Семейство Poaceae - характеристика, разпространени у нас видове, стопанско използване.
Житни
11000 вида от около 900 рода. Разпространени по цялото земно кълбо. Играят основна роля в растителната покривка на ливади, степи, савани, прерии. Еволюцията на чифтокопитните е немислима без тях. Играят изключителна роля в стопанството на човека- храна и фураж.
Житните са предимно треви, рядко имат вдървесинени стъбла, но без вторично надебеляване - главно от подсемейство Бамбукови (Gigantochloa verticilata- до 40м.височина). Мнозинството се разклоняват само в основата-зона на братене и се образуват чимове. Стъблото се нарича сламка -кръгло с подути възли и кухи междовъзлия (изключение царевицата, захарната метла и захарната тръстика).
Листоразположението е спирално. Листата имат влагалище, което обхваща стъблото и линейна петура. Между петурата и влагалището има езиче.
Кореновата система е вторично хоморизна. Много житни се размножават вегетативно, чрез коренища.
Цветовете са в съцветие клас. Което при мнозинството участва в:
сложен клас- пшеница, ръж, ечемик
метлица- при миризливката и др.
Цветовете са двуполови, рядко еднополови и във връзка с анемофилията са редуцирани и метаморфозирани.
Всеки клас има ос, в основата и има преви (твърди образования), по нагоре следват цветовете разположени в пазвата на долна плевица (кожесто или твърдо образование), тя на гърба или на върха при някои има осил. Осилът е метаморфозирала петура, а долната плевица видоизменено влагалище. По цветната ос има още едно кожесто но не така грубо образование- горна плевица. Тя е остатък от външният кръг на перигона (срастват се 2 члена, а 3-я е редуциран). Над нея се разполагат лодикули - безцветни ципести (2 или 3), те са частично редуцирани или изменени членове на вътрешния краг, след тях следват тичинките - в 2 кръга по 3, но повечето житни имат само 3 тичинки в 1 кръг. Те са с дълги меки дръжки и увисват навън. Плодникът е съставен от 3 плодолиста, ценокарпен с горен завръз.
Плодът е зърно (Рядко орех, семка или ягода).
В биохимично отношение- акумолиране на силиции- в епидермалните клетки. В ендосперма (в алейроновия пласт) се отлагат белтъци- глобулини, албомини, проламини и глутелини. Последните образуват глутена (клейковина) на брашното. Семената са много богати на скорбяла.
Прашецът при алергични хора предизвиква образуване на антитела и при нов контакт с алергена причинава заболяване- “сенна хрема”.
Тук се отнасят основни хранителни и фуражни растения:
Род Triticum- Пшеница
Т.aestivum- Обикновена пшеница
Род Orуza - Ориз
О.sativa- Посевен ориз
Род Hordeum- Ечемик
Н. vulgare- Обикновен ечемик
Род Avena - Овес
А.sativa- Обикновен овес
Род Secale -Ръж
S.cereale -Посевна ръж
Род Zea
Z. maуs- Царевица- от Америка
Saccharum officinarum- Захарна тръстика- в тропичните и субтропичните зони.
Sorgum saccharatum- Захарна метла- от нея се получава петмес, маджун
Sorgum technicum- Метла- за направа на метли.
Плевели:
Cynodon dactуlon- Троскот
За озеленяване:
Lolium- Райграс и др.
0 коментара
За да коментирате, трябва да сте влезли в профила си.
Влезте