАГОГИКА И ПСИХОЛОГИЯ”
e-mail i_levkova@yahoo.com

FRUSTRATION

IRENA I. LEVKOVA

В статията е направен кратък преглед на основните хипотези за фрустрацията - Фрустрационно-агресивна, Фрустрационно-регресивна, Фрустрационно-фиксираща, Фрустрационно-депресивна и др.

ABSTRACT: A short introduction of the basic hypothesis about frustration is made in this article. Types of frustration: aggression, regression, fixation, depression and ets.

KEY WORDS: frustration

Дефиниране на фрустрацията.
"Frustration означава разстройство (на плановете), унищожаване (на замислите) т.е. някаква в известен смисъл травмираща ситуация, при която се стига до неуспех (3, 118). Като психологически термин в речниците по психология фрустрацията се дефинира по следния начин:
А) От Ребер (13):
1) "Актът на блокиране, смесване или разрушаване на поведението, което е насочено към няколко близки изхода. Това е операционална дефиниция; поведението може да бъде почти всякакво - от открито, физическо движение, до скрития, когнитивен процес.
2) Емоционално състояние, приемано за резултат от акта на блокиране. Обикновено се приема, че това емоционdлно състояние има мотивационни свойства, които предизвикват преднамерeно поведение за избягване или преодоляване на блокирането."
Б) От Дорш (12):
"Преживяване на действително или мнимо ощетяване, на възвръщане към нещо старо и неприятно, на регресия при очакване на разочарование или при несправедливост. Отнася се за преживяването като последица от пречка за удовлетворяване на потребностите." Същият автор допълва през 1982 г. това определение с уточнението, че фрустрацията представлява "привнесена мотивационна променлива".
Тези определения разкриват едно сложно психично явление, дефинирано като преживяване (12) или състояние (13) и свързано с промяна в мотивацията и поведението (12; 13), както и със съответните емоции. Освен това Ребер посочва преднамереността като характеристика на промяната в поведението. Така че става въпрос не за еднозначно, елементарно и лесно за изолиране и изследване явление, а за сложен единен комплекс, в който пречката или "актът на блокиране" играят ролята на пусков момент или първопричина за включването на своеобразна "верига" от психични явления, всяко от които само по себе си изключително сложно и многообразно (емоции, мотиви, поведение) и не е случайно, че съществуват толкова много хипотези, възгледи и противоречия при неговото изучаване и дефиниране.
Научните термини, употребявани от различните автори са изключително разнообразни и обхващат различни страни и прояви на една сложна система. Най-често се срещат следните термини: фрустрация, фрустратор, състояние на фрустрация, реакция на фрустрация, фрустрационен толеранс, фрустрационни фактори. Това многообразие води до голямо объркване и сложност при изследване на явлението, прикрити зад привидната яснота и лекота в разбирането на това за какво става дума.

Фрустрация и стрес.
Изясняването на явлението изисква първо то да се разгледа в отношението му към сходни явления. Обикновено фрустрацията се отъждествява със стреса. Кръстев разглежда фрустрацията като "една от формите на психическия стрес" (2, 16). Туровская и Суворова обособяват две форми на стрес - първосигнален (нервен стрес) и второсигнален (фрустрация).
За разлика от този подход, за Левитов (4) двете явления са равнопоставени, качествено различни и обединени от това, че и двете представляват "състояния". Мечков разграничава в много по-голяма степен двете понятия, позовавайки се на Розенцвайг - че "фрустрацията е психично явление" способстващо поддържането на психично равновесие и на Селие - че "стресът е физиологично явление" и следователно макар че те привидно са много близки, в действителност са явления от различен порядък и могат да бъдат изследвани с арсенала от методи на две различни научни дисциплини.

Хипотези за фрустрацията.
Фрустрационно-агресивна хипотеза.
Фрустрационно-агресивната хипотеза възниква не за целите на изследване на явлението фрустрация, а за изучаване на агресивното поведение от Yale - школата на Долард, Милър, Сирс и Дуб. През 1939 г. в своите опити с деца, те констатират повишаване на агресивността им при среща с препятствие, което пречи за задоволяване на техните потребности (10, 377; 14). Според фрустрационно - агресивната теория:
1) всяка фрустрация предизвиква агресия;
2) всяка агресия е следствие от фрустрация;
3) интензивността на агресията е пропорционална на степента на фрустрацията.
И трите основни положения на тази хипотеза не получават потвърждение при по-нататъшните проучвания на проблема фрустрация - агресия.
Възраженията са следните:
1) Хекхаузен посочва, че нито една от формите на така наречената инструментална агресия не е свързана с фрустрация. Освен това, според същия автор, ако човек разглежда фрустрацията като непреднамерена или оправдана, той не реагира агресивно.
2) Пирьов (9) изтъква, че освен агресивни, при фрустрацията са възможни още три типа реакции:
А) Увеличаване усилията за постигане на целта;
Б) Невинни емоционални реакции (напр. плач);
В) Отказ от целта
3) Шибутани (8), Мадолев (6) и Ребер (13) също посочват отстъплението и отказът от целта като една от реакциите на фрустрация.
4) Долард, Милър и др. отхвърлят възможността за депресивни реакции при фрустрация (1), докато Бърковиц, Левитов (4) и Шишков (11) приемат, че депресивността е една от възможните реакции при фрустрация.
5) Кръстев (2) отбелязва, че една ситуация, която е фрустрираща за някои хора, за други може изобщо да не бъде такава.
Фрустрационно-агресивната хипотеза има много по-голямо значение за разширяване на познанието за явлението агресия, отколкото за фрустрацията. Благодарение на нея постепенно на термина агресия започва да се придава все по-широко значение - "Става въпрос за такова състояние, което може да включва не само пряко нападение, но и заплаха, желание да нападнеш, враждебност. Състоянието на агресия може да бъде външно ярко изразено, например в заяждане, грубост, непристойно поведение, а може да бъде и по "притаено", имайки формата на скрито недоброжелателство и озлобеност. (3, 124).

Фрустрационно-регресивна хипотеза.
Фрустрационно-регресивната хипотеза, предложена от Баркер пред 1941 г. (7), също се ориентира към изследване реакциите при фрустрация. Според нея "фрустрацията води до примитивизиране на поведението" (8, 151), "възвръщане към по-примитивни, инфантилни форми на поведение, понижаващи общото равнище на дейността" (2, 17). Критиката на Левитов (3) относно фрустрационно-регресивната теория в общи линии е сходна с тази спрямо фрустрационно-агресивната:
1) не всяка фрустрация води до регресия;
2) регресията не винаги е резултат от фрустрация, тъй като може да възникне и поради други причини - напр. подражание или като преднамерено поведение. Левитов посочва, че примитивността в регресията може да се изразяване само в реакциите, но и в преживяванията. Ако приемем схващането на Мечков за фрустрацията като преживяване, то тук Левитов разглежда като регресивни не само реакциите на фрустрация,но и самата фрустрация.

Фрустрационно-фиксираща хипотеза.
Предложена е от Майер през 1949 г. (8, 151). Анализира реакциите при фрустрация. Открива, че следствие фрустрацията се създават стереотипни, фиксирани форми на поведение. Според Майер фрустрацията е от "ранга на съвършено закономерните явления, необходимо възникващи в жизнената дейност на организма и личността" (3, 12). Той разглежда поведението като определяно от една страна, от поведенчески "репертоар", който зависи от наследственост, условия на развитието, жизнен опит и от друга страна - като избирателно поведение. То може да бъде целенасочено и мотивирано или поведение при фрустрация, което е нецеленасочено и "се отличава с чертите на деструктивност, ригидност и незрелост" (3, 120). Левитов критикува тази постановка на въпроса, като изтъква, че поведението при фрустрация може да бъде от два типа – както нецелесъобразно, дори деструктивно, така и мотивирано и целесъобразно.

Фрустрацията като състояние.
Левитов разглежда фрустрацията като състояние, което "при определени условия за известно време налага отпечатък върху целия психичен живот" (3, 118). За него фрустрацията като е част от по-широк проблем: "издръжливостта по отношение трудностите в живота и реакцията на тези трудности" (пак там). Трудностите са два вида: преодолими и непреодолими. Фрустрацията възниква при втория вид - непреодолимите. Той допълва, че трудностите обективно могат да бъдат преодолими, но субективно да се възприемат като непреодолими и тогава пак възниква фрустрация (3, 150).
Левитов разграничава фрустратор (фрустрираща ситуация) - "външната причина" и фрустрация - "въздействието й върху организма и личността" - "провокираното от фрустратора състояние" (3, 118). Той употребява термина реакция на фрустрация, но не разграничава реакциите от състоянието като приема, че "под реакция разбираме всичко, което фрустраторът провокира у животното или човека, в това число и психичното състояние" (3, 122). В явлението "психично състояние" той включва "особеностите на преживяванията и поведението" (3, 120), докато Мечков (7) и Пирьов (9) ги разграничават. Левитов изказва становище и по отношение на "фрустрационния толеранс". Той разграничава толерантността от състоянието на фрустрация, като смята, че в случаите на толерантност "фрустраторите не предизвикват фрустрация" (3, 123). Левитов разглежда три вида толерантност:
1) "Най - "здраво" и желателно се счита психичното състояние, характеризиращо се, независимо от наличието на фрустратори, със спокойствие, разсъдливост, готовност да се използва случилото се като жизнен урок.
2) Толерантносттта може да бъде изразена, обаче, не само в съвсем спокойното състояние, но и в известно напрежение, усилия, сдържане на нежелателните импулсивни реакции.
3) Накрая, толерантност с подчертано равнодушие, чрез което в редица случаи се маскира щателно скриваното озлобление или униние." (3, 123). Според него толерантността може да се възпита. Що се отнася до случаите, в които бариерите са разумни и необходими, толерантността е задължителна. Дори терминът толерантност е неадекватен. "Става въпрос не за това да се "изтърпят" тези бариери, а за това, да се признае цялата им необходимост и полезност, да ги разглеждаме като благо за себе си и да преживяваме фрустрация по-скоро тогава, когато тези бариери са недостатъчно" (3, 123). Следователно, фрустраторът може да предизвика фрустрация, толерантност или положително отношение към бариерите.
Проявите на фрустрацията той категоризира в две групи: стенични и астенични. Към стеничните причислява агресията, от която обособява автоагресията (също стенична форма на реакция), фиксацията, "бягство в отвличаща дейност" (3, 125). Астенични форми: депресия, апатия, регресия (3, 126).
Отделно от тези две категории реакции той разглежда емоционалността и състоянието на външен или вътрешен конфликт (3, 127).
Фрустрацията бива, според него, три типа:
1) типична за характера на човека;
2) нетипична, но изразяваща началото на възникване нови черти на характера;
3) епизодична, преминаваща.

Фрустрационно-депресивна хипотеза.
По данни на Шишков Ж. Долард, М. Милър, Л. Дууб и др, "категорично отхвърлят вероятността за поява на депресивност при фрустрираща обстановка" (11, 28). Мнението им е оспорвано от Бърковиц и Кендел. Левитов, както вече беше споменато по-горе, обръща специално внимание на депресията като реакция на фрустрация, отреждайки й място сред астеничните форми на реагиране. Личко отива по - далеч и посочва, че суицидното поведение може да бъде реакция на фрустрация (5).
Шишков посвещава специално изс