Фрустрацията - Методи за изследване и перспективи

ФРУСТРАЦИЯТА – МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ
И ПЕРСПЕКТИВИ

ИРЕНА И. ЛЕВКОВА

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕП. К. ПРЕСЛАВСКИ”
КАТЕДРА “ПЕДАГОГИКА И ПСИХОЛОГИЯ”
e-mail I_levkova@yahoo.com

FRUSTRACION – METODS FOR RESEARCH
AND PERSPECTIVES

IRENA I. LEVKOVA

Проблемът за фрустрацията и теста на Розенцвайг са разгледани от позициите на Транзакционния анализ.

ABSTRACT: The problem of frustracion and the Rozenzveig–test are examined from the perspectives in Transactional analisys.

KEY WORDS: transactional analysis, frustracion

Проблемът за фрустрацията може да бъде формулиран по следния начин: какво се случва с човека, когато среща трудности, пречки, търпи лишения, бъде поставен в неблагоприятни условия, въвлечен в конфликти? Как се чувства той, какво мисли, как постъпва, какви промени се осъществяват в него и как накрая приключва всичко това (ако приключи)? От какви структури в личността зависят всички тези особености?
Идеите на С. Розенцвайг за фрустрацията.
Розенцвайг започва още през 1928 г. проучвания върху фрустрация, потребности и творчество (11, 149). За тази цел създава през 1941 г. експериментална методика, която публикува за пръв път през 1945 г. През 1938 г. излиза неговата публикация General Outline of Frstration, а през 1949 г. - An Outline of Frustration Theory (11).
Розенцвайг анализира типовете ситуации, при които възниква фрустрация: 1)лишения; 2) загуби; 3) конфликти (10, 122). Всяка от тези ситуации е възможна в два варианта - външна и вътрешна. Той обогатява фрустрационно-агресивната хипотеза с открояване на типовете агресивни отговори – екстрапунитивните отговори са свързани с агресия спрямо околната среда (външен източник) (11;8). При интропунитивните отговори агресивността е насочена към себе си.
Реакциите той категоризира в три типа: 1) доминиране на пречката; 2) себезащита; 3) персистиране на нуждата (пак там). Според Мечков "термините "насока на агресията" и "тип реакция" не се покриват достатъчно адекватно със съдържанието, което се влага в тях. Нищо не пречи например да обозначим екстрапунитивността като тип реакция, а доминирането на пречката - като агресия към фрустриращото събитие. Затова считаме, че категоризирането на отговорите би било по- издържано, ако се основава на понятията "обект на отношението" и "тип на отношението към обекта" (11, 153-154).
Иванова и Уолман "изтъкват, че пробата на Розенцвайг е изградена върху фрустрационно-агресивната хипотеза" (11, 151). От друга страна, обаче, това не означава, че самият Розенцвайг стои изцяло на позициите на тази теоретична схема. Както посочва Дорш, фрустрационният толеранс "е една находка на Розенцвайг за способността да се понася фрустрацията за дълъг период от време" (15), а той се характеризира с отсъствие на агресивни или автоагресивни реакции.
Психологическа характеристика на пробата на Розенцвайг.
Според някои автори с методиката на Розенцвайг се изследват: 1)реакциите при неуспех и 2) "начините за излизане от ситуациите, препятствящи дейността или удовлетворяването на потребностите на личността." (1, 277). Към изследваните реакции авторът причислява следните: "агресия, пренос, идентификация, проекция, фантазия, регресия, апатия, потискане, компенсация, фиксация, рационализация" (пак там). Както се вижда от посочения списък, става въпрос за една психоаналитична трактовка на възможните реакции.
Особености на проективните методики. Пробата на Розенцвайг е една от най-често използваните проективни методики (според някои автори тя има полупроективен характер) (4). Изследователите посочват следните особености на проективните методики:
1) Те изследват явления извън сферата на съзнаваното. Снегирьова ги разглежда като "подпрагови явления" (13, 20) - "тези съдържания на душевната дейност, които се намират не на "светлината на съзнанието", отчетливо представени пред него, а в подпрагово състояние".
2) "...задълбочеността и съдържателността на създаваните психологически портрети в голяма степен зависят от равнището на психологическото майсторство на интерпретатора" (7, 4).
Българска станадартизация на пробата на Розенцвайг
К. Мечков работи върху стандартизацията на теста на Розенцвайг в български условия. Той разглежда фрустрацията като "цялостна система, която има различни страни" (12, 149), имаща отношение към адаптацията (12, 151) и явяваща се "преживяване", което е "сложно" и представлява "организирано единство от по-елементарни отрицателни преживявания, например негодувание, огорчение, опасение, детерминирана е от събитие, което бива субективно преживяно от фрустрирания като пречка, като загуба или като заплаха относно получаването или запазването на значими за него ценности. Важно е да се подчертае, че се касае за субективна преценка, макар че тази субективна преценка може да не бъде адекватна на обективната ситуация, касае се не просто за ощетяване или онеправдаване, а за всякакъв вид събития, пречещи за получаването или загубването на значими блага. "Значимостта" трябва да се разбира широко и в никакъв случай не означава "значителност" (12, 150-151).
За оценка на резултатите от пробата той предлага две понятия: 1)"обект на отношението"; 2) "тип на отношението към обекта". Обектът може да бъде: 1) Фрустриращото събитие (ФС); 2) Фрустриращото лице (ФЛ); 3) Мерките за ликвидиране на фрустрацията (МЛ) (12, 154).
Типовете отношение към обекта той определя като непримиряване и примиряване. "Типовете отношение, в съответствие с обекта на отношението, разкриват преживявания, характерови или ценностни личностови черти, възникващи при фрустрираща ситуация" (пак там). Следователно, Мечков първо дефинира фрустрацията като преживяване, след това чрез пробата на Розенцвайг изследва реакциите като "типове отношения" и по тях съди за "преживявания, характерови или ценностни личностови черти, възникващи при фрустрираща ситуация". Към тях прибавя два типа себеоправдателни отговори, наречени "екстрамотивирано и интрамотивирано себеоневиняване" (пак там). Така получава 11 критерия, които нарича "фактори" (12, 155).
При изследване на типовете фрустриращи ситуации, съставящи пробата на Розенцвайг, той използва два критерия: 1) липсата или наличието на укор; 2) обратимост и необратимост. Получават се четири типа ситуации: 1) обратими без укор; 2) обратими с укор; 3) необратими без укор; 4) необратими с укор (пак там).
Те определят вида примиряване - при необратимите - принудително; при обратимите - пасивно (12, 156). Мечков разкрива следните особености на преживяванията, които са свързани с "Е-категорията" - недоволство, негодувание, съжаляване, огорчение, раздразнителност, гняв, унижение, враждебност, неприязненост, ненавист, обидчивост, грубост, отмъстителност, агресивност, заядливост, взискателност към околните, изненада, очудване, недоумение. Черти на характера: самостоятелност, самоувереност, дръзкост, ироничност, надменност. Защитни механизми: сублимация, скотомизация, проекция (12, 158).
С "I-категорията" са свързани свян, смущение, гузност, съжаление, разкаяние, стеснителност, честност, доблестност, коректност, инициативност, наивност, кротост, миролюбивост, взискателност към себе си. Защитни механизми - рационализация, сублимация (12, 159).
С "М-категорията" - безразличие, кротост, незлобивост, великодушност, снизходителност, тактичност, съчувствие, примирение, уважение, сдържаност, спокойствие, търпеливост. Защитни механизми: компенсация, сублимация, рационализация, изолация, скотомизация (пак там).
Разкритата гама от емоции, чувства, особености на характера и поведението и защитни механизми представлява изключителна находка за изясняване съдържанието на фрустрацията като преживяване. Не ми е известно друг автор да изследва чрез пробата на Розенцвайг не само реакциите на фрустрация, а самата фрустрация като преживяване и особеностите в структурата на личността, свързани с определен "модел" или "тенденция". К. Мечков търси "общи модели" и "тенденции" (12, 156). Според него с пробата "се разкриват ограничен кръг преживявания, черти на характера и защитни механизми на личността, но твърде често те са твърде показателни" (12, 158). Той въвежда понятието "стил на реагиране" като характеристика на личността (12, 151).
Фрустрация и адаптация.
Прегледът на изследванията, свързани с фрустрацията, предизвиква редица въпроси. Например, защо, когато се изследва фрустрацията, се акцентира предимно върху проявите на враждебност и агресивност, с което в резултатите и интерпретацията им, в скрит вид, се приема, че това е естествената, почти задължителната реакция на фрустрация (напр. Л. Кръстев) (9), а много малко внимание се обръща на спокойните и конструктивни реакции и те по-рядко се изследват? Дали защото изследователите всъщност търсят причините за агресивното поведение – а това произтича още от идеята, че агресията винаги възниква в отговор на фрустрация? Т.е. по условие се приема, че фрустрацията е това, което предизвиква агресията и макар че вече е установено, че не всяко агресивно поведение е придизвикано от фрустрация и не всяка фрустрация води до агресия, част от изследователите насъзнателно остават в рамките на старата парадигма и игнорират или обръщат по-малко внимание на "изключенията от теорията"? А може би също така ползотворно би било да се изследват именно случаите, в които във фрустрираща ситуация не се реагира с агресия, да се потърсят причините, да се изгради правдоподобна хипотеза или дори теория? Защо някои хора са по-малко склонни да реагират агресивно при фрустрация? Какъв е механизмът на техните реакции? При традиционната постановка на въпроса като че ли първоначално негласно се предполага, че човек е склонен по-скоро към неконструктивно, агресивно поведение в ситуация на затруднение, след това се изследват особеностите на агресивното поведение и накрая също така негласно се зключава, че човек е по-склонен "по природа" да реагира агресивно, това се извежда като закономерност, "оправдава се", търсят се начини за правилно изразяване на негативните емоции и т.н.
Фрустрацията има отношение към проблема за бариерата, блокираща дейността, изследван от К. Левин (10, 121) и нейното и изучаване, според Мечков, е равнозначно на изследване на адаптабилноста, тъй като поддържането на психично равновесие е "състояние на най- добра адаптираност". Ако проблемът се постави така - т. е. в смисъл как да се поддържа най-добра адаптация при среща с бариери (трудности и пречки) - то е естествено да се изследва не само състоянието на фрустрация и "негативните реакции", предизвикани от него, но и възможните благоприятни изходи, обединени с понятието фрустрационен толеранс.
Как става така, че е възможно при блокиране на дейността, при пречка по пътя към постигането на целта, при неудовлетворяване на потребностите и възникналите поради това отрицателни емоции, характеризиращи състоянието на фрустрация, да се осъществи преживяване, което да доведе личността до един позитивен изход – в смисъл на справяне с отрицателните емоции, преобразуването им в положителни или пренебрегването им, разрешаване на конфликта или проблема, намиране на положителен смисъл в преживяването и т. н.? Каква е по-конкретно ролята на когнитивните процеси, за които споменава Ребер (16)?
Това са важни въпроси, които очакват своя отговор.
Транзакционен анализ.
Мозъкът на човека има способност да организира постъпващата информация в три "склада, раздела", които са в основата на три Его-състояния - Родител, Възрастен и Дете (2; 3; 14). Човек винаги е в едно от тези състояния, дори и когато не подозира за съществуването им. Всяко от тези състояния има свое собствено, характерно само за него, съдържание, което определя специфичен начин на възприемане на действителностт