Функционални аспекти на конституцията

Функционални аспекти на конституцията

От втората половина на 20в. започва разработването на функционалните аспекти на конституцията. Дори и без такава конституция много учени са построявали своите схеми не само на базата на външния облик, но и на функционални признаци, които могат да разграничават хората не по-лошо от чертите на лицето. Натрупани са достатъчно данни за обмяната на веществата, за белтъчния състава на кръвта, артериално налягане, дишане, хормони, холестерин. Тези функционални(биохимични) признаци за разлика от морфологичните имат висока индивидуалност, но и вътреиндивидуална вариабилност(денонощна, месечна, годишна). Най-добре са изучени денонощните ритми на секреция на тестостерон, инсулин, растежен хормон (соматотропин), кортизол(хормон на стреса) и др. При всеки човек денонощната ритмика на хормоните е относително стабилна и се различава от тази на друг човек. Тестостеронът може да има три основни варианта на денонощна секреция: Най-често максимума е в утринните и вечерните часове; монотонна секреция на тестостерон ; значителни колебания(вариация) в отделянето на тестостерона по индивидуален тип.
На функционалните признаци оказват влияние и външните фактори като климатични, геохимични, хранене, физическо натоварване, двигателна активност, стрес и др. Функционалните признаци се асоциират (във връзка са) с психологичните. Повишеното отделяне на тестостерон води до агресивност, а на естрогените към миролюбивост, емоционалност.
Повишената секреция на ендорфини води до чувство на щастие.
Има класификационна схема по функционалните признаци според генетичният градиент на Уилямс (градират се по степени, включващ три степени на градация в отделянето на мъжките и женски полови хормони: слаба, средна и силна. Нарушения в съотношението на двата хормона води до различни заболявания – атеросклероза, исхемия, затлъстяване, олегофрения.

Психологични аспекти на конституцията.

Връзката между соматичните и психологични типове винаги е привличала учените. Психологичният тип при човека е сложно понятие, което отразява неговата интегративна същност(като биологично и социално същество). Психологичният тип понякога се разглежда като наследствен строеж на личността, но повечето учени приемат, че личността не се ражда, а се изгражда. В основата на психосоматичните връзки са особеностите в темперамента, който зависи от свойствата на невро-ендокринната система като : сила на нервните процеси, лабилност и уравновесеност. Те се проявяват в следните признаци на темперамента:
скорост ; интензивност и темпове на психичните процеси.
В темперамента фигурират два основни фактора: невротизъм и екстра-интраверсия. Те са основни признаци на личностната структура. Невротизмът варира от извънредна устойчивост и добра адаптация до невротизъм(нервозност), неустойчивост и лоша адаптация.
Екстра-интроверсията дава вариациите от импулсивност, активност, контактност до спокойствие, сериозност, въздържание, задълбоченост и др.
Темпераменът се проявява и в интелекта, но при изследване на психо-соматичните връзки интелекта се използва по-малко. Интелекта има предимно социална обусловеност. Изследователите са се увличали да четат по лицето човешката същност(френолог). Още Кречмер е доказал, че хора, страдащи от маниакално-депресивна психоза са пикници. Противоположен комплекс от външни признаци имат шизофрениците (съответства на астеници). Атлетичния тип съответства на епилептиците. Кречмер доказва, че зависимостта между телосложение и психика се намира и при здравия индивид и отделя три типа темперамент:
шизотимия – асоциира се с атеничния тип. Това са хора интроверти със склонност към теоретично мислене, към вътрешно преживяване.
Циклотимия – асоциира се с пикничен тип. Те са екстравертни, благи, откритост, практичност.
Иксотимия – атлетичен тип. Спкойни хора, впечатляват се малко, но са трудно приспособими към промени в обстановката.
Има стотици изследвания на тема за връзката между психиката и телесния тип. В Америка се използва психо-соматичната схема на Шелдон. Той отделя три компонента на темперамента, които свързва със соматични признаци, оценени по седемстепенна скала и отделя следните типове:
Церибротония – индивиди с малко общителност, склонност към изолираност и асоциация с ектоморфен тип.
Соматотиния – индивиди с рязкост в поведението, любов към приключенията, активност, агресивност и асоциация с мезоморфен тип.
Висцеротония – хора с любов към комфорта, със забавени реакции и това са ендоморвен тип (пикник).
Има достатъчно данни за връзка морфология(тип), психика, личност. Психосоматичните връзки най-ясно се изявяват в поведението на човека.
Тези асоциации не са закономерност и не са абсолютни. Имат характер на тенденции.

Генетични аспекти на конституцията.

В основата на конституцията лежат предимно наследствени фактори. Всеки човек има уникален генетичен потенциал, който дава само възможност за развитие, реализирайки се във взаимодействие с условията на средата. Има данни за висока индивидуалност и уникалност в разположението на нуклеотидите в някои участъци на ДНК при човека, които показват различни варианти при различните хора. Има данни, че монозиготните близнаци имат близко телосложение. Независимо от това наследствената основа на конституционалните признаци е слабо проучена, защото е трудно отделянето на отделни конституционални признаци. Все пак те се разделят на три групи:
Морфологични – отделят типове телосложение и те най-ясно се свързват с наследствени фактори. Унаследяването на тези признаци е неизвестно, защото много от тях зависят от много гени (полигенетични са).
Функционални – физиологични – по-слабо генетично обусловени са в сравнение с морфологичните. Едини от тях се унаследяват от един ген, други има полигенна наследственост; някои зависят малко от средата, други (честота на сърдечната дейност) зависят силно от условията на средата.
Психологични – връзката на психологичните признаци с генетичните се оценява на три нива:
невродинамично (на клетъчно ниво) – това ниво представлява непосредствен резултат(производна) от морфологията и физиологична на нервната система.Следователно безусловно зависи от генетиката в най-голяма степен.
Психодинамично – се явява отражение на активността на двата процеса в нервната система. Това ниво определя темперамента на човека. Това ниво все повече зависи от условията на средата.
Личнопсихологично – отразява особеностите на възприятие, интелект, мотивация и зависи изключително от възпитание, условия на живот, отношения и др.
Конституцията като цялостно отражение на човека зависи от наследствените фактори в същата степен, както и от средовите фактори и е трудно да се отделят едните от другите. Поведението на човека е детерминирано генетично само около 10% , а останалите 90% зависят от средата.

Медицински аспекти на конституцията

От самото си начало конституцията се явява граничен медико-биологичен проблем. Конституционалният подход в медицината се използва днес с цел да се допълни диагностиката и профилактиката, а отделни признаци и конституцията като цяло може да има и прогностично значение. Психосоматичната сфера оказва огромно влияние върху здравето на човека. Неблагоприятни въздействия на съвременната цивилизация като психосоматичен стрес водят до психосоматични заболявания, когато се намали контролът на нервната система над жизнените функции. Болестта в известна степен е предопределена от генетичната норма на реакция. Всеки човек в някаква степен се отклонява от нормата.Процесът на компенсация на тези отклонения става през целия живот до изявата на болестта и организмът минава на патологична степен на регулация. Има достатъчно данни за връзка на конституцията с предразположение към различни заболявания. Пряка фатална зависимост между конституция и заболяване няма. Има данни за това, че астениците са склонни към заболявания на дихателната система(астма, остри респираторни заболявания), заболявания в храносмилателната система (гастрит, язва), обусловени от голямата неврозност. Астениците са хипотоници в 70% от случаите.
Пикницитее също имат рискови заболявания. Те в 65% са хипертония. Това е рисков фактор за исхемична болест, инсулти, инфаркти, диабет, атеросклероза. По-често страда от кожни възпаления и алергии.
Явно може да се говори за асоциации между конкретна болест и соматичен статус, но характера на тези асоциации не е ясен. Конституционалният полиморфизъм способства за повишаване устойчивостта на човешкия вид и доколкото физическото и психическото здраве в значителна степен зависят от условията на средата, тя може да заличи проявите на предразположение към дадена болест.