Георг Вилхелм Фридрих Хегел

Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770-1831)

Биографични данни

Георг Вилхелм Фридрих Хегел е немски философ. Роден е на 27 август 1770 г. в Щутгарт, Германи. Представител на класическия немски идеализъм. Известен с формулировката си на т.нар. „абсолютен идеализъм“, Хегел е един от най-противоречиво разбираните философи в Западната традиция. Оказва огромно влияние върху философията от втората половина от XIX и целия XX в. Пройзхожда от семейство на държавни служители, които са протестанти. Баща му Георг Лудвиг Хегел е чиновник. Майка му, Мария - Магдалена Луиза е дъщеря на юрист от Върховния съд на Вюртемберг. Тя умира още , когато Хегел е тринадесетгодишна възраст. Детството му е преминава, като това на всички от такъв произход, упорито стигащо до границите на възможностите учене под погледа на строги възпитатели и амбициозни родители. Като дете има разностранни интереси - интересува се от история, древни и класически езици, математика. Интересума се също от ботаника и физика. Завършва класическата гимназия със реч върху съчинението си на тема: “ Печалното състояние на науките и изкуствата при турците”. Като младеж чете много, преписвайки обширни откъси в своя дневник. Но сред любимите му автори са шедьоврите на античната литература - трагедии. Възхищенията си от нея запазва до края на живота си. Сред авторите, които чете, като гимназист от немските просветители са поетът и писатели, свързвани с - и , И. Кант, Х.Гарев. След като завършил гимназия, Хегел следва теология в , където посещавал курсове по философия и теология и защитил магистърска дисертация.Негови състуденти и приятели станали младият поет Ф.Хьолдерлин, чиято поезия оказала дълбоко влияние върху немската литература и бъдещ велик философ-идеалист и Ф. Шелинг. И тримата се отнасят с неприязън към ограничаващата среда в семинарията и стават близки приятели, оказвайки силно взаимно влияние върху възгледите си. Посреща с въодушевление и ентусиазъм идеите на Ж. Ж. Русо и Великата Френска Булжоазна революция. Участва дейно във възникналия в Тюбинген политически клуб. Студенският му албум е изпълнен с радикални политически лозунги, напр.: “Да живее свободата, “Смърт на политическите чудовища, които претендират за абсолютна власт !” и др. В университета изучавали предимно гръцките класици, просветителите, философи. Имануел Кант и произведенията на Ф. Шилер. Като студент още не проявява особен интерес към философията. Интересува се повече от политика. Защитава дисертацията си на 27 септември 1790 година получава степен магистър по философия, а три години по – късно става кандидат на философските науки. След завършването на теологичното си образувание Х. се отказва от кариерата си на духовник. Постъпва на работа като частен учител в Берн, след това се премества във Франкфурт . През 1794 г. започва работа като възиптател на децата на едно от аристократичните семейства в Бери, Швейцария. През 1799 г., след смъртта на своя баща, Хегел получил неголямо наследство и успял да встъпи в попрището на академичната дейност като през 1800 година възникнали първите щрихи на бъдещата философска система (“Фрагмента на системата”).През 1801г. се връща в Германия и гостува на Ф. Шелинг, които учи в местиния университет. Хегел защитава дисертацията си „За орбитите на планетите“- труд благодарение, на които става признат доцетн в , където осем години преподавал философия, където съвместно с Ф. Шелинг издава "Критически журнал по философия". Хегел чете лекции по и , а съвместно с Шелинг води курсове, като „Въведение в идеята и границите на чистата философия“. През 1807 г. излиза първото и голямо произведение на Хегел - „“. През 1808г. е назначен за директор на класическата гимназия в Нюрнберг.През септември 1811 г. Хегел се оженва за 20-годишната благородничка Мария фон Тухер. От брака им се раждат двама сина – Карал и Емануел. Но Хегел има и един незаконен син, Лудвиг. През есента 1816г. до лятото на 1818 г. е професор по философия в Хайделберския университет, а от края на 1818 г. до смърта си в Берлинския университет. Издава и други значими съчинения, коита му носят слава и престиж: "Енциклопедия на философските науки","Философия на правото", „Философия на историята“, „Науката логика“.
През 1830 г. става и ректор на същия университет. През август 1831 година Берлин е обхванат от епидемия от холера и Хегел вероятно заболява. Вече с влошено здраве, той рядко излиза от дома си. При започването на семестъра през октомври, той се връща в Берлин, преценявайки неправилно, че епидемията е преминала.На 14 ноември 1831 г. година Хегел умира в Берлин. Другата версия е, че още преди това той е страдал от хронично стомашно-чревно заболяване или е имал рак на стомаха. Съгласно неговото желание, на 16 ноември той е погребан в Хугенотското , до гробовете на Фихте и .

Философията на Хегел

Във философското развитие на Хегел се обособяват три периода: ранен (до 1800 г.), Йенски, или среден (1801 – 1807 г.), зрял, или класически (1807-1831г.).
Между ранните произведения на Хегел впечатление правят “Народната религия и християнството”(1795г.) и “Животът на Исус” (1795г.). Хегел критикува официалната, религия, която не признава правата на “ човешкия дух” и на разума. За разлика от зрелия, младият Хегел прави извода,че никоя държава не е в състояние да гарантира свободните права на човека и затова той смята, че тя трябва да изчезне. Според Хегел идеалната държава представлява свят, който духът е създал за себе или представлява божествената идея, която е въплътена на Земята .Изучаването на английската политическа икономия го довежда до мисълта, че оста около, която се върти цялото законодателство в държавата на Новото време е осигураването на собственост.
В Йенския период, филосовията на Хегел заема вече централно място в творчеството му. В първата си публикация- съчинението “ Разликата между философските системи на Фихте и Шелинг” (1801), той защитава обективния идеализъм на Шелинг и критикува субективния идеализъм на Фихте. В уводната статия от издаденото от Шелинг и Хегел “Критическо списание по философия” на тема” За същността на философската критика и по-специално за нейното отношение към съвременното състояние на философията”(1802) се отстоява обективността във философията. Хегел изхожда от допускането, че философията е една и може да бъде само една, тъй като ”разумът е само един”. С това по своята същност формулира общото за класическата буржоазна философия становище, че “истината на разума”, както и красотата е само една. Това е за Хегел критиката, възможността за обективна преценка. Затова, че самостоятелността, оригиналността на философското мислене не засяга същността на самата философия. Хегел е убеден, че може да се намери такава гледна точка във философията, която да направи възможно изобразяването на развитието на философията като приближаване на към абсолютната истина и нейното постигане. Това ще бъде абсолютно окончателната гледна точка за света. Въз основа на този принцип Хегел всъщност систематизира философията, очертавайки мястото и значението на различните дисциплини: логика, философия на природата и духа, антропология, феноменология, психология, морал и етика, включваща философия на правото и философия на историята, а също така и изкуството, религията и философията, като най-висшите достижения на разума. Зрелият Хегел вярва, че е открил и развил тази гледна точка в своя “абсолютен идеализъм”, който отразява в себе си цялото многобразие на особените философски принципи, пресъздадени в предшестващата история на философията. Но както проникновенно смята Хегел, че ако философията на мисълта, знанието на частите са едната и еднинна философия, тя не би могла до завърши своето многобразие, докато съществува човечеството. Винаги ще бъде неоправдано да се посочи една единствена философия и да се каже: ето това е философията. Развитието на филосовията след Хегел доказва убедително, той е бил напълно прав, че се осъществява разширяване, обогатяване и задълбочаване на философските познания.
Най-известното произведение на Х. в разглеждания период е “Феноменологията на духа”(1807). Това и гениално, но не достатъчно избистрено и достъпно съчинени. Поради това и до днес не може да бъде разшифровано напълно.
Във “Феноменологията на духа” се разглежда еволюцията на човешкото съзнание и неговото развитие от първите му проблясъци до съзнателното овладяване на науката и научната практика. В действителност става дума за духовната метаморфоза на културата, че човек открива и опознава себе си в своята еволюция, в битов и в социален аспект. Хегел си постава за задача да изобрази този незавършен процес, като завършен, осъзнаване на вече осъщественото господство на човека (неговия дух) над света и над самия себе си. Това е обожествяване на човека, което противоречи на християнската религия, пък и на всяка друга религия, доколкота тя потиска творческите възможности на човека.
В своята действителност човекът не е просто природно същество, той създава самия себе си чрез своята предметна действителонст. Хеголовият “дух” е светът на културата, на опредметяващата се човешка дейност. В началото той противопоставя на отделния човешки индивид и доколко този ивдивид, разбиран като субективен дух е съзнание. В своето извисяване “до абсолютното знание ”, съзнанието се разгръща в съзнание, самосъзнание, разум.
С това както във “Феноменология на духа”, така и в класическата си система Х. запазва и развива предкантовата рационалистична философия, че човекът е “разум”, “мислене”, и следоватлно отношенията на хората към предметния свят могат да се сведът до мисленето, превърнато в абсолютна същност на света и на човека. В действителност сетивното и рационалното в човешкото познание са неразделими едно от друго. Тяхното единство има роля в практическото изменение на света.Особен интерес тук представлява анализът на самостоятелността и несамостоятелността на самозъзнинето, на отношението на господство и робство.Исторически погледнато, става въпрос за робовладелско общество, но в спекулативна форма. Хегел представя ,разликата на отношенията на господство и подчение във всяко класово общество. Невъзможно е обществото да не се подразделя на социални класи. Поради това се оформят устойчиви групи от хора със сходна характеристика (икономически и културен план, равнище на доходи, имотно състояние, начин на живот, отношение към властта, ценностни орентации) – социална класа.
Обществото е голяма група от хора, общност, с различна поредицата от отношения и привилегии, взаймовръзка, включително социален статус и роли в обществото . В своята критика на тези форми Х. изтъква, че живата действителна свобода не може да се сведе просто до вътрешната свобода, свобода на мисълта, безразлична към естественото налично битие. Свободата е единство на вътрешно и външно, на субективно и обективно - демокрация.
Класическата философска система на Хегел е зрялата му философия, изложена в “Eнциклопедия на философските науки”(1817), “Науката логика” (1812-1816), “Основни линии на философията на правото или естествено право и наука за държавата”(1821), а също в лекционните курсовепо философия на историята, естетиката, философия на религите, история на философията, издадена от неговите ученици след смърта му.
Основния принцип на философията на Хегел е принципът за тъждеството на битие и мислене. Битието е определение на Мисленето, разбрано като абсолютната същност на човек и света.
Подчениен на основния принцип е принципът за изхождането от абстрактното към конкретното. В първоначалната си форма той е формулиран още в преговора към “Феноменология на духа”.Според тази формулировка истинното е същността, която се завършва чрез своето развитие. Абсолютното е резултатът, едва в края то е това, което е наистина. С този възглед Хегел възнамерява да преодолее недостатъците на преходната метафизика, която разбира абсолютното (бога) като нещо отвъдно спрямо изменчивия свят, в който протича човешкота еволюция и развитие.
В основата на всички явления на природата и обществото лежи