Главни еволюционни направления на растителното царство - ултраструктурни и биохи

Въпрос №
5
Главни еволюционни направления
ГГлавни еволюционни направления на растителното царство - ултраструктурни и биохимични белези. Макрокласификация на растителното царство.

Главни еволюционни направления на растителното царство - ултрас
труктурни и биохимични белези.

Според съвременните сх
ващания в растително
то царство (Regnum Vegetabilia) има
три гла
вн
и направлен
ия
(линии): Червено,
Жълтокафяво и Зелено направление. Трите направления имат самостоятелен произход или много рано са тръгнали по свой еволюционен път. Затова те се разглеждат като еволюционни направления и нямат р
ГГлавни еволюционни направления на растителното царство - ултраструктурни и биохимични белези.

Според съвременните сх
ващания в растите
лно
то царство (Reg
num
Vegetabil
ia)
има три главни направления

(линии): Червено, Жълтокафяво и Зелено направление. Трите
направления имат самостоятелен произход или много рано са тръгнали по свой еволюци
онен път.
Затова те се разглеждат като
ССпоред съврем
енните с
хващания в растителното царство (Regnum Vegetab
ilia) има т
ри главни направления (линии): Червено, Жълтокафяво и Зелено направление. Трите направления имат самостоятелен произход или
много рано с
а тръгнали по свой еволюционен път. Затова те
се разглеждат като еволюц
ионни направления и нямат ранг на таксономични категории. Морфологичната еволюция (вегетативно тяло, размножаване и цикли на развитие) на трите направления е вървяла паралелно.

Характерни белези - ултраструктурни и биохимични:

ЧервеноЖълтокафявоЗеленоКомплекс от фотосинтетично активни пигм
енти
Обща багра – Червена
Жълта до кафява Тревисто зеленаХлорофили: Хлорофил АХлорофил А + СХлорофил А + ВКаротини: β- и α- каротен β- каротенβ- и α- каротенКсантофили: зеаксантин, лутеинфукоксантин, диадиноксантин, диатоксантинЛутеин, зеаксантин виолаксантин, неоксантин, антераксантин Фик
обилини
:
фикоеритрин,
фикоциании,
алофикоцианин--Основни запасни веществаЧервеноводораслова скорбяла (α- 1,4 глюкан). Глюкозните остатъци са свързани с α-връзки на 1-во и 4-то място. При багрене с йод се оцветява в ръждивочервено, а не в синьо.Хризоламинарин
(β-1,3 глюкан)- 12 глюкозни остатъци, свързани с β- връзки на 1-во и трето мястоСкорбяла
(α- 1,4 глюкан)Ултраструктура на пластидиПластидите се наричат родопласти. Имат двойна гранична мембрана. В матрикса на родопласта има единични
и равномерно
разположени тилакоиди. Върху тилакоидите се намират дисковидни обр-я фикобилизоми, които поглъщат сл. Е-я. Пиреноидът е с тилакоиди. Запасните вещества се отлагат извън родопластите – в цитоплазмата.

Схема:

да от в
ътреплазм
атичната мрежа на клетката. Тя обвива
и ядрото. Така пластид
ХХарактерни белези - ултраструктурни и биохимични:

ЧервеноЖ
ълт
окафявоЗелено
фотосинтетично ак
ти
вни пигменти
Обща багра
– Червена
Жълта до кафява
ЧЧервеноЖълтокафявоЗеленоКоЖълтокафявоЗеле
но
мплекс от фотосинтетичноЗеленоКомплекс от фотоси
с

о
т фотосинтетично активни пигменти
Обща багра – Червена Жълта до кафява Тревисто зеленаХлорофили: Хлорофил АХлорофил А +Обща багра – Червена Жълта до кафява
Тревисто зеленаХлорофили: Хлорофил АХлоро
фил А + СХлорофил А
+ ВКаротини: β- и α- каротен β-
каротен
- и α- каро
тен
сантин, лутеинфукоксантин, диадиноксантин, диатоксантинЛутеин, зеаксантин виолаксантин, неоксантин, антераксантин Фикобилини:
фикоеритрин,
фикоциании,
л
и
:
Хлорофил АХлорофил А + СХлорофил А + ВКаротини: β- и α- каротен β- карХлорофил А + СХлорофил А + ВКаротини: β- и α- каротен Хлорофил А + ВКаротини: β- и α- каротен β- каротенβ- и
и
:

β- и α- каротен β- каротенβ- и α- каротенКсантофили: зеаксантин, лутеинфукоксантин, диадиноβ- каротенβ- и α- каротенКсантофили: зеβ- и α- каротенКсантофили: зеаксантин, лутеинфукоксантин, д
и
л
и
: зеаксантин, лутеинфукоксантин, диадиноксантин, диатоксантинЛутеин, зеаксантин виолаксантин, неоксантин, антефукоксантин, диадиноксантин, диатоксантинЛутеин, зеаксантин виолаксантин, неоксантин, антераксантин Фикобилини:
фикое
ритрин,
фикоциании,
алофикоцианин--ОсноЛутеин, з
еаксантин виолаксант
ин, неоксантин, антераксантин Фико
билини:

фикоеритрин
,
фикоциании,
алофи
коцианин--Основни запасни веществаЧервеноводораслова скорбяла (α- 1,4 глюкан). Глюкозните остатъци са свързани с α-връзки на 1
и
н
и
:
фикоеритрин,
фикоциании,
алофикоциафикоеритрин,
фикоциании,
алофикоцианин--Основни фикоциании,
алофикоцианин--Основни запасни веалофикоцианин--Основни запасни веществаЧервеново--О-Осн

з
а
пасни веществаЧервеноводораслова скорбяла (α- 1,4 глюкан). Глюкозните остатъци са свър
в
о
д
ораслова скорбяла (α- 1,4 глюкан). Глюкозните остатъци са свързани с α-връзки на 1-во и 4-то място. При багрене с йод се оцветява в ръждивочервено, а не в синьо.Хризоламинарин
(β-1,3 глюкан)- 12 глюкозни остатъци, свързани с β- връ
зки на 1-во и трето мястоСкорбяла
(α- 1,4 глюкан)Ул
траструктура на плас
тидиПластидите се наричат родоплас
ти. Има
т
двойна гран
ичн
а мембрана. В матр
икса на родопласта има единични и равномерно разположени тилакоиди. Върху тилакоидите се намират дисковидни обр-я фикобилизоми, които поглъщат сл. Е-я. Пиреноидът е с тилакоиди. Запасните вещества се отлагат извън родопластите – в цитоплазмата.

Схема:

(β-1,
3 глюкан)- 12 глю
коз
ни остатъци, св
ърз
ани(β-1,3
глю
кан)- 12 глюкозни остатъци,

свързани с β- връзки на 1-во и трето мястоСкорбяла
(α- 1
,4 глюкан)Ултраструктура на пластидиПластидите се наричат родопласти. Имат двой
на граничн
а мембрана. В матрикса на родопласта има е
динични
и равномерно разположени тилакоиди. Върху тилак
оидите се н
амират дисковидни обр-я фСкорбяла
(α- 1,4 глюкан)Ултрастр(α- 1,4 глюкан)Ултраструктура на пластидиПластидите се нар
р
у
к
тура на пластидиПластидите се наричат родопласти. Имат двойна гранична мембрана. В матрикса на
и
т
е
се наричат родопласти. Имат двойна гранична мембрана. В матрикса на родопласта има единични и равномерно разположени тилакоиди. Върху тилакоидите се намират дисковидни обр-я фикобилизоми, които поглъщат сл. Е-я. Пиреноидът е с тила
коиди. Запасните вещества се отлагат извън родопластит
е – в цитоплазмата.
Схема:

феоплас
ти
. Имат двой
на
гранична мембрана
и още една допълнителна обвивка, която произхожда от вътреплазматичната мрежа на клетката. Тя обвива и ядрото. Така пластидите и ядрото са свързани помежду си. Феопластът има поясна ламела, изградена от три тилакоида. Тилакоидите са в групирани в ламели- по три на брой. Пиреноидът е без тилакоиди в него и разпол
ожен извън феопла
ста
. Запасните вещ
ест
ва се отла
гат
извън феопластите в самата

цитоплазма в тясна връзка с пиреноида.

Схема:

астидите се наричат хлоропласти. Имат двойна гранична мембрана. Тилакоидите са груп
ирани в ла
мели (2-20). При водораслите има пиреноид,
пронизан
с тилакоиди. Запасните вещества се отлагат око
ло него във
вид на обвивка от скорбелни зърна. При кормусните растения няма пиреноид – скорбялата се отлага между тилакоидите.

Схем
а:

лтраструктура на флагелатния апаратДосега не
е отрит флагелатен апара
т и стадий акт
ССхема:

на ламела, изградена от три
тилакоида. Тилакоидите са в групирани в ламели- по три на брой. Пиреноидът е без тилакоиди в него и разположен извън феопласта. Запасните вещества се отлагат извън феопластите в самата цитоплазма в тясна връзка с пиреноида.

Схема:

са груп
ирани в ламели (2-20). При водораслите има пиреноид, пронизан с тилакоиди. Запасните вещества се отлагат около него във вид на обвивка от скорбелни зърна. При кормусните растения няма пиреноид – скорбялата се отлага между тилакоидите.

Схема:

хетероморфни (с ≠ морф-я),
хетеродинамични (с ≠ движение)
флагелума.
Излизат от вдлъбнатина н
а клетката- су
бапикално. Външната им част е устроена по тип 9x2+ 2.ࠀ
ССхема:

л
а
с
тидите се наричат хлоропласти. Имат двойна гранична мембрана. Тилакоидите са групирани в ламели (2-20). При водораслите има пиреноид, пронизан с тилакоиди. Запасните вещества се отлагат около него във вид на обвивка от скорбелни зърн
а. При кормусните растения няма пиреноид – скорбялата
се отлага между тила
коидите.

Схема:

уктура
на
флагелатни
я а
паратДосега не е
отрит флагелатен апарат и стадий активно подвижен с флагелуми.

хетероморфни (с ≠ морф-я),
хетеродинамични (с ≠ движение)
флагелума.
Излизат от вдлъбнатина на клетката- субапикално. Външната им част е устроена по тип 9x2+ 2.ࠀ

ССхема:

р
у
к
тура на флагелатния апаратДосега не е отрит флагелатен апарат и стадий активно подвижен с флагелуми.

н
е

е отрит флагелатен апарат и стадий активно подвижен с флагелуми.

хетероморфни (с ≠ морф-я),
хетеродинамични (с ≠ движение)
флагелума.
Излизат от вдлъбнатина на клетката- субапикално. Външната
им част е устроена по тип 9x2+ 2.ࠀ

а хетероконтни (с ≠
дължина),
хетероморфни (с ≠ морф-я),
хетеро
ди
намични (с
≠ д
вижение)
флагелума
.
Излизат от вдлъбнатина нахетероморфни (с ≠ морф-я),
хетеродинамични (с ≠ движение)
флагелума.
Излизат от вдлъбнатина на клетката- схетеродинамични (с ≠ движение)
флагелума.
Излизат от вдлъбнатина на клетката- субапикално. Външната им част е устроена по флагелума.
Излизат от вдлъбнатина на клеткИзлизат от вдлъб
натина на клеткат
а-
субапикално. Въ
ншн
ата им час
т е
устроена по тип 9x2+ 2.ࠀ
С
Схема:

изоморфни (с ≠ морф-я),
изодинамични (с ≠ движение)
флагелума. Излизат апикално (връхно). Флагелумите са без мастигонеизоморфни (с ≠ морф-я),
изодинамични (с ≠ движе
ние)
флагелума. Излизат апикално (връхно). Флагизодина
мични (с ≠ движение)
флагелума. Излизат апикално (връхно
). Флаг
ел
умите са бе
з м
астигонеми и параф
лагелафлагелума. Излизат апикално (връхно). Флагелумите са без мастигонеми и парафлагеларно тяло. Преходната зона е със звездовидна структура.

От трите направления прогресивно е само Зеленото, тъй като само при него от талусните растения (водорасли) и по-
специално Зелени
во
дорасли, са се
раз
вили и кор
мус
ни (висши) растения.
През
п
оследните 2-3 десетилетия са предложени много класификаци
и, които се основават предимно на цитологични, ултраструктурни и биохимични белези
(споменати
по-горе).

а
с
и
фикация на растителното царство.
От трите направления прогресивно е само Зеленото, тъй като само при него от талусните растения (водорасли) и по- специално ЗелеОт трите направления прогресивно е само Зеленото, тъй като само при него
от талусните растения (водорасли) и по- специално Зеле
ни водорасли, са се
развили и кормусни (висши) растения.

През
по
следните 2-
3 д
есетилетия са пред
ложени много класификации, които се основават предимно на цитологични, ултраструктурни и биохимични белези (споменати по-горе). В отделните класификации се набляга върху различни белези и комплекси от белези. Все още няма общоприета класификация.
Според една от съвременните класификации (на van den Hoek, 1995, 1
997):

Regnum Veg
eta
bilia (Царство
Рас
тения)

Че
рве
но Е. Н.

Жълтокафяво Е. Н. Зелено Е. Н.
Divisio R
hodophyta Chrysophyta (Златисти) Charophyta (През последните 2-
3 десетиле
тия са предложени много класификации, които
се осно
вават предимно на цитологични, ултраструктурни
и биохимичн
и белези (споменати по-горе). В отделните класификации се набляга върху различни белези и комплекси от белези. Все още няма
общоприета к
ласификация.
Според една от съвременните класи
фикации (на van den Hoek,
1995, 1997):

Regnum Vegetabilia (Царство Растения)

Червено Е. Н. Жълтокафяво Е. Н. Зелено Е. Н.
Divisio Rhodophyta Chrysophyta (Златисти) Charophyta (Харови)
Botrydiophyta (Жълтозелени) Zygnem
aphyta (Слятосп.)

Bacillariophyta (Кремъчни) Chlorophyta (Зелени)
Phaeophyta (Кафяви)
Eustigmatophyta


Кормусни растения
Според една от съвременните класификации (на van den Hoek, 1995, 1997):

Regnum Vegetabilia (Царство Растения)

Червено Е. Н. Жълтокафяво Е. Н. Зелено Е. Н.
Divisio Rhodophyta Chrysophyta (Златисти) Charophyta (Харови)

RRegnum Vegetabilia (Царство Растения)

Червено Е. Н.
Жълток
афяво Е. Н. Зелено Е. Н.
Di