Георг Киршещайнер (1854-1932)

Георг Киршещайнер (1854-1932)



Училището, в което се придобиват знания
чрез книгите, трябва да се превърне в
училище на дейността.

Г. Кершенщайнер



Произведения:

• “Размисли за теория на образователна
програма” (1899);
• “Гражданското образование на
германската младеж” (1901);
• “Развиване на рисувателните способности” (1905);
• “Схващането за германското образование” (1907);
• “Понятие за гражданско възпитание”; “Основни проблеми на
училищната организация” (1909);
• “Схващане за активното училище” (1912);
• “Характер и стойност на преподаването на науките” (1914);
• “Фундаменталната аксиома на образователния процес”
(1917);
• “Теория на образованието” (1926)


Епоха:

В края на ХІХ и началото на ХХ век нарастването на
относителния дял на фабричните работници поставя
необходимостта от подходящо образование за тях. Изследванията
в психологията по това време показват връзката между
развитието на моториката и интелекта при отделната личност.
Появяват се първите опити за изграждане на училища, които
включват в програмите си повече часове за практическа работа и
за усвояване на елементарни професии на определено равнище.


Хронологична таблица:

1854г.– роден в Мюнхен;
�¾ завършва гимназия и Университет в Мюнхен (математика и
естествознание);
�¾ преподавател в средни училища в Бавария;
1895-1919г.– директор на държавните училища в Мюнхен;

1908г.- в Цюрих изнася доклад, в който излага идеите си
за трудово училище;
1912-1918г.– депутат от Мюнхен в Райхстага, където
защитавал агресивната политика на немския милитаризъм;
1918 г.– професор в Мюнхенския университет.


Водещи педагогически идеи:

�‰ “Образованието представлява чувство за ценностите, породено
от изучаваната материя, което се изгражда у индивида в
ширина и дълбочина в зависимост от собствените му
възможности. Образованието е това функциониране на ума,
което се запазва дори и след като всичко, което го е
породило, е забравено”;
�‰ основен закон на всяко човешко развитие е, че то върви от
практически занимания към теорията. Затова Кершенщайнер
пропагандира и се застъпва за осигуряване на истинска,
действителна връзка между теорията и практиката на
обучението чрез непосредствено участие на учениците в
трудова и практическа дейност;
�‰ идеален индивид може да бъде изграден единствено само чрез
възпитаването на полезен индивид. Целта на професионалното
училище е индивидът да достигне зрелостта, доказвайки
възможностите си в дейност, предопределена от личната му
съдба. Само така човек може да разкрие истинската си
природа;
�‰ развива идеята, че трудът (в кухнята, в градината, на
полето, в оборите, в рибарските лодки, в училищните
работилници, в предприятията) е среда за развитие на
духовните интереси и практическа дейност. Трудът възпитава
почтени методи на работа, старание и благоразумие, чрез
самостоятелната дейност се събужда чувство за отговорност у
подрастващите;
�‰ активното училище според него е инструмент, който мотивира
учениците да учат самостоятелно, да разширяват познанията
си;
�‰ гражданското образование трябва да възпитава политически
манталитет у учениците, който се проявява в работата в екип
и чрез отговорно участие в колективния училищен живот.
Преподаването на задължението на гражданина трябва да
изпреварва преподаването на правата;
�‰ според Кершенщайнер три са определящите черти за личността:
присъщата неповторимост на духовния Аз, изявата на личността
като постоянен отговор на обкръжението и съзнателното усилие
за вътрешно усъвършенстване. Последното е жизненият център
на личността и двигател на развитието;
�‰ защитава идеята за перманентно образование, при което се
усвояват успоредно теоретични знания като допълнение към
практическите аспекти на професионалното обучение и
практика;

‰ трудностите в обучението и възпитанието са елементи, които
събуждат изобретателността на всеки педагог, ако той е
достоен за това звание.



Приноси:

• Най-висок връх в реализацията на идеята за професионално
училище като направление в реформаторската педагогика.
Опитва се да замени книжното училище с училище, в което да
има засилено трудово обучение, обучение по изкуствата и
природните науки.
• Реорганизира началното и основното училище: преустройва
учебния план на народните училища, отделяйки в тях голямо
място на математиката, естествознанието и рисуването,
съдейства за въвеждане на активни методи на обучение с
широко използване на нагледни средства, екскурзии и
практически занимания.
• отделя голямо внимание на философията на образованието, като
се стреми да постигне равновесие между теория и практика с
идеята си за образование, ориентирано към центровете по
интереси и към способностите на индивида.
• инициатор на народното образование: създава професионални
училища (организира системата на професионално образование в
Германия), обществени библиотеки, настоява за удължаване на
продължителността на задължителното образование.
• прави опит да впише концепцията си за образованието в по-
широкия контекст на една философия на културата.


Библиография:

Рьорс, Херман. Георг Кершенщайнер. - В: Мислители на
образованието. Перспективи, т. 2. – С., 1995, с. 819-837
Хрестоматия по истории зарубежной педагогики, - М.,
Просвещение, 1981, с. 477-488