Карл Маркс - История на човешкия вид сведена до една-единствена формула

Югозападен университет „Неофит Рилски“
гр.Благоевград

Тема: Карл Маркс: История на човешкия вид сведена до една-единствена формула.

Може ли сложната история на човешкия вид да бъде сведена до една-единствена формула? Един от най-великите мислители на XIX век, Карл Маркс,смята, че може. Първа глава на най-известния му труд Манифест на комунистическата партия запчва с твърдението, че цялата историческа промяна е резултат от постоянния конфликт между доминиращата(горната) и подчинената (долната) социална класа и че този конфликт се корени в икономиката.
Маркс вярва, че е достигнал уникално значимо прозрение в природата на обществото през вековете. Предишни подходи към историята подчертават ролята на отделни герои и лидери или наблягат на ролята, която играят идеите, но Маркс се фокусира върху дълга поредица от групови конфликти, включително между древни нгосподари и роби, средновековни феодали и крепостни селяни и съвремени работодателии техните работници. Според него именно тези конфликити между тези класи предизвикват революционните промени.

Манифест на комунистическата партия.
“Един призрак броди из Европа – призракът на комунизма. Всички сили на стара Европа са се съюзили за свещена хайка срещу тоя призрак”
(Маркс К., Енгелс Ф., „Избрани произведения в десет тома“ С., 1984 г. т. 1 стр.)
Маркс написва „ Манифест“ заедно с немския филосф Фридирх Енгелс, с когото се запознава, докато изучават академчна филосфия в Германия в края на 30те години на XIXвек. Енгелс предлага финансова подкрепа, идеи и по-добри умения за писане, но Маркс е признат за истински гений зад съвместните им публикации.
В личните си ръкописи от началото и средата на 40те години на XIXвек Маркси и Енгелс подчертават, че макар предишните философи да са се стремили да тълкуват света, действителната цел на заниманията им е била да го променят. През 50те и 60те години на XIXвек Маркс усъвършенства свойте идеи в множество кратки докумени, включително Манифест на комунистическата партия, брошура около 40 страници.
„Манифестът“ има за цел да разясни ценостите и политическите планове на комунизма – система на вярване, предложена от малка и сравнително нова група радикални немски социалисти. В него се уточнява, че обществото се опростило до две класи в пряк конфликт: буржоазия(притежаващата капитал класа) и пролетариат(работническата класа).
Думата „буржоазия“ произлиза от френската дума burgeis(или „бюрег“): притежаващ собственост търговец, който се е издигнал над масата и управлява собствен бизнс. Маркс описва как откеиването и колонизирането на Америка, откриването на индйския и китайския пазар увеличаването на стоките, които могат да се раменят, водят средата на XIXвек до бързо развиване на търговията и промишелноста. Занаятчиите вече не успяват да произвеждат достатъчно стоки за разстящите нужди на новите пазари и в резултат мястото се заема от новата производна система. Какато се казва в „Манифеста“, „пазарите продължават да се разрастват, търсенето расте напрекъснато“.

Ценостите на буржоазията.
“…буржоазията не само изкова оръжието, което й носи смърт; тя създаде и хората, които ще насочат срещу нея това оръжие – съвременните работници, пролетариите”
(Маркс К., Енгелс Ф., „Избрани произведения в десет тома“)
Маркс твърди, че буржоазията, която контрулира цялата тази търговия, не оставя друга връзка между хората „освен голия личен интерес, освен безсърдечното разплащане в брой“. Преди хората са цененти за това, което са, но буржоазията „сведе стойността на личността до разменна стойност“. Морал, религия и дори сантиментални цености се изоставят, тъй като всеки – от учени и адвокати до свещеници и поети – се превръщ в платен работник. Религиозните и политически „илюзии“, пише Маркс, буржоазитята „замства с неприкрита, безсрамна,директна,брутална експлоатация“. Хартите, защитавали преди свободатана хората, са изместени от една „безскруполна свобода – свободна търговия“.
Единственото решение според Маркс е всички инструменти за икономческо производтво (като земя,полезни изкопаеми,производни средства и фабрки) да станат обща собственост, така че всеки член на обществото да работи в съответствие със своите възможности и да консумира в съответствие със своите нужди. Това е единствения начин да се попречи на богатите за сметка на бедните.

Диалектическа промяна.
Филосфията зад разсъжденията на Маркс за процеса на промяна е свързана до голяма степен с предшественика му Георг Хегел, описал реалността не като състояние на нещата, а като процес на постоянна промяна. Промяната се предизвикава казва той, от факта, че във всяка идея или състояние на нещата (известна като „теза“) се съдържа вътрешен конфликт („антитеза“) която в крайна сметка причинява промяна,водеща до нова идея или състояние на нещата („синтеза“). Този процес е известен като („диалектика“).
Хегел смята, че никога не можем да преживеем нещата в света такива,какито са, а само каквито ни изглеждат. За него съществуването се състои предимно от ум или дух, затова пътуването през историята, през безброй цикли на диалектиката е в същността си на прогреса на духа (или Geist), към състоянието на абсолютна хармония. И именно тук Маркс се отделя от Хегел. Маркс настоява, че този процес не е път на духовно развитие, а реална историческа промяна. Според Маркс финалното, свободно от конфликт състояние в края на процеса не е духовно блаженство, предизвикано от Хегел, а съвършенното общество, където всичко работи хармонично за доброто на по-голямото цяло.

Формиране на класи.
В по-ранните епохо хората са били изцяло отгоеорни за произвждането на всичко необходимо за себе си, като облеко, харна и жилище, но с възникванто на първие общества те започват да разчитат един на друг повече. Това води до формата на „правене на сделки“, описана от шотландския икономист Адам Смит, тъй като хората започват да разменят стоки или труд. Маркс се съгласява със Смит, че тази размяна дава на хората възможност да се спецялизират в това което правят, но отбелязва, че въпросната нова спецялизация („Професя“) започва да ге дефинира.Спецялизацията или професията на човека,бил той селскостопански работник или наследствен земеделец, вече диктува къде да живее, какво да яде и как да се облича; също така диктува с кого в обществото има общи интереси и с когоинтересите му са конфликтни . С времето това води до формирането на ясни разграничени социално-икономически класи, въвлечни в конфликти.
Маркс вижда, че човешката история има четири главни етапа, основани върху четири различни форми на сосбстеност. Всеки от тези етапи представлява форми на различна икономическа система или „начин на производство“, а преходът към тях е белязан в историята с бурни политически събития като войни или революция,когато една управляваща класа се измест към друга. Комунистическия манифест популязира идеята, че разберем ли системата на собственост във всяко общество, във всяка конкретна епоха, можем да се сдобием с клюя към разбирането на обществените вазимоотношения.

Взникване на култуни иснтитуции.
Маркс смята, че анализът на икономисческите основи на обеществото ни позволява са видим, че с промяната в нговата система на собственост се променя и неговата „суперструктура“(надстройка), като политика, закони, изкуство, филосфия и религия. Те се азвиват, за да служат в интерес на управляващата класа , за да подкрепят нейните цености и интереси и да отклонят вниманието от политическата реалност. Но дори управляващата класа не определя събитията или институциите. Хегел каза, че всяка епоха се намира във власта на Zeitgeist (или духа на епохата ) и Маркс е съгласен с това, но докато Хегел гледан на Zeitgeist като на детерминиран от абсолютния дух,развиван във времето, според Маркс се определя от социално-икономическите взаимоотношения на епохата. Те дефинират идеите или (съзнанието) на индивидите и обществата. Маркс смята, че не хората слагат отпечатаък върху своята епоха, като я моделират по определен начин, а епохата определя хората.
Развитието на Маркс на Хегеловата филосфия – от пътуване на духа, в социално-икономически начин на производство – е повиляло също така на друг немски философ, Лудвиг Фойербах. Фойербах вярва, че традиционната религия е интелектуално неточна – не се потвърждава по никакъв начин от логиката – и че допринася за човешката мизерия. Той твърди, че хората съзадват богове по свой образ, съчетаващи най-великите човешк добродетели и после се придържат към тези богове, и измислени религии.
Маркс е съгласен, че хората се вкопчват в религията, защото копнята за място където Азът не е презрян или отчужден, но казва, че това не се държи на никакъв авторитерен бог, а на матерялни факти от реални им секидневен живот.
Отговорът за Маркс не е само в края на религията, но и в пълната обществено – полтическа промяна.

Марксистка утопия
Освен общо описание на човешката история, довела до възникване на буржоазната и пролетарската класа, в „Манифест“ са въведени и други твърдения за политиката,обществото и икономиката.
Например поддържа се тезата, че капиталистичската система не е просто експлататорска, но и финансово нестабилна, което води до все по-сериозни търговски кризи, и все по-голема бедност на работната сила и формирането на пролетариата като истинска революционнна класа. За първи път тази класа ще представлява огормно мнозинство от човечеството.
На това общество се гледа като на подкрепяно от напрекъснато усложняващя сроизводствен процес.
Маркс подсказа,че усъваршенстването на технологиите ще доведе до нарастване на безработицата, отделяйки повече хора от срествата за производствоо, това ще раздели обществото на две.
Следвайки правилата на диалектиката, този конфликт ще доведе до бурна революция за установяване на ново, безкласово обещество – утопичното, осовбодено от конфликт общество, бележещо края на диалектиката. Спред Маркс това общество няма да се нуждае от правителство, а само администрация, което ще се поеме от лидерите не революцията : комунистическата „партия“ ( под което има предвид по-скоро присъединилите се към каузата, отколкото конкретна органзация). В този нов тип държава хората ще се радват на истинската демокрация и собственост върху обществените богатства. Малко след тази промяна Маркс предсказва, че ще дойде краят на политическата власт, каквато е разбирана до тогава.

Политическа власт.
Маркс предрича, че изходът на интензите класови борби в Европа между буржоазията и работничекста класа ще стане очевиден едва когато огромна част от хора останат без имоти и са принудени да продават труда си срещу заплащане. Според него противопоставянето на бедността срещуогромните богадства на малцина ще става все по-явна и комунизмът ще стане все по-привлекателен.
Маркс обаче не очаква опонентите а комунизма да се отказат ленсо от свойте привилегии. Във всеки период от историята управляващата валст се възползва от предимството да контрулира върж