Семейство Apiaceae- характеристика, разпространени у нас видове, стопанско изпол

Въпрос № 28

Семейство Apiaceae- характеристика, разпространени у нас видове, стопанско използване.
Сенникоцветни
Общо 3000 вида с 300 рода, изключително тревисти, като някои достигат 4 метра височина и диаметър 6 см. Има храсти от род Bupleurum (Bupleurum fruticosum).
Вегетативното тяло е ясно диференцирано на възли и междувъзлия. Междувъзлията са кухи. Листоразположението е последователно, като листата имат силно развито влагалище. Листната петура е силно разчленена- переста в рядки случай тя е проста- Bupleurum.Във вегетативните части има вместилища със смоли.
Цветовете са дребни, обагрени в бяло по рядко розови или жълти. По правило са актиноморфни, рядко зигоморфни. Чашчелистчета са 5, като чашката е повече или по-малко редуцирана, венчето е от 5 венчелистчета- свободни и при много върха им е завит навътри. Тичинките-5, свободни и се редуват с венчелистчетата. Плодникът е съставен от 2 плодолиста, всеки от които е с по 2 семепъпки, от които се развива едната. Завръзът е долен, като над него в основата на стълбчето е разположен дисковиден нектарник.
Цветовете са в съцветие сенник или сложен сенник. Периферните са по-едри и зигоморфни (Orlaya, Daucus), а централните актиноморфни и по-сбити. Вътрешните са двуполови, а външните еднополови (Sanicula).
Плодът е сух, разпада се на две едносеменни части и се нарича двойна семка (двузърновка)- семенната обвивка и околоплодника се срастват. Плодната обвивка има 5 ребра и във вътрешността им има 5 проводящи, а под браздите има секреторни канали. Броя на ребрата и жлебовете (секреторните канали) се увеличава и те играят роля в систематиката.
Резервните вещества- белтъци- алейронови зърна в чиято централна част има дребно кристалче от Са-оксалат. Съдържат етерични масла, чиято основна съставка са терпени и фенил пропани. Натрупват кумаринови съединения. Характерна е синтезата на полиацетилен. Cicuta virosa- е едно от най-отровните растения у нас. Полиацетилените могат да са алкалоиди- сърдечно действащи, някои влизат в състава на етерични масла.
Сенникоцветните растения са разпространени в Северното полукълбо- степите, сухи места. Особено разпространени са в Централна азия.
Групират се в няколко подсемейства (3).
Род Eringium- Ветрогон
E.campestre- Полски ветрогон (Бивулски трън)- листата са превърнати в бодли. По Черноморското крайбрежие- E. maritimum- Морски ветрогон - с восъчен налеп- защитено растение.
Род Conium-Бучиниш
С.maculatum- покрай плетове и дворове. Съдържа алкалоида конин- с отровно действие подобно на кураре.
Род Cuminum- Ким
С.cyminum
Род Apium - Целина (Керевиз)
А.graveolens var. rapaceum-от Нова зеландия
Род Petroselinum- Магданоз (Меродия)
Р.crispum- Градински магданоз
Род Carum- Кимион
С. cavi- Кимион- от Северна америка- отглежда се като подправка.
Род Pimpinella- Анасон
Р.anisum- Посевен анасон
Род Anethum
А.graveolens- Копър
Род Angelica- Пищялка
А.sylvestris- Горска пищялка- покрай реки
Род Pastinaca- Пащарнак
Р.sativa
Род Daucus- Морков
sativa - Посевен морков - в корените има по големи количества пектин.

Семейство Solanaceae-характеристика, разпространени у нас видове, стопанско използване.

Картофови
Обхваща 2900 вида обединени в 90 рода. Много са тревисти, но има също храсти и дървета. Дървесните са в тропиците. У нас единствения храст е от роз Lycium- Мерджан-L.barbarum- Обикновен мерджан.
Листата са без прилистници. Петурата е целокрайна или в различна степен разчленена до переста. Листоразположението е спирално. В хистологично отношение-биколатерални снопчета.
Цветовете са двуполови, актиноморфни. Най-често са в монохазни съцветия (цимозни). Околоцветникът е двоен. Чашката е от 5 (4-6) чашчелистчета, които са срасли в долната си част. Тя се запазва и при узряването на плодовете, като при някои силно се разраства (Physalis- Мехунка) и обхваща плода. Венчето също е 5 (4-6) членно-срастнало. Тичинките са 5 (рядко 4 или 2), те се срастват с дръжките си с тръбицата на венчето, а прашниците образуват тръбица през която преминава плодника.
Плодникът е от 2 срастнали плодолиста- синкарпен. Завръза е горен, двуделен. Поради срастване на съседни цветове се получава завръз с повече гнезда (1-5), обикновено с много семепъпки. Плодът е кутийка (татул, петуния, тютюн) или ягода (домат, картоф, пипер).
В биохимично отношение синтез на алкалоиди от няколко групи:
1.тропинови- атропин, скополамин и др. (при Atropa, Datura, Hyosciamus, Mandragora)
2.никотинова група- никотин, анабазин (Nicotiana)
3.стероидни алкалоиди- соланин, томатин, капсицин и др. (Capsicum, Lycopersicon)
Род Solanum- 1700 вида
S.tuberosum- Картоф- от Андите- Южна Америка. С богати на скорбяла грудки- 25%, малкобелтъчини и по-голяма част от всички аминокиселини.
S.melongena- Патладжан (Син домат)- с Азиатски произход- Индия.
Род Lycopersicon
L. esculentum - Домат (червен) - от Ю. Америка
Род Capsicum
C.annuum- Пипер- от Мексико- съдържа в семената алкалоида капсицин.
Род Nicotiana- Тютюн- от Ю. Америка
N. tabacum- Обикновен тютюн- използват се листата, съдържат никотин-14%.
N. rustica- Махорка- използва се за получаване на никотинова, ябълчна и лимонена киселини и за инсектицидни препарати.
Род Atropa- Старо биле
A.bella-donna (красива жена)- Обикновено старо биле- с тъмни цветове и черни плодове, силно отровно, съдържа алкалоида атропин- разширява зениците.
Род Datura- Татул
D.stramonium- също отровно растение
Род Petunia- Фунийка, Петуния - декоративно
P.atkinsiana- Хибридна фунийка